4 силистренски села с обща панихида пред паметник на воини

Златна Добруджа e жертва на въпиющата несправедливост на Великите сили. След Руско-турската освободителна война и последващите я войни за национално освобождение бе предадена на Кралство Румъния. Сбъдва се нейната мечта за „Велика Румъния”. Започва масова денационализация и обезбългаряването на тази изконна българска земя.

На 21 август 2016 г. се навършиха 100 г. от отвличането на 25 000 добруджанци от Силистра и околните села: Калипетрово, Айдемир, Смилец, Алфатар, Остров, Алмалий, Брадвари, Иширково, Ветрен, Сребърна, Кайнарджа и др., от румънските власти. След като България влиза в Първата световна война през 1915 г., още в началото на 1916 г. се разнася слух, че България ще обяви война на Румъния. Румънските власти започват масови арести, убийства, засилват се грабежите, изнасилванията и всякакви злодеяния. Масово се изнася добитък, храни, инвентар към вътрешността на Румъния.

На 21 август 1916 г. румънската държава издава заповед за отвличането на 25 000 мирни жители. Ден злокобен. Ден, вселяващ ужас, и хиляди невинни хора поемат пътя на изгнанието. Заповедта е категорична. За 24 часа трябва да натоварят на една каруца най-необходимото и да потеглят, оставяйки дом и цялото си имущество на произвола на съдбата. Всеки, който не се подчини, очаква разстрел Със сълзи на очи, оставили трапезите непобутнати и със съкрушено сърце, те прекрачват сетен праг и поемат пътя на изгнанието.

Безброй каруци потеглят, натоварени с малко покъщнина и храна, а най-отгоре болни и белобради старци. След тях бавно пристъпват мъже, жени, бременни и деца, привели гръб, забили поглед в земята. Керванът се ниже дни наред на север, където по понтонен мост ги прехвърлят оттатък Дунава. Отнемат им каруците и всичко, каквото притежават. Остават само с това, което е на гърба им, и с бохчичка в ръка. Откъдето минат отвлечените добруджанци, са подложени на унижения от местното население, замервани с камъни, стъкла, наричани с най-обидни думи и с призив да бъдат убивани Подложени на жесток терор, грабеж и масови убийства, голяма част от българите остават по пътя. Тези, които оцеляват, са отправени с товарни влакове към далечната румънска провинция Молдова, като тормозът и жестокостите продължават. Настанени са в 4 концентрационни лагери: Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище – с 21 подцентрове.

Живеят в бордеи, които сами си изкопават, без прозорци – по стотина и повече, в кланици, селскостопански складове и други подобни сгради. Условията на живот са мизерни, нечовешки, непоносими. В бордеите лежат тежко болни, умиращи. От тях лъха непоносима воня и смрад. Оставени са без каквато и да е медицинска помощ. Подложени са на жестока експлоатация и каторжен труд за шепа мамалига. Наказания, тормоз, убийства ежедневно, физическо унищожение – това очаква българите. Цивилизована Европа остава глуха и сляпа за геноцида, който се извършва над клетите отвлечени добруджанци, и то през двадесети век. Смъртта е ежедневен спътник. Умират от глад и епидемии от коремен тиф, петнист тиф, холера, туберкулоза. Колонии от въшки изпиват кръвта им.

Всеки ден пред бордеите се изнасят стотици трупове и с греблото ги натикват в общи гробове. Умират деца, майки, бащи, възрастни – от всяко семейство по няколко. Само за година и половина оставят костите си повече от половината на чужда земя, под чуждо небе, умирайки със сълзи на очи и с мъката си по род и родина, далеч от гробовете на своите родители и близки, от майка България. 21 август 2016 г. – сто години по-късно, ние, техните потомци, потъваме в жал и черни спомени. В знак на помен завързваме черни забрадки и с болка на сърце се прекланяме пред скъпите ни жертви, пред мъките и терзанията на нашите скъпи близки. Те са живи в нашата памет, в историята на Добруджа, в историята на България. Поклон пред светлата им памет. Нека никога не се повтори! 

Милка ТРЕНДАФИЛОВА, Силистра

Silistra.cc