Книга за три добруджански рода разказва за хора и техните съдби

В навечерието на Великден – най-таченият празник в българския народен календар, в Художествената галерия в Силистра предстои премиерата на поредното богоугодно дело – представянето на книгата „Три добруджански рода“, чиито автори са Господин Великов и Любомир Пенев, собственик на издателство „Пенсофт“ – София. Тя е посветена на Дачка Савова – известна силистренска общественичка,  дългогодишен стожер на културата и образованието в Силистренския край.

Художествена галерия
25 април, 17,30 ч.
град Силистра

Създателите на книгата: Господин Великов е утвърден автор на 11 книги предимно с краеведски характер, вкл. и на издания с подобно съдържание („Касабовият род“, „Доковият род“, Барабонковият род“, „Енчо Тодоров – опълченеца и неговият род“ и др.); Любомир Пенев – син на Дачка Савова, е професор биолог от БАН – София, а неговото име е под повече от 100 научни публикации; отделно той е съавтор и редактор на 8 книги.

Основател е на издателската и технологична компания, която стои зад книгата за добруджанските родове Нетезилови, Мангозови и Викови, обединяващи хора от няколко поколения, живели и живещи в Силистренско, Варнеско, Хасковско и София.

Негови са и разказите в приложението „Дълг“, които са част от книгата, и така в спомените му от детството се оглеждат няколко епохи, десетки човешки съдби, поведенчески модели и политически метаморфози, оставили траен отпечатък във времето.

„Родината започва от родната стряха“ е едно от посланията на книгата, в която богат изобразителен материал разказва не само за живота преди повече от столетие, но и за днешните дни. Не по-малко драматични предвид проблемите в обществото – у нас и по света, отчуждението между хората, но за които все повече е важно откъде идваш, от каква среда произлизаш, с какви мляко, слово и традиции си закърмен, какви спомени – материални и виртуални, пазиш като скъпи реликви.

През последните столетия България премина през различни териториални, политически, идеологически и морални преобразувания, което доведе до смущения при съхраняването на родовата памет. Особено драстични са разминаванията в моментите на генерални промени на политическия строй и на духовните пространства.

Тогава, противно на всякакви природни писани и неписани закони, изведнъж в домашните скринове става тясно, за да бъдат запазвани за поколенията светини като семейни архиви, снимков материал за радостни и тъжни събития, документи за собственост, различни видове свидетелства и др., доказващи произход и принадлежност.

В този смисъл книгата „Три добруджански рода“ е богатство както със словесното си съдържание, така и особено с родовите схеми и с фотопубликациите, защото сближават хора от различни населени места, някои от които тепърва ще преооткриват себе си, оглеждайки се в очите на своите роднии, и с част от които вероятно не са близки в резултат на всичко, случило се през последните десетилетия.