В навечерието на Коледа НЧ „Доростол“ с председател Маргарита Любомирова отбелязва с концерт своята годишнина – 145 годин окт основаването на първото в Силистра читалище, за което повече научаваме от сайта „Стара Силистра“ (http://www.starasilistra.com/
В историята на българските народни читалища силистренското заема едно от централните места. С дейността си в миналото то се превръща в истински фар за добруджанското население и играе важна роля в неговите политически борби през време на робствата, които е преживял този край на нашата родина.
Идеята за основаването на читалището се е родила още преди освобождението на България от турско робство. Инициатор за това е бил българският учител Сава Илиев Доброплодни, известен културен деец преди Освобождението. На 12 юли 1870 година, след водосвета по случай Петровден, той произнесъл пред гражданството на Силистра сказка на тема „Колко е необходимо да се съставят в Силистра читалище, женско дружество и неделно училище“.
Тази сказка до такава степен вдъхновила силистренци, особено жадната за българска просвета младеж, че в продължение на два-три дни били събрани над 70 лири за откриване на читалище. Имало е надежда да се съберат още толкова от града и селата. (В-к „Турция“, год. VI, бр. 25, стр. 3 от 8 август 1870 год.) Дали се е удвоила тази сума не е известно. Известно е само, че читалището било открито на 1 септември 1870 година.
Това предизвикало голямо въодушевление сред гражданството. Един от членовете на читалището дори подарил шестмесечен абонамент за вестник „Македония“, излизащ тогава в Цариград. (В-к „Македония“, год. IV, бр. 80 стр. 1 от 9 септември 1870 год.)
Цялото българско население от Силистра било щастливо, че имало вече свое родно, българско читалище, истински храм за просвета в Добруджа. Открито с такова голямо въодушевление, то не могло да просъществува дълго време. Дописникът на вестник „Право“ в брой 8 от 19 април 1871 година подчертава, че то „никак не съществува“. По-нататък той съобщава, че основано от група младежи, то скоро се разтурило, защото не вървяло по „чорбаджийската гайда“, и защото чорбаджиите започнали да заплашват читалищните членове.
Българите-чорбаджии от град Силистра виждали в лицето на новооснованото читалище място, където младежите се събирали, обсъждали робското положение на своя народ и се готвели за борба с вековния тиранин. Верни на своята противонародна политика, силистренските чорбаджии скоро повели борба против това народно светилище и успели да го закрият. Дописникът с прискърбие съобщава, че „в края на краищата читалищните членове си остават с напразно платения наем от 50 лири за помещение“. От книги никой не се интересувал. От Цариград се изпращали тридесетина течения от списание „Читалище“, но кой ги получавал и кой ги е раздавал за четене не се знаело. |
| www.starasilistra.com |
Това положение продължило до 1872 година. От намереното през 1940 година свидетелство № 21 от 20. VII. 1872 година, което се пази в архива на читалището, се вижда, че то се възстановило на тази дата под името „Надежда“. По-нататък неговата дейност е много слаба. Обесването на Васил Левски, минаването на четата на Христо Ботев в България, Априлското въстание, а после и Освободителната война, изглежда са възбудили сред управляващите турски среди настроения, извънредно неблагоприятни за един културен подем на българското население.
След освобождението на България идеята за възстановяването на читалището възкръсва и през 1881 година то отново е открито под името „Напредък“. Негов председател е бил Михайлов, а секретар Владимир Шиков, родом от с. Калипетрово, който учителствувал в Силистра. Поради неизучени още причини читалище „Напредък“ не е съществувало дълго време.
То се възстановява отново през 1883 година с наименование „Трендафил“ и се е помещавало в центъра на града над една кръчма. От спомените на стария силистренски читалищен деятел Матей Рибаров се вижда, че той като момче на 10-12 години, сегиз-тогиз се е изкачвал по тъмната стълба на това помещение, за да почисти салона и подреди едно малко шкафче с книги.
По думите на тогавашния секретар Стефан Абаджиев узнаваме, че читалище „Трендафил“ проявило известен културно-просветен живот. Било е дадено представление на пиесата „Райна княгиня“ от Добри Войников, което силистренското гражданство посрещнало възторжено. И това читалище не просъществувало дълго. В духовния живот на Силистра настъпва едно затишие, което продължава до 1896 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар