 |
| Проектът в реализиран вид - 2015 г. |
Преди
5 години http://www.pan.bg/ написа: „Готов е
идейният проект за възстановяване на плаваща мелница край Тутракан, осъществяван
в рамките на Програма „Обществен форум“ на Швейцарската агенция за развитие и
сътрудничество (ШАРС), е дело на арх. Павел Дочев от Националния институт за
паметниците на културата. Изработен е макет на плаваща мелница от художника
Веселин Николов.
 |
| Проектът при представянето пред ШАРС в Силистра - 2010 г. |
Моделът
е в детайли, като е допълнен с тентата над предната палуба и е увеличен
размерът на долапите (задвижващите водни колела). Според проекта мелницата
трябва бъде действаща и там ще се предлагат на гостите специфични тестени
изделия и други кулинарни специалитети от района.
Плаващи
мелници край Тутракан е имало до 1940 година. Само една е просъществувала до
1942 година, но е пробита от ледоход и потъва. По исторически свидетелства
такива мелници са използвани от римляните още през 537 година в река Тибър.
Плаващата мелница, която се закотвя срещу течението на Дунав, има корабна
платформа (думбаз). Отпред е остра, а отзад - скосена. Има дължина 30 метра,
ширина 7 метра и височина 2,5 метра. През трюма минава хоризонтална дървена ос.
Отвън са прикрепени големи дървени колела, които се въртят, задвижени от
течението на водата. В средата на оста има вертикално зъбчато колело. То
задвижва друго хоризонтално с вертикална ос, като отгоре на платформата
задвижва хромела /воденичния камък/.
На
платформата има „къща“ за воденичаря и „пещ“ за хляб и приготвяне на храна.
Обикновено мелниците са били с по един камък (хромел) и са мелели пшеничено
брашно, малай (царевично брашно ) и ярма за добитъка."
…Сега
проектът е осъществен, е, не вероятно където им се е искало на инициаторите –
във водите на река Дунав, примерно край Пожарево, но току във все повече облагородения парк в Тутракан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар