20 години «Сърце в сърце» – Алфатар и Олшанка – две сърца, туптящи ведно с една българска роза!

По повод 240 години от преселението на 400 семейства от Алфатар в Олшанка, Украйна

Изминали са вече 240 год. от оня тъжен и незабравим ден, в който 400 семейства от Алфатар тръгват с войските на граф Румянцев, прекосявайки Дунава, за да търсят убежище в  необятната руска страна. Оставили дом и родина и тръгнали към неизвестното с надеждата да намерят по-добър живот, далеч от жестокостите на турския поробител. 
С указ руската императрица Екатерина ІІ разрешава на „нашите едноверци българи» да се заселят по поречието на река Синюха, където те намират място, закътано между няколко склона, приличащо много на Алфатар. Първото посещение на алфатарец в Олшанка е на Михаил Гавазов, дългогодишен учител и краевед, а от страна на наследниците на нашите предци на 14.09.1994 г. неофициално посещение прави Галина Енева, потомка на рода Маринови. По-късно Елена Степаненко като председател на българското дружество в Олшанка посети Алфатар. Тя участва в събора на българите от различни страни, организиран от президента Петър Стоянов на връх Рожен.

Официалните ни контакти се осъществиха едва през 2004 г., когато по покана на Районната държавна администрация и Районното българско дружество «Алфатар» в Олшанка 40-членна делегация от Алфатар участва в честването на 230-годишнината от преселението. Анатолий Нестеров като председател на районното българско дружество «Алфатар» в Олшанка в поканата си ни помоли да представим български песни, танци, обичаи, затова и ние им гостувахме с наши самодейни състави с участници от 6 до 69 г. Като дар от нашата земя занесохме българска роза и мушкато от алфатарските градини, заедно с шепа пръст, които аз и кметът на Олшанка Володимир Харковенко засадихме пред кметството в Олшанка.

Първата ни среща беше незабравимо преживяване – сълзи, прегръдки, радост. Навсякъде ни посрещаха с хляб и сол, с колоритния стар български език, с българските носии и обичаи. За това мечтаех с години и съм щастлива и горда, че успях още през първия си кметски мандат да го осъществя! Това стана  благодарение на съдействието на генералният консул на Украйна в град Варна г-н Олег Барановски и на консул Юрий Негода. Съществен принос има и живеещата в Алфатар украинска гражданка Виктория Василенко. При посещението си в Олшанка ние подписахме съвместна декларация за сътрудничество във всички области на развитие на двете населени места и вече 10 години изпълняваме поетите ангажименти.

Каква е хронологията на връзката Алфатар – Олшанка?

От 12 до 16.08.2004 г. Бе първото официално посещение в Олшанка за участие в честването на 230 годишнина от преселването на 400 семейства от Алфатар. Група от 40 самодееца, водена от мен като кмет на общината и председателя на Общинския съвет Янка Жекова; подписана бе Декларация на български и украински за сътрудничество във всички сфери на обществено-икономическото развитие на Алфатар и Олшанка;

На 14.10.2004 год. делегация от Олшанка, водена от  Анатолий Нестеров, председател на Районното българско дружество «Алфатар» посети Алфатар заедно Володимир Харковенко, кмета на Олшанка, както и Иван Иванович, кмет на с. Добра, и Иван Григориевич, кмет на с. Станковата, Тетяна Владова – секретар на Дружеството, представители на земеделски фирми, на културата и др. На този ден открихме паметна плоча по повод 230 години от преселването на алфатарци в Олшанка. Наш скъп гост беше Юрий Негода, консул от консулството на Украйна, който участва заедно с нашите гости и във варенето на алфатарски курбан;

Участие на самодейните състави на Олшанка, Добра и Станковата в празника в Алфатар «С България в сърцето», на който Анатолий Афанасиевич Нестеров беше удостоен със званието «Почетен гражданин на Алфатар» за заслуги и личния принос за осъществяване на връзките и отношенията между българите в двете населени места. Нашите приятели донесоха от Олшанка украински калини, които засадихме на площада, непосредствено до паметната плоча с участието на Васил Кирилич от консулството във Варна, с  Антон Киссе, президент на Асоциацията на българите в Украйнаи с Анатолий Нестеров. Съставите от Олшанка взеха участие  във фестивала в град Варна «Листопад на спомените» от 27-30 октомври 2005 г. Изпълнението на малката ученичка Юлия Крейтор на чист български език  «Моята молитва» взриви и разплака залата. Това дете, което никога не беше идвало в България, пя от цялото си сърце и душа за родината на своите прадеди.

На 09.09.2006 год.  по покана на Районното българско дружество «Алфатар» в Олшанка 10-членна делегация от Алфатар посети гроба на хан Кубрат в с. Малая Пересчепина, Новосанжарский район, Полтавска област. Нашият свещеник отец Георги и олшанският отец Иван отслужиха молебен, а ние поставихме на гроба българското знаме. Бяхме поздравени от българския посланик от посолството на България в Киев г-н Димитър Владимиров, защото ние бяхме първата официална делегация, посетила гроба на хан Кубрат. От това посещение в Олшанка се завърнах с едно от най-високите отличия, връчено ми от кмета на Олшанка г-н Володимир Харковенко – почетен знак за личен принос за укрепване на културните и икономически връзки и съхраняване на вековната дружба между двата славянски народа.

На 2 юни 2010 год. по покана на  РБД «Алфатар» в Олшанка и кмета на Олшанка участвах в откриването на паметник на Христо Ботев в с. Олшанка в двора на училището. Средствата осигури  г-н Антон Киссе, настоящ депутат в украинския парламент. Присъства и българският посланик Димитър Владимиров, с когото засадихме една българска роза пред паметника. На празника присъстваха и представители на български дружества от останалите райони на Украйна.

На 10 юли 2011 год. театралният състав при НЧ «Йордан Йовков» гр.Алфатар гостува в Олшанка с постановката на Ст. Л. Костов «Вражалец» и достави огромно удоволствие на населението в трите села с великолепното изпълнение на нашите артисти.

Всички събития през годините бяха отразявани от български и от украински медии. Нашите приятели от Одеската телевизия с активното участие на очарователната журналистка бесарабската българка Ганна Пенева-Бесарабска бяха винаги с нас;

През следващите години връзките не бяха прекъснати. Официалните контакти прерастнаха в лични. Гостуваме си по различни поводи – юбилеи, семейни празници, сватби, летуване по нашите черноморски курорти. Помагаме на студентите от Олшанския район за обучението им в нашите висши учебни заведения. Каним ги по време на  празници по домовете си,  за да не чувстват липсата на близките си в такива дни. Осигуряваме им условия и за подготовка  за изпитни сесии. Съдействаме им за подготовка на документите за българско гражданство. Вече няколко младежи станаха български граждани. Комуникациите ни вече се осъществяват по-лесно. Почти ежедневно разговаряме за урожая, за обществените и личните си проблеми. Станахме много близки и дори истински роднини.

През всичките тези години имах възможността и високата чест да посрещна в Алфатар и да пддържам контакти с  много дипломати от двете страни – Русия и Украйна. Това ни помагаше да съдействаме за решаване на редица граждански проблеми на живеещите в общината руски  граждани и граждани на ОНД, членуващи в нашето Дружество за приятелство с Русия и ОНД, на което съм председател.

Сега предстоят нови срещи. В Олшанка се подготвя нова паметна плоча, на която ще бъдат изписани фамилиите на първите заселили се алфатарци на олшанска земя. Изпратила съм им списък с фамилии от Алфатар (по-скоро допълних списъка, който съм занесла при предишни посещения).

Искрено се надявам тези връзки да продължат, за да знаят всички какво се е случвало през всичките тези 240 години, а сегашното и идните поколения да съхранят и развият тези отношения. Това беше моето съкровено желание и винаги ще работя за това, за да остане завинаги тази връзка. Да помним символа на нашата връзка: «Сърце в сърце» - две сърца, туптящи ведно с една българска роза!

РАДКА ЖЕЛЕВА,

общински съветник, дългогодишен кмет на община Алфатар