Най-голямата прилика между Станишев и Борисов е, че са егоцентрици. Големите приказки за дълг и отговорност им трябват, доколкото съпътстват пътя към властта, лекуваща от комплекси гладно его. Тази прилика ги изравни в очите на хората през последните седмици. Маската за обществен дълг на лицата им се оказа като капак на празна тенджера. Те самите си свалиха маската и на дъното на тенджерата се видя само едно болно его, нищо друго. Всяко зло за добро. В злините, които се изваляха над главите ни, имаше и нещо добро. Отвени бяха много маски, измит беше доста грим. Видяхме истинските лица на хора, за които не че не си знаехме какви са, но оттук нататък ще им е все по-трудно да поддържат илюзията, която ги устройва. Двама от тях са Сергей Станишев и Бойко Борисов.
За да се претегли един кантар, нужен е втори. Сергей Станишев и Бойко Борисов си намериха един в друг кантарите. Всеки от тях беше решил, че ще изглежда по-тежък, ако убеждава хората, че другият е по-лек. Така им минаха мандатите – в упрекване на другия, в подигравка на другия, в закани към другия. Когато един човек толкова много държи да се отличи от другия, то често не е защото са много различни, а защото много си приличат.
В играта „открийте десетте прилики и разлики между Бойко и Серго” разликите не са предизвикателство. Те са очевидни. Двамата идват от различни места. От едната страна е лачено-плюшеното детство на Станишев, от другата страна са уличните мачлета. Филията с мас срещу брускета с хайвер. Високомерието по рождение срещу високомерието по избор, знанието от книгите срещу академията на улицата – класически сблъсък!
Представете си как Сергей Станишев гледа иронично. Изтрийте картинката и си представете как Бойко Борисов гледа подигравателно. Ето – това е разликата! Първата рисунка се харесва и разбира в Европа, втората се приема в България. На запад живеят хората на нюанса, тук преживяват хората на крайностите. Сергей Станишев има толкова шансове да се хареса на българите, колкото са шансовете на Борисов пред западняците. Казват, че при комуникация само седем процента от впечатлението се добива от думите, останалото е външен вид, език на тялото, тембър и интонация, жестове и мимики. И да научи английски Борисов, ще навакса с тези седем процента, останалите 93 пак ще му липсват.
Хората са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Най-голямата сложнотия е да разбереш, че този, който те дразни най-много, всъщност прилича на теб. Той е най-големият ти учител, огледалото ти – появил се е, за да те накара да прогледнеш за онова, което не можеш да понасяш у себе си, но ти е така трудно да го признаеш и да се бориш срещу себе си, че предпочиташ да насочиш гнева си срещу другия. Ако не беше така, другият щеше да ти е безразличен. Така е устроен човек – другите присъстват в живота му дотолкова, доколкото му помагат да общува със себе си. Сергей Станишев е много важен човек за Бойко Борисов, както и обратното. Защото те си приличат.
И двамата са станали мъже с бъдеще, защото са попаднали в ръцете на жени с минало. В най-хубавия смисъл: умни жени със собствена биография, които са самопостигнали най-доброто от себе си и нямат никакво съчувствие към спестяването на усилия от мъжа до себе си. Пришпорващите музи, държащи здраво юздите на големите очаквания и камшика на думите. Няма отърване от тях, дори и да си тръгнат, състезанието продължава, ти си вечно в класацията им и го знаеш. Това е единият комплекс, който ти насаждат. Това е вътрешен тормоз, достатъчен сам по себе си, но има и друг, още по-голям – непрекъснато трябва да доказваш на другите, че си самонаправил се мъж, а не мотивиран от предизвикателството на жена.
Има и друга прилика, която е малко неудобна, затова трябва да бъде изречена кратко и ясно: Сергей Станишев и Бойко Борисов са мързеливи. Лениви, ако ви изглежда по-елегантно. Разхайлазени, на майчин език. По различен начин и в различни отрязъци на денонощието, но конкурентно мързеливи. И по различни причини – Станишев не е имало нито къде, нито кой да го научи на дисциплина, на Борисов му е дотегнало от дисциплина, пък и тя тясна за неговата душа е. Не бих искала да съм будилника на Станишев, защото ще ми се налага много да работя и много да ме бие. Но не бих искала и да съм спешна работа, зависима лично от Борисов, защото ще ми прати десетина безполезни хора, вместо да се мръдне.
Най-голямата прилика помежду им е, че са егоцентрици. Големите приказки за дълг и отговорност им трябват, доколкото съпътстват пътя към властта, лекуваща от комплекси гладно его. Тази прилика ги изравни в очите на хората през последните седмици. Маската за обществен дълг на лицата им се оказа като капак на празна тенджера. Те самите си свалиха маската и на дъното на тенджерата се видя само едно болно его, нищо друго.
Каквито и думи да измислят близките на Станишев за отиването му в европарламента, истинската е „заряза“. Сергей Станишев заряза своите, за да спаси себе си. Изтегли си депозита от банка БСП и го прехвърли в Брюксел. Без срам, без угризение, че трябва да се понесат последствията на собствените грешки – такова е всяко зарязване. Поне да не беше си съчинявал, че го прави от чувството за европейски дълг. По-добре да си беше останала само цинична постъпката му, отколкото патетично-цинична.
Бойко Борисов от своя страна се удави в очите на много българи като влах – на края на мандат, след който по неизбежност предстоеше да се върне на власт. Шилото му обаче продупчи торбата с големите надежди за ново премиерстване. В деня на най-голямата банкова паника, той така се разбърза към властта, че сложи масло в огън, който можеше да изгори всичко за всички. То бива припиране към властта, но неговото беше опасно неукротимо. С кресливите си закани да се махат веднага всички, които са застанали на пътя му като премиер, защото държавата рухва и се налага още утре той да я подпре, Борисов загуби повече избиратели, отколкото си представя. Оттук нататък иди ги убеждавай, че си човек с чувство за отговорност и че твоето его е по-малко от съдбите на хората. В тези последни дни видяхме истинския Сергей Станишев и истинския Бойко Борисов като на сцена, като на длан. Оказа се, че и двамата са още по-малки дори от това, което мислехме, че са.
Няма коментари:
Публикуване на коментар