Поведението на управляващите не е любопитно, то е традиционно неадекватно. Това заяви за БГНЕС доц. Атанас Семов, гл. редактор на Международния журнал по ядрено право и вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти в Париж във връзка с провелия се референдум.
За мен референдумът като цяло е един много добър първи опит за превръщане на гражданското общество в постоянен законодател. Винаги съм твърдял категорично, че всички важни управленски решения трябва да се вземат с референдум. От начина, по който беше приложен Законът /за референдумите - бел. ред/ стана повече от очевидно ясно, аз твърдя, че той е и противоконституционен, защото лимитира въпросите, по които може да се провежда референдумът, въвежда недопустими ограничения за организирането му и противоречи, според мен, на духа на член 1 на Конституцията, който предвижда, че цялата власт принадлежи на народа и се осъществява от него пряко или чрез определените в Конституцията органи, каза Семов и като виден юрист, специалист по европейско право.
Според него, участието на референдума е било добро като за първи референдум с изопачен и недобре формулиран въпрос. "И предвид факта, че реалното избирателно тяло в България е много по-малко от онова, което се посочва от ЦИК. Смятам, че избирателната активност беше някъде между 25 и 30% от живеещите в Българи и имащи право на глас, което е една добра активност. Тоест първият ми извод е, че в България може и трябва да се провеждат референдуми. Вторият ми извод е, че горе долу преброихме активно мислещите граждани - тези, които имат позиция, които могат да я формулират за себе си и могат да я отстояват. Те излязоха и гласуваха и аз се покланям на тези български граждани, които се проявиха като пълноценни европейски граждани, гласувайки независимо дали с "да" или с "не". Трето, стана ясно, че българското общество въпреки опитите на спекулативни или неграмотни политици да го подвеждат и от единия, и от другия полюс политически, ясно потвърди разбирането на цивилизования свят, че ядрената енергетика днес е без алтернатива. В наши дни отказ от ядрената енергетика означава ликвидирането на икономическото развитие", убеден е Семов.
Според него поради това на практика никъде в цивилизования свят подобен процес не тече. "Японското правителство, което е днес на власт, беше избрано, след като официално заяви на изборите, че ще възстанови изцяло ядрената програма на държавата и ще пусне спрените реактори. В Германия, единствената цивилизована държава, която има отказ в наши дни от ядрена енергетика, този въпрос може и да бъде преразгледан и трябва да се има предвид, че там тя има относително малък дял - 10-12% от енергийния баланс на страната. В целия останал цивилизован свят - Великобритания, САЩ, Франция, вън от съмнение и много други държави предстои изграждане на нови ядрени реактори. Строят се в момента в света 54 реактора и се планира да се строят нови 20 в следващите 20 години", каза Семов.
Според него друг извод от референдума е, въпреки, че във въпроса бяха скрити 3 подвъпроса, че българското общество вярва в развитието на ядрената енергетика. Второ, под каква форма ще се развива, тя е отделен въпрос, на който в момента не може да се отговори, тъй като няма ясна оферта. Едната оферта за "Белене" горе - долу беше изяснена като параметри, това е най-голямата полза от референдума, която винаги съм подчертавал, че при референдум наяве излиза истината. Стана ясно каква е цената, пределно ясно стана от документи, които бяха извадени. Стана ясно под чии натиск е взето решението за затварянето, че всъщност голямото усилие за спирането на проекта "Белене" е да не се строи руска, а друга централа или по друга технология. Стана ясно и колко е голям управленският хаос по този въпрос. Тъй като през цялото време се говореше как ние ще развиваме ядрена енергетика, но не чрез "Белене", а чрез нови блокове в "Козлодуй" без никой никога да каже какви ще са тези блокове като технология, кой ще бъде инвеститорът, след като в "Белене" е проблем, че няма инвеститор, колко ще струват, след като в "Белене" е проблем, че има висока цена. И колко време ще отнеме построяването им, след като се притесняваме, че "Белене" се забавя", подчерта Семов.
Той посочи, че най-абсурдното в ситуацията е, че същите тези, които обясняваха как нямаме нужда от нова централа изобщо и от нови ядрени мощности, подкрепяха тезата да имаме нови мощности в "Козлодуй". "Държавата ни има или няма нужда от нови енергоизточници след 10 или 15 г. За мен отговорът е повече от да, несъмнено да. Напротив, това, че имаме известно забавяне на нарастването на потреблението, се дължи на чудовищната емиграция и на свитата в кризата икономика, а не на това, че потреблението няма тенденция да нараства. Напротив, в целия свят, а в държави като България, на които им предстои галопиращо да развиват икономиката си, им предстои много висок ръст на потребление", заяви Семов.
Според него е станало повече от ясно каква е разликата между провеждането на избори по политически въпроси, свързани с управлението за избор на парламент, местни власти или президент и друг такъв тип ангажиране на политическата воля на гражданите. "Този път нямаше купени гласове. Тоест можем горе - долу да изчислим какъв е обемът на купените или корпоративно, или чрез насилие осигурени гласове. Това е около 2/3 от гласуващите. Около 2/3 от гласуващите са изкривен вот и 1/3 е граждански вот, осъзнат и мотивиран. Тези изводи трябва да бъдат много добре осмислени през следващите няколко месеца и да покажем, че сме общество, което има място сред европейците, защото иначе като тенденция сме една изчезваща, самоубиваща се нация. И ако се откажем и от ядрената енергетика, ще ускорим процеса на самозаличаване", подчерта Атанас Семов.
Малко европейско виждаме в поведението на политическата класа като цяло. Най-неевропейски бяха призивите да не се участва в референдума. те са и недемократични, и неинтелигентни, категоричен е Семов.
За оставката на Сергей Игнатов, Семов коментира и като университетски преподавател, че в сферата на образованието са били направени някои много сериозни грешки в последните години. "Една то тях беше самоцелната и безумната война с БАН - бюджетна, ценностна, личностна, която не би могла да има политически печеливш никога и по никакъв начин. Друга голяма грешка беше насилствено наложеният по политически начин нов закон за развитието на академичния състав - тоест за научните степени и звания, който убива българската наука. Който произвежда неуки учени. Трета голяма слабост беше пренебрежението на управлението към средното образование. Дори теоретично не можем да си представим, че е възможно силно висше образование при съсипано средно образование. От нашите училища излизат мучащи младежи, 80% от които се вълнуват единствено към коя точно държава да поемат, независимо какво ще правят там", коментира Семов.
Той посочи, че са били направени и положителни промени най-вече в задължителното училищно и доучилищно образование. "Аз съм много смутен от неадекватната реакция на част от нашето общество против задължителното привличане на децата от 4-годишна възраст. Ясно е, че тази мярка е насочен не към децата на добрите семейства, повечето от които и без това са в детските градини. Моето момиченце на 1 г. и 6 месеца тръгна на ясла, защото смятам, че това е правилно - че е социализация, че изгражда допълнителни ценности, познания и способности, сподели и личния си опит доц. Семов. Това е насочено към онези деца от тежки социални среди, на които трябва да помогнем да станат пълноценни граждани като ги приберем, колкото се може по-рано в детските градини и като ги държим колкото се може по-дълго в училище. Това е задължителна линия. И съм убеден, че новият министър, който и да е той, ако не в това правителство, то в следващото, има една степен на историческа задача - минута почивка да не намира докато не убеди неадекватната политическа класа в Конституцията като стратегически национален приоритет да се запише развитието на образованието. Това означава приоритет, от който произтичат останалите приоритети. Защото от образованието като приоритет зависи демографската катастрофа на България, конкурентоспособността на работната сила, оттам стабилизирането на икономиката, преодоляването или поне предотвратяването на по-сериозни етнически конфликти и напрежение. Колкото по-образовани са хората, толкова по-малка роля имат етническите и религиозните различия между тях. И втори смисъл е, че от това зависи спасяването на българската нация", каза още Сем
Няма коментари:
Публикуване на коментар