Назаем от Фейсбук: За старите кръчми на Силистра, дето вече ги няма...

Някогашният славен ресторант "Дунав"

         От страницата във Фейсбук на Марин Минев - Джона: "Кръчмата! Добрата стара кръчма. Университетът и хралупата на мъжа. При кръчмата всичко е ясно. Жената знае къде да те намери. Ако не си й много притрябвал и се върнеш късно, тя не си мисли глупости, че някъде си постилал семейното знаме и си крадял от честта на семейството. "Днес истински цигани няма"...се пее в един цигански романс. Същото е и с кръчмите. За златното време /60-те и 70-те години на миналия век/ искам да ви припомня сега. "Хубаво е - ми споделяше един бивш управител на една вече бивша кръчма,- да можеш да събереш нормални и интелигентни хора на едно място. Да се получи атмосфера, където човек да си почива като вкъщи, и хем да е сред свои" Така беше...ресторант "Златна Добруджа". Беше представителният ресторант на Силистра. Официално облечени - и сервитьорите, и посетителите. В различни дни - различни общества по масите.Т ам ходеше елитът на града ни. Отбрани мезета и вина.К аниш семейството си или гостите си на вечеря. Хапвате, запознавате се с други хора. Управителят бай Ангел Сиромашков те посреща на входа и те изпраща до масата за вечеря ,а там те очаква бай Калуш, келнерът, който е "инженер на човешките души". "Учил съм психология на клиента", шеговито казваше той. Важно е така да се настроиш, че да влезеш в неговата кожа .От вратата да го прецениш и да му уйдисаш елегантно. Бай Калуш знае какво си пил предната вечер,к акво си ял. Ако нещо не си в ред, знае с какво да започнеш, каква да ти е втората чашка. Ако закъсаш на приказка, той знае къде сте спрели снощи, подсеща те и разговорът потръгва".

         И моето продължение от дадената за печат книга "Ракурси. 25 години от живота в Силистра": "Над 400 са заведенията в община Силистра, в които се продават алкохол, цигари, различни хранителни стоки, както и се предлагат ресторантьорски, и хотелиерски услуги. Невероятни по съдържание, семантика и звучене са имената на фирмите, техни собственици,     както и заглавията на обектите. Те дойдоха на местата на някогашните култови кръчмета, като „Белият калпак” (днес „Кадифе”), „Трите бъчви” (и преди, и сега), „Червено знаме” (безвъзвратно изчезнала от хоризонта), „Горското”, „Колумбия”, „Копарана”, „Пагана” (кои по-приемливи, кои – не толкова, но всички със свой неподправим чар), кафе „Бразилия”. Сладкарниците – „Захарно петле” (вече част от нов хранителен комплекс „България”), „България” и „Малина” (по ирония на съдбата – и двете превърнати в клонове на известни банки), ресторантите „България” (днес – бинго), „Златна Добруджа” („Данубе”), „Дунав” (отстъпил място на комплексс „Дръстър”) и „Златнотото пиле”; закусвалните „Албена”, „Ж.п.-гарата”, „Здравец” и „Диляна” (на кооперативния пазар), „Стадиона”. Култови кафенета като „Чарли”, „Тв-кулата” (вече без достъп за клиенти), „Снекбара” („Шнека”, също предрешен в банка), „Блага Вайзе” (помещението – същото, името вече е „Сити”), „Агроклуба” (сега е видеостудио, но и "Ноте воле"), „КДК” („Клуб на дейците на културата”, отдавна останал спомен от миналото, предал се на реституцията), „НТС”. Дискотеките не бяха много, но за сметка на това – винаги пълни и с предварително платен вход („Орбита”, „Истър”, „Младежкия дом”, „Спирала” („Андромеда”) и „Братила”, от които само последният е с отворени врати, но под друго име - "Руж").  Днес нощните изживявания са още в „Клуб 88” (бивша механа „Боряна”), „Плаза” (в бившето кино „Доростол”), „Сода” („Бирхалето”), таверна „Милеада”, „Булкрис”, „Добруджанска къща” (в Калипетрово), „Чевермето”.  Хотелите бяха всичко на всичко два: „Орбита” и „Златна Добруджа”, а днес са актуални десетина места, предлагащи нощувки (петзвездните „Дръстър” и „Данубе”, както и по-малко луксозните, но предпочитани заради удобство и цена, като „Виена”, „Куин”, „Бартимекс”, „Сердика”). Преди 20 години дори се спеше в каютите на кораба „Цар Симеон”, който бе на стоянка в Силистра по онова време. Някои от публичните места и днес са живи, макар и с променени собственици, интериор, съдържание и клиентела. Други безвъзвратно изчезнаха както като сгради, така и като обекти за веселба. Подобно на онези 18 къщи – публични домове, съществували в Силистра преди стотина години, както твърдеше покойният вече диожурналист Любен Антонов. По-късно се появиха хитове, като бирариите „Флинтстоун”, „Олимп”, „Олимпик”; ресторантите „Дръстър”, „Данубе”; бистра-пицариите „Белисима”, „Стоп”, „Ред кафе”, „Верона”, „Амбасадор”. В първите години на 21-я век се утвърдиха подходящи места за общуване като „Никулден”, „Стара котва”, „Акациите”, „Градина”, „Хъшове”, „Петрофф”, „Уникато”, „Хумбата”, „Болярките”, „Ривърсайт” и др. За бързо кафе и за дълга раздумка са заведения, като централните „Бохеми”, „Сити”, Мартини”, „Виена”, „Роял”, „Ноте воле”, „Менес”. И малко по-страничните – „Гелс”, „Луксор”, „Госип”, „Бизар”, „Стиви”, „Фреш”, „Буда бар”, „Арабела”, „Раковина”, „Тея”, „Рандеву”, „Релакс” и др. На мода с басейните си вече са "Кантона" и новата "Орбита". И още знайни и незнайни кътчета за отмора на човешката душа."