Силистренци с пътешествие из "Русенски Лом"

           Пътешествието из Природен парк "Русенски Лом" е част от програмата на клубовете "Екораница " и "Екопътешественик" по проект ""Успех". Ръководители на клубовете са Мара Костова и Лиляна Николова, а участници - ученици от VІІІ а,ІХ а,Х а и ХІ а класове на СОУ "Н. Й. Вапцаров". Целта е запознаване с историческото наследство, оставено от средновековните българи в древната средновековна българска крепост "Червен" и забележителният обект "Иваново", който със скалната си църква е под закрилата на ЮНЕСКО. Както и с природните забележителности с особен акцент - пещерата "Орлова чука". Учениците получиха предимно чрез екскурзоводите знания за някои видове туризъм - пещерен, културен, пешеходен. "Екскурзията беше прекрасен урок по родолюбие както и със сигурност - удоволствие за децата", заяви Мара Костова.

            Според Уикипедия, "Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 кмюжно от Русе Паркът е наречен на едноименната река - последният десен приток на река Дунав. На 26.02.1970 г. районът е обявен за народен парк с площ от 22 267 дка. Територията на народния парк се е намирала по поречията на реките Баниски, Черни и Бели Лом. През1986 г. Комисията по опазването на околната среда към МС внася предложение за прибавянето към територията на народния парк на още 27 362 декара като по този начин територията на парка да стане 49 629 декара. Границите на парка, които са валидни и днес, са приети през 1989 г. Територията на природния парк е 3260 ха. През 1989 г. е изготвен и цялостен проект за стопанисването и опазването на териториите, които са включени в парка.

        Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13 в. от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността, образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята". През 14 в. Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 18 в. светата обител отново е обект на поклонение от вярващите. Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс, са един от 9-те тобекта в България, включени в Списъка на ЮНЕСКО.