Кратка
историческа хроника на Алфатар
Сгушено
в пазвите на някогашна безводна Добруджа едно селище със странно име оцелява
през вековете. Алфатар
– първата крепост по римския път Пъкуюл луй соаре от Доростол за Плиска, Преслав.
Алфатар – като „алфа”,първата буква от гръцката азбука. Алфатар от турското „ал
– фат”, което на български означава „дива круша” или топонимът, състоящ се от
две части: „алфа” и „тар” характеризиращи функционалната му принадлежност като
географски обект: „jau - войска” и „ tora – град, крепост”, т. е.„крепост с
войска”. Според археолозите в местността „Караула” до гр.Алфатар има наслагване
на девет пласта култура. Факт е, че в общината Алфатар им 49 археологически
паметника. Това кореспондира с впечатлението на историците, че историята на
Алфатар е богата, макар и повратна във вековете. Според видния алфатарец
ст.н.с. д.и.н. Георги Атанасов, началник на Археологическия музей в Силистра:
„…Едва ли има български край, когото превратностите на историческите събития да
са го съпътствали така често, а резултатите от тях да са го довеждали до такива
демографски, икономически и политически катаклизми. Съдбата на този район е
определена да бъде неспокойна от мястото, което заема на Балканите…”
са
определяни като горди и непокорни хора
-
1388г. - в околностите на Алфатар „Касап кулак” Баязид посича в равнинна
Добруджа 11 000 българи – бунтовни и непокорни, несвикнали с окови.
-
1636 г. - полският дипломат Освиенцим посещава Алфатар и установява, че има
действаща християнска църква и местен свещеник.
-
1773г. – алфатарци избират въоръжения отпор като своя защита, довел по-късно до
трагични резултати; в султанския ферман от 1740г. пише: „…Да се събере оръжието
от тия земеделци и овчари. Раята няма право на оръжие…”.
-
1774г. – 400 алфатарски семейства тръгват след пълководеца граф Румянцев и се
заселват с указ на руската императрица Екатерина Велика край р. Синюха, днешните населени места Олшанка, Добра,
Станкувата в Кировоградска област на Република Украйна.
-
1778г. – 500 доброволци, потомци на заселниците в Украйна, се записват в
черноморската казаческа войска и вземат участие в последвалите руско-турски
военни действия.
Жителите
на Алфатар пазят своята вяра и
своя дух
и
през годините на робството.
- 1832-1833г. – местното алфатарско население издига четири каменни
кръста в четирите края на Алфатар, за да спасят селището от чума. Във времето те
били преместени и забравени, за да бъдат християнските символи са възстановени
през 2009 г.
-
1844г. – започва градеж на християнски храм с разрешение на Високата порта,
издействано от местния Ибрям бей.
-
1846г. – майстор Илия от Трявна завършва строежа на храма „Света Троица”, а
майстор Досю и неговите ученици от Тревненската иконописна школа го изографисват.
-
1854г. – руският офицер Богаевски пише: „ В Ифлатар има Народно българско
взаимно училище, и учителят Иван има над 70 ученика…”
-
1876г. – в бурните дни след неуспялото Априлско въстание за пръв път алфатарци
честват на 13 май като Ден на Кирил и Методий.
Алфатар
след Освобождението
-1892г.
– алфатарци градят първото си класно училище, а десетина години по късно и
второ училище.
-1894г.
– създава се първото читалище „Съгласие”, по-късно известно като „Саморазвитие”
и „Й. Йовков”.
-1895г.-
алфатарци създават Взаимно-спомагателно земеделческо дружество „Нива”.
-
1903г. – на чешмата в центъра на Алфатар Пеню Шайката грабва най-личната мома
на селото Мома Вандева и тази история става основна сюжетна ления в драмата
„Боряна” на Йордан Йовков – „певец на Добруджа“.
-
1954-1959г. - в центъра на Алфатар е изграден парк.
-
1955 г. – В Алфатар е открита болница.
-
17.09.1974г. - с указ №1942 селото е обявено за най-младия град в Силистренския
район.
Алфатарци
не зачертават миналото и не се отричат от своите корени.
Не
забравят сушата и дървеното рало. Те помнят пролятата кръв. Младото поколение
на Алфатар познава заветите на своите бащи и деди и продължава техния път – с
любознателност, творческо въображение и широк обществен размах.
През
1960г. е изградена електрическа подстанция в Алфатар. Заработва първият
киноапарат и първата радиоуредба. Водоснабдяването приключва през 1964г. Изградени
са нови постройки: административни сгради на ТКЗС (1966г.), „Наркооп“(1978г.) , фурна (1966г.), ресторант (1969г.), битов комбинат (1976г.), читалищен
дом (1972г.), Обединено детско заведение (1979г.), бензиностанция
(1979г.), „Топливо” (1976г.), „Добруджанска къща“ с етнографска
експозиция (1984г.), цехове към предприятията
„Добруджанка”, „Дунав” и
„Камъшит”.
…Безбрежни
масиви с пшеница, слънчоглед и царевица. Механизирано земеделие, промишлени
предприятия (млекопреработвателни и дървопреработващи), кокетни домове и прави
улици…, ведри по природа хора с лъчезарни усмивки – това е Алфатар. В днешни
дни много от създадените предприятия са закрити, но жителите на града вярват в
утрешния ден и гледат с надежда напред. Постигнатото е стъпало към възход,
крачка към изписването на утрешната още по-богата и плодотворна страница от
историята на града – сърцето на една малка добруджанска община.
Няма коментари:
Публикуване на коментар