Краеведът и историк Иван Занов бе гид в т.нар. „Местен
фестивал за учене през целия живот”, проведен в Силистра на 20 октомври 2012 г. в един
проект, финансиран от ЕК. Според него „белите петна в българската история са
попълнени с логически конструкции”. Най-впечатляващото в крепостната стена в
Силистра е това, че е изградена с петоъгълни кули, почти непознати по други
места. Правена е по предположение от 1917 г. на проф. Петър Мутафчиев, както и .
Началото й се свързва с изграждането на Константинопол (новия Рим), столицата на Римската империя. „Дуросторум”
означава „яка крепост”. През 106 г. в района на днешна Силистра се изгражда
т.нар. канава, където по-източно Преустройството на крепостта става по времето
на Юстиниан I Велики – първа половина на VI-и век. Дунавският лимес остава открит в опита за
възстановяване на Римската империя.
През 2011 г. се навършиха две годишнини във връзка с
кап. Георги Мамарчев, един от символите на Силистра (225 години от рождението му и
165 г. от смъртта му). В негова част има паметник, поставен през 1966 г. България не разполага със снимка на Смелия капитан,
наричан от турците Буюкли. Неговият образ е популярен с картината на художника
Димитър Гюдженов. Той е капитан от Руската армия, получил е сабя от руския
император. Има и два руски ордена. Според акад. Михаил Арнаудов: Добруджа е
мозайка с хора от цяла България. Те се заселват между три улици в Силистра,
районът на които е известен като „Волната”, където са боготворели кап. Мамарчев. Вероятно това е
останала представата, че е бил кмет на Силистра. Регистрира дружество и се
превръща в търговец на ракия. Изгражда два склада, където складира по-малко
алкохол и повече оръжие. Участва и във Велчовата завера. Умира на 60 години на о. Самос, където е прибран от известния Алеко Богориди.
...През 451 г. при Каталунските поля
Флавий Аеций нанася поражение на хувине и умира две години по-късно от рана,
получена при победата му, с която си е извоювал правото да се нарича „последният истински римлянин”. Флавий Аеций е роден в Силистра и е израсъл при хуните.
„Учудващо е, че няма нищо в Силистра, наречено или
посветено на Аеций”, смята Занов. В СОУ „Ю. Гагарин” до преди 2 години е
имало Кръжок по краезнание, наречен „Флавий Аеций”.
....Град Силистра разполага с два уникални
паметника, при това намиращи се един срещу друг в Дунавския парк: Паметник на
песента и паметник на Лев Толстой. През 1854 г. по време на Кримската война тук
е бил 26-годишният тогава бъдещ голям руски писател, класик на руската
класическа литература. През м. юли заминава за Севастопол, където пише славните
„Севестополски разкази”. По спомените му силистренци са „хора особени, приветливи, хубави, високи и руси”. Уникално е, че годината, в която Толстой умира – 1910
г., в Силистра се провежда първият Събор на хоровете от крайдунавските
грладове. 400 души пеят „Шуми, Мчарица» в
специалния павилион, изграден някъде в района на днешния „Дървен град” в парка. Оттогава е
останала популярността на песента „Каква мома видех мамо”, изпята от хористите. Наградата „Сребърна лира” получава Русенският хор
като победител в събора. Останалите участници получават „медни лири”. Едва през 1966 г. се
провежда вторият събор и така повече от 10 пъти край р. Дунав звучи и
регионалният химн „О, Добруджански край”.
...Районът на патраршеската базилика
край брега на р. Дунав е много силно в духовен план място за цяла България. Тук
е била от 927 г. до 971 г. главната църква на България, начирана патриаршеска. Тя
е извън петте: Александрия, Антиохоия, Константинопол, Рим. Има славата на
първа национална патриаршия. В онези времена Силистра е била един от седемте
духовни центъра. Била е висока до 8 м. Изборът на „Дръстър” е поради разбирането за
свято място – през 380 г. е изградена епископската катедра на Меркуриян, после
избран за епископ на Милано. На това място е посечен през 362 г. св. Емилиян
Доростолски, един от 12-те доростолски мъченици. Гробът на войника, обявен за
християнски светец, е открит в района на село Голеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар