Доайенът на българите в Букурещ Лука Велчов: „Аз съм възпитаник на изключителния педагог Пирин Бояджиев от Силистра“

М. август 2021 г. Град Балчик. В к-с „Мелницата“ се провежда поредното издание на Форум „Българско наследство“, дело на едноименното сдружение с директор журналистката и общественичка Маруся Костова, потомка на преселници от Северна Добруджа, които в първите си години в прародината са настанени в Тутраканско. В ход е поредният панел от форума, в който участва и силистренците доц. дфн Тодорка Георжиева, д-р Йордан Касабов – етнолог, Йордан Георгиев – журналист, Валентин Петков – Клуб „Традиция“, както още тутраканските краеведи Анастасия Якова и Адриан Василев, и колекционерката на народни носии Калина Михайлова от село Шуменци. Силистренското участие бе подчертано с няколко изложби, включително за 130 години на педагогическото образование в Силистра - подготвена от екип на Филиал Силистра при Русенския университет, и на годишнината от Крайовския договор - дело на Държавен архив Силистра. Тече дискусия по интересен краеведски въпрос. Сред участниците е Лука Велчов – доаейн на българите в Букурещ – столица на Република Румъния. По време на форума той проведе и делова среща с областния управител Ели Тодорова, отправяйки й покана за посещение в Букурещ, като представител на държавната власт в област Силистра.

В своето изказване пред аудиторията той заяви: „Аз съм от Банат и като младеж научих, че в Букурещ се открива Българско педагогическо училище. Събрах багаж – колкото можах, включително юргани, и дойдох в столицата да уча 4 години (1949-1953). Като завърших, смятах, че е добре и заслужавам да продължа да уча и се записах в специалност „Славянска филология“ (1953-1958). Освен български език, знаех още руски и други славянски езици, времето ми позволяваше в българското училище да имам ангажименти няколко години като педагог, при това без никакво възнаграждение. Това бе моят отговор в името на българщината.

После се върнах за една година като директор в Банат, и отново съм в Букурещ като учител (1959-1961). Знаех, че доста българи от селата край града искаха децата им да учат езика на родителите си, но нямаха тази възможност, защото училището беше закрито. Дойдох да го преоткрия, но не успях. Такива бяха времената.

Обучението в училището имаше връзка със Силистра, която преди това доста години е била под румънска власт в периода 1913-1940 г. – с малки прекъсвания по време на Първата световна война. Още тогава от Силистра идват доста учители и преподаватели. Директор на българското училище в Букурещ през 30-те години е силистренецът Лефтер Бояджиев, едно от 4-те деца на Петър Бояджиев – също известен силистренец. Синът на Лефтер – Пирин Бояджиев, завършва висше образование в Букурещ – история и румънски език.

Аз съм възпитаник на изключителния педагог Пирин Бояджиев (бел.-бъдещ учител – след 1954 г. в Силистра, краевед и общественик – социалдемократ от БСДП след 1990 г., почетен гражданин на Силистра от 90-те години на миналия век). Той е човекът, направил всичко възможно що се отнася до създаване на учебници по български език, защото тогава в българското училище в Букурещ всички предмети, с изключение, разбира се, на румънския език, се преподаваха на български език. Така Пирин Бояджиев превежда учебници и нарежда всичко.

Години по-късно, след като и аз завърших висше образование, станах автор и съавтор на учебниците по български език, издавани и в наши дни в Румъния за училищата, в които се учи родният ни език. Става дума за много малко училища – главно в област Банат: в моето родно село Стар Бешенов има гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и в нея се преподава на български език 4 часа седмично. За сравнение – в гимназията в Букурещ – 3 часа седмично се учи български език, а в румънската гимназия в София – 18 часа. Това е съвсем неправилно и е голямо отстъпление от страна на българската дипломация и по тези въпроси имам доста неща да кажа, като ги разкритикувам. (В предишна публикация във ВЕРСИНАЖ по темата вече бе писано и да припомним споменатото във връзка с българското училище: „Иде реч за 3 600 кв. метра с проект за сграда на 4 нива с общо 10 000 кв. метра застроена площ, но са пропуснати възможностите след национализацията в Румъния през 1947 г. След проведената монетарна реформа 25 богати българи, живеещи в Румъния, обедняват. А са били предвидени тогавашни 12 милиарда леи за довършване на проекта, включващ голяма зала, два киносалона, хотел, интернат и др. помещения. Не достигнали обаче 600 000 леи за финала на проекта. Българското правителство влиза в преговори и се договаря румънците да довършат сградата, като предоставят един киносалон и две стаи за училището. След 30 години обаче румънската държава не свършва нищо по договора и се влиза в сложна документална правна сага. Днес на това място минават релсите на тролея“).

Снимка за спомен от посещението в офиса на ДСБР в Букурещ през м. май 2019 г. на група студенти и преподаватели от Филиал Силистра на Русенския университет

Маруся Костова - директор на Форум "Българско наследство", посреща г-н Лука Франциск Велчов по време на едноименната  проява в Балчик през м. август 2021 г.

Покрай Пирин Бояджиев имаше доста други хора, които направиха, каквото е било възможно в онези времена. Сред тях – Атанас Господинов, който впоследствие е бил и директор на училището. Така че има доста голямо силистренско влияние върху педагогиката и образованието в Румъния – не само в Букурещ, за което трябва да сме признателни“.

Любомир Николов - секретар на ДСБР, с фолклористката Калина Михайлова по време на откриването на изложба на автентични севернодобруджански носии в град Балчик, проведена през месец август 2021 г. в к-с "Мелницата"

Още поне две забележителни изяви имаше по време на форума учителят публицист, историк и преводач  Лука Франциск Велчов – според сайта www.falmis.org, той е „любознателна и търсеща личност“, за която преди време български вестник написа, че е „чист като молитва” и е „българският апостол в Букурещ“. В неформалното общуване във вечерите с участието на българи от България, Румъния, Украйна и Молдова, той се представи и като певец, изпълнявайки уникални песни с непознато съдържание.

Сред тях и една, за която той твърди, че е от времето на Чипровското въстание през 1688 г., а, както е известно, след него в днешен Банат идват бежанци от Северозападна България. На този период е посветен историческият роман „Едно начало“ на банатския българин Йозо Михайлов Йосифов (19927-1994 г.), пресъздал събития и герои от 17 в. от годините на „Чипровското възраждане“, с което е свързано и едноименното въстание от преди близо три века и половина.

В допълнение извън неговия разказ: в продължение на осем години е директор на 91-ва гимназия в Букурещ (1961-1969),  като до пенсионирането си през 1989 г. работи като учител в други румънски гимназии. После се отдава на българската кауза: през 1990 г. е основател на Българско културно дружество в Румъния и става негов председател. Тази асоциация се разраства много и през 1992 г. оглавява Дружеството „Братство” на българите в Румъния, което има многобройни филиали, регистрирани в съда. В годините назад обаче има и различни перипетии, докато впоследствие Дружеството се разраства и се превръща в днешния Демократичен Съюз на Българите в Румъния (ДСБР).

Според публикация също във falmis.org, от издателската дейност на г-н Велчов е редно да споменем следните заглавия: „66 легенди събрани от Лука Велчов“, 1996 г.; „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането“ (2007, на румънски език); „Свищовски възрожденци в Букурещ“, 2009 г.; „Незабравените габровски възрожденци в Букурещ през XVIII – XIX век“ , 2012 г.; „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – 175 години от рождението на Васил Левски“. Издателство Waldpress - Тимишоара, 2013 г.; „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – научнопопулярен очерк“. Издателство Изток-Запад – София 2016 г.; „Шуменски възрожденци в румънските княжества през XVIII- XIX век - Браила, Галац, Констанца, Бузъу, Кълъраш, Букурещ, Гюргево и Брашов – 2018 г.; „Европейски герой, оспорван от четири държави – Стефан Дуньов – 2018 г. и др.

Г-н Велчов и неговите съратници от неведнъж са посрещали гости от България, включително и от Силистра, за да станат част от провеждания от него опознавателен екскурзоводски тур по местата в Букурещ, свързани с българите от Възраждането до днес. „Истинският стар център на Букурещ беше всъщност български“, казва г-н Велчов. Той не пропуска да посочи и къде точно е било въпросното българско училище, част от голяма сграда, „загубена“ във времето по една или друга причина.

За едно от тези посещения ВЕРСИНАЖ разказа през м. май 2019 г. (http://jordansilistra.blogspot.com/2019/05/blog-post_52.html), като сред акцентите в този разказ е задочната среща с една малко известна в България личност, наричана „българският Наполеон“ (бел.-за нея г-н Велчов спомена и на форума в Балчик). Става дума за Иван Бакалоглу от Габрово, чийто син е академик Емилиян Бакалоглу се предполага, че е издействал гробът да остане непокътнат около обителта църквата „Св. Антон“, намиращ се срещу хан „Манук“ – дело на арменеца Мирзоян от Русе. За бащата Бакалоглу се говори, че заедно с други хора е събрал балкански корпус от 5 000 души (българи, албанци, сърби и хора от македонския край) за участие в Кримската война. През 1856 г. на пасището в село Бранещ край Букурещ, където днес живеят също потомци на българи, на всеки от корпуса се дава по една икона и по три австрийски „пари“. Този корпус води на страната на Русия сражения срещу представители на пет велики за онова време военни сили: Англия, Австрия, Турция, Германия и Франция. За деятелността си получава орден „Св. Станислав“ от руския император.

За въпросното посещение в Букурещ вместо благодарност за неповторимата като атмосфера среща доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра на Русенския университет, отбеляза: „Местата, свързани с българската историческа и културна памет в Букурещ, респектират като брой и значимост, но те биха останали само факти и материя без ерудицията, емоцията, духа и любовта към Отечеството, които струяха от нашите домакини и лектори. С искрена благодарност и с надежда за нови срещи приключи семинарът, който обогати всички участници не само с нови знания и впечатления, но и с вярата, че хората дават живот на спомените и съхраняват светлината на миналото.

В навечерието на най-светлия български празник (бел.-2019 г.) бъдещите учители по български език и литература имаха възможност да се потопят в автентичната атмосфера на съхранената памет и да осъществят неопосредствено и лично своята среща с лица и събития, които пишат най-достойните страници на българската духовност през Възраждането. При това в един град, наричан „малък Париж“, но който има за покровител българския светец Димитър Бесарбовски“.