Снегът се стопи и вече всичко се вижда като на длан. Къде асфалтът се изтъркал и оронил, макар май никой не прекали с луга или някаква химия да решава проблема с леда. Счупена пейка току на входа на Дунавския парк и тя зейна като пробойна в лодка. Поне в очите на всички, които забелязват тези неща. Колко ли месеца ще стои в този вид, може да каже само някой от кметството, който също ги забелязва, отбелязва и разпорежда да се случат добрите дела. Може и на знаен или незнаен благодетел. Макар като че ли пейката плаче за скрап. Както за яка резачка - онзи дънер пред Паметника. Как ли някой бедняк не си го прибра вкъщи да се топли в зимата. Сигурно обаче щеше да струва повече, за да бъде нарязан якият ствол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар