Студът отстъпи, Дунав пак се вълнува, бакът танцува между ледени салове



Има-няма няколко дни и пролетта ще почука на вратата ни. Засега изчаква да види женският месец дали таи тайни в пазвата си. Щото дамски му акъл - днес пак пусна малко кърма - тук-там снежец, колкото да си кажем: "Споко де, не сме те забравили, дълго ще те помним, е, не чак като през 1954-а и 1993-а..." Иначе ледът отиде, та се не видя някъде към делтата и естуара, където правят калъп водите на реката и на Черно море. Още го има по яката кора на канала под моста за Кълъраш. Намира се и в плуващи ледени салове, колкото да пречат на бака да си върши работата. 2 леи за пешак и 25 за кола - и хоп на "Кичу". И оттам - бам в Кълъраш. За да проверим все пак как живеят съседите. Дето се опълчват на властта си и си я сменят. Е, понякога ни мамят с предупрежденията, че ще гърмят леда, ама това са едни кметски шмекерии, дето по нашите географски ширини вървят. Колкото да се изпъчим по първите страници на вестниците. То и без друго тези от центъра не ни броят за нищо нас, от покрайнините. Източните покрайнини. Почти сме като Западните за другите...съседи.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Нова книга за събития и хора от Крайдунавска Добруджа

Димитрина Кунева: С делата си човек трябва да остави една пътека, по която всеки да иска да тръгне

Символи в християнството