БНТ показа филм за отец от Доростолска епархия, служещ в храмовете в Айдемир и Бабук

В ранния неделен следобед на 19 декември 2021 г. в ефира на БНТ видяхме един впечатляващ филм, свързан със Силистренския край, създаден от екипа на националната телевизия в Русе, включващ и две силистренки - Бояна Шандуркова - сценарист, и Светла Бъчварова - звукорежисьор. Филмът представи два храма от Доростолска епархия: св. Тройца в Айдемир и св. Пророк Илия в Бабук.

В тях служи отец Георги Попов - родом от района на Банско, но живеещ от няколко десетилетия в крайдунавския град, откъдето е съпругата му - презвитера Миглена, която като него по образование е педагог. Двамата са завършили Югозападния университет в Благоевград, а отецът впоследствие и Шуменския университет - в специалност, свързана с религията. Той също в миналото е бил учител както по рисуване, така и в Дом за деца, но е и изкусен художник на икони.

Малцина знаят, че неговата осанка е ползвана като прототип за паметника на Паисий Хиляндарски в едноименното най-старо училище в Силистра, създаден от скулптора Йордан Колев (по темата съм писал и в книгата си „Ракурси“, издадена през 2013 г., както и в сайта на в. 24 часа на адрес: www.24chasa.bg/Article/1485816). Тогава Колев - и тогава, и в момента директор на Художествена галерия Силистра, бе казал: „Избрах за свой модел отец Георги заради духовното му излъчване и поведение, при това носи типични качества на човек от македонския край“. И още една любопитна подробност - пра-пра-прадядото на отец Попов също е бил свещеник, а баща му е бил пълномощник на селото.

Филмът разкрива духовното начало у свещеника, намерил пътя към Бога в това си качество, когато вече е на 43 години, и от близо две десетилетия му служи, създавайки у много хора уважение към православната ни църква. В истинска обител е превърнат храмът в село Айдемир - един от най-старите в Доростолска епархия, създаден преди близо 200 години от руски войници, участници в поредната война на двете мощни тогава империи - Руската и Османската. Първата църква е била от преплетени пръти, измазани с кал, и е построена от руски войници, настанени в околностите. Била е кацнала като гълъб на най-високото място над селото.

Техните останки и днес лежат в добруджанската земя - в общи гробове, на най-високото място в Айдемир, а техните надгробни камъни, включително и на българи, сега са част от чешма, изградена по идея на отеца. За святото им дело напомнят и свещници, останали от „онова време“, а за същия период свидетелство е открита плащеница и икона, намерени при съвременно доизграждане на църквата. Знаково е, че преди 6 години добричлийка, живеща в Брюксел, намира айдемирска икона от храма в антиквариат, купува я, за да я върне като подарък на най-голямото село на Крайдунавскка Добруджа, това също научаваме от филма.

За храма в село Бабук също става дума, като там особеното е, че началото е преди Втората световна война, но после започнатото е забравено. Едва в края на 60-те години на миналия век тогавашен свещеник завещава дома си, който в продължение на години е бил и църква, за да продължи да се служи в него. Впоследствие е оправен и дворът около постройките.

Филмът представя мислите на духовник, който има отношение към вярата и го предава на всички, с които общува - по време на службите и извън тях. Разказът върви и за възстановяването на храма с помощта на много хора, някои от които си признават в коментари във Фейсбук по повод филма.

От презвитера Миглена, която също е изкусен творец в сферата на изкуството, научаваме, че тук идват за много кръщавки семейства, даряващи различни видове дървета. За тях се намира подходящо място в своеобразния парк, създаден с много труд и любов. За отбелязване - всяко дърво си име име, същото като на своите кръщелници, от чието име са дарени, за да цъфтят през различни сезони.

Тук човек може да прекара часове в компанията и енергията на дървеса като лавър (дафинов лист), бреза, магнолия, гинко билоба, разнообразни цветя, пълзящи растения, рози, изобилие от здравец и др. Възможно е да се отдели време за любуване на златни рибки в малко езерце, на гълъби и папагали. Пред погледа на вярващия ще се мерне някоя от многото костенурки, включително и във водната площ.

След публикацията във Фейсбук за вече представения филм, чието повторно предложение за зрителите е за 26 декември от 10,30 ч. в ефира на БНТ 2, заваляха изключително положителни коментари.

Ето някои от тях: „Невероятно добър свещеник и човек", "Много дъбър като човек и добър свещеник! Беше учител на сина ми и кръсти моята внучка. Приятно семейство са!", "Прекрасен човек! Благ и спокоен. Имах случка с него в един автобус....Отец Георги...случката, която с него ми показва как Бог се грижи за нас, неговите деца, и е незабравим спомен за мен. Всеки път когато ми е тегаво, ходя в църквата Св. Троица в с. Айдемир и се прибирам смирена и помъдряла".

"Не познавам друг такъв свещеник.Винаги го давам за пример", "Отец Георги е свещеник който вдъхва доброта,спокойствие и човечност . Да са живи и здрави и все така всеотдайни !", "Отец Георги е прекрасен и добронамерен човек! Заедно с Миглена направиха чудеса в храма в Айдемир! Всяко лято заедно с внуците посещаваме храма на Богородица! Това което е най доброто е пълният храм с миряни! Поздравления и благодарности за дейността на отец Георги!", Свято място за молитва и единение! Отец Георги и Меги Попова излъчват добронамереност, всеотдайност, смирение и топлина! Същите предават това и на нас, които вярваме в силата Божия!".

"Единственият свещеник, изтъкан от добродетели. Велик!", "Страхотни хора са и двамата ги познавам от дете - г-жа Попова ми беше класна, а отец Георги  ми преподаваше рисуване и най -хубавото нещо е , че кръщенето на моето дете Патрик беше в тази църква и от отец Георги! Господ да ги благослови! Благодаря им от сърце и се радвам, че ги познавам!", "Беше 25.5.2011 г. в с. Черковна! Запознахме се с отец Георги и г-жа Попова на това свято място, където е била църквата Св. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ, осветена през 1903 г. Въпреки че мястото е било осветено, отецът беше пратен отново да го освети и наистина беше невероятно преживяване. През 2014 г. отново осветихме това свято място и така църквата е вече факт. Няколко пъти е освещавано мястото, но делото БОЖИЕ е ИЗПЪЛНЕНО!".

"Гледах филма, толкова мило ми стана. Ако има повече такива хора, живота ни ще е различен, надеждата ни ще е истинска. Бъдете здрава и весели празници!", "Познавам отец Георги и направих дарение на църквата, което не биха могли да намерят друго подобно: престолът в олтара е от мен, лично отец Георги го получи. Поздравления на отеца!!!", "Радвам се и им се възхищавам - на отец Георги и на Меги. Пожелавам им и здраве, и сила. Да съхранят топлината и добротата, с която срещат всеки отишъл в Божия храм. А църквата в Айдемир и дворът й - те са едно малко, но впечатляващо бижу, съградено и поддържано с много обич“.

За храма в Айдемир още и в публикацията в архива на ВЕРСИНАЖ на адрес: www.jordansilistra.blogspot.com/2021/06/blog-post_20.html („На празника за рождения ден на християнската църква в храм “Св. Троица“ в село Айдемир“). Филмът „Домът на вярата. Да обикнеш Бога - църквите в с. Айдемир и с. Бабук, Силистренско“ е на адрес: www.bnt.bg/news/da-obiknesh-boga-carkvite-v-saidemir-i-s-babuk-silistrensko-301193news.html?fbclid=IwAR3ybgkWtzV9NLA8J9NocAFV7Sk2ZexymnDyif6YyE9ogXRp7fSV7k8rhLU). Повторението му е по БНТ 2 на 26 декември.