Битката за Москва е една, но е поредица от сражения

Областният управител Ели Тодорова и заместник-областният управитгел Минчо Йорданов уважиха поканата за участие в откриване на тематична изложба по повод 80 г. от битката за Москва, проведена в зала на Генерално консулство на Русия във Варна. Поканата до представителите на държавната власт в област Силистра бе от генералния консул Владимир Климанов и от инициатора на изложбата Валентин Събков - историк и изследовател - наследник на алфатарска фамилия, автор на сборника "Без борба - няма свобода", посветена на теми, свързани с миналото на Добруджа, и конкретно на дейността на ВДРО и другите организации, борили се за свободата на изконната българска земя. Сред гостите бяха и две дами от Русия - ветерани от Отечествената война 1939-1945 г., както още кап. 1-ви ранг Вадим Бажанов - военно аташе в посолството на Русия в София, руски дипломати и др. В съседство на тази изложба е и друга, посветена на ковачите на победата - маршали и генерали.

Изложбата е по материали, предоставени от военни музеи в Москва, и подредена с текстове на български език и с автентични снимки от 40-те години на миналия век, аранжирани с помощта на художничката Ели Маринова. Близо 20-те табла с богата словесна и фотографска информация предстои да пътува и в други региони, най-вероятно и в Силистра. Тя показва и участието на българите в събитията, включително малко известния факт, че Петко Кацаров - български и съветски офицер, впоследствие генерал-майор от МВР, е единственият българин, включил се в лрегендарния парад през м. ноември 1941 г.

В най-кратък вид относно "Битката при Москва от 1941-1942 г." става дума за "Поредица от сражения между Съветския съюз и Германия по време на Втората световна война, завършили с успешната съветска защита на Москва и разбиване на германските войски. Боевете започват на 30 септември 1941 г. и завършват в средата на април 1942 г. с окончателна победа на съветските войски. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Отново в руски ръце са районите около Калинин, Рязан и Тула. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на германската армия. Планът на германците за настъпление към Москва е разработен още в хода на сраженията при Киев". За тези събития пред присъстващите разказа самият Събков, иницирал и подредил изложбата със съдействието на Консулството.

За битката за Москва се казва, че е дала стимул, дух и бодрост за военните части на Съветската армия, продължила войната още почти 4 години до Победата на 9 май 1945 г. Тя е показала, че врагът - нацистка Германия, може да бъде победен и тази идея е била преследвана до превземането на Берлин. Смята се, че успешният контраудар е станал възможен, благодарение на усилията на обикновените хора - московчани, военоначалниците, опълченците и телът, както и на ръководството на държавата. Припомня се, че малко хора са вярвали в успеха и се казва, че сред най-заслужилите е видният пълководец Георгий Жуков, маршал на СССР, който в кариерата си е бил началник на Генералния щаб, по-късно и министър на отбраната на СССР, но е важно, че е поел в този момент т.нар. Московско направление.

Като важна дата се отбелязва 15 октомври, когато е издадена заповед за отбраната на Москва - тогава в столицата на СССР са живеели 4,2 млн. души, от които половината са евакуирани в други райони на страната, където са пратени и заводите. Останалите в града прокопават хиляди километри ровове за защита срещу танковете на противника. Символни сгради - сред тях и Кремъл, са маскирани като обикновени, за да не бъдат прикрити и да не станат обекти за разрушаване. Реално на 26-27 ноември започва контранастъплението в битката за Москва, а истинското - на 5 декември. Офанзивата на силите на Оста срещу Москва е спряна. 

В дневника си военният тактик и теоретик генерал Хайнц Вилхелм Гудериан от танковите войски на германската армия, пише: „Офанзивата срещу Москва се провали. Ние подценихме силата на врага, както и размера и климата му. За щастие, аз спрях войниците си на 5 декември, иначе катастрофата щеше да е неизбежна“.