Силистренски принос за „Изследване на етнопсихологическитеи културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пол“

През м. октомври т.г. СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра, което е единствен по рода си доставчик на социални услуги в областта по линия на неправителствения сектор, започна като бенефициент реализацията най новия си проект. Той е на тема „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики” и е за периода 20.07.2021 г. – 19.01.2024 г.   Сдружението с председател инж. Христина Георгиева работи по темата на регионално ниво близо 20 години, като началото е в 2002 г.

Партньор по проекта е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола. За него (http://jordansilistra.blogspot.com/2021/10/blog-post_62.html, „НПО от Силистра и университетът във Велико Търново в общ за насилието в семейството”).

Проектът е по т.нар. тематичен приоритет №4, свързан с повишаване на приноса на гражданските организации за равенство между половете и предотвратяване на насилието по полов признак. ⁠ Изпълнението му е с финансова подкрепа чрез Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

На встъпителната пресконференция преди два месеца, проведена във Велико Търново бе обявено, че в краткосрочен план предстои провеждане на изследване, визуализирано в монография, съдържащо данни и факти за насилието, основано на пола в българското семейство, и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план.

То вече е факт и е публикувано на адрес в интернет (www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Monografia_izsledvane_balgarsko_semejstvo_2021.pdf) и е наречено „Изследване на етнопсихологическитеи културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пол“. Негови автори са проф. дн Красимира Петрова, д-р Велислава Чавдарова и проф. д-р Даниела Тасевска. В над 300 страници са представени данни, графики и заключения по темата, за които са използвани над 120 източника, интернет-ресурси и документи на различни езици.

В заключението на изследването социалният психолог проф. Минко Хаджийски заявява: „Няма съмнение, че насилието в различните си форми и честота на проявление е част от семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. Българската реалност не прави изключение. Като всяка друга обаче, тя има своите особености. Нормално е те да се търсят в етнопсихологически, културно-исторически и даже в социално-патологичен аспекти. Макар и безспорни като цяло, тези детерминанти не са неизменни.

Променят се историческите условия, социалната ситуация и моралната представа за нормалност. Но дали се променя народопсихологията, която не само дава основата на насилието, но определя и обществения дискурс за неговата оценка?...Нормално е да заключим, че насилието присъства в традиционните семейни отношения, като резултат на битова психологическа нагласа…; по причини, свързани с много променените социално-икономически, нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености, насилието явно или прикрито изглежда се увеличава. Неприятно е да се признае, но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции, а общественото мнение по въпроса за насилието, представено в ерзац форума на т.н. социални мрежи е по-скоро индиферентно и дори стигматизиращо. Ако някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност. За това трябва да се изследва. Настоящата монография е един добър опит в тази насока“.