Силистренският край е сред районите в страната, където са съхранени едни от най-старите традиции на българите, някои от които се превръщат в характерни за Добруджа. Разбира се, със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа (след 1940 г. в резултат на размяна на население в изпълнение на Крайовския мирен договор между България и Румъния), Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България (примерно шиковци - друга влиятелна подетнографска група, както и рупци).
Доказателство за това е и тазгодишната Коледа: традицията да пеят коледари и да играе бразая (обредно "животно" като дървена конструкция, наподобяващо камила) бе в действие и през 2021 г., независимо от ограниченията, свързани с коронавирусната пандемия. Всичко това се случи, благодарение на дружините от Дулово, Попина, Гарван, Бабук, Кайнарджа, Сребърна, Силистра, Проф. Иширково, Шуменци (вкл. в местния православен храм), Брадвари, ПЗГ "Добруджа" Силистра, Сокол, Окорш (видео на адрес: www.facebook.com/fasfdsa43r43/videos/1361721847615496/)...и другаде (в Айдемир - на специално тържество на 26 декември от 18 ч. в салона на НЧ "Родолюбие"). Спестени са обаче познатите от миналото коледарски хора насред мегдана на населеното място, когато става и наддаването за краваите, за да се съберат средства, които обикновено са дарявани на бедни, на църкви, в по-ново време на читалища и на социални заведения.
За да се чуе извечното „Славите ли Млада бога, момци коледари?” - „Славим, славим, добре ни дошъл!”. Знаменателно е, че обикновено през последните години, за да уважат традицията се събират младежи от цялата страна, включително студенти, тъй като за тях продължава да е важно да станат част от нея.
Разбира се, все пак предвид обстоятелствата повечето от групите посетиха малък брой домове, предимно на познати, а в някои случаи уважиха със своите песни и благословии представители на властта, директори на училища, ръководители на читалищни състави. Някои като НЧ "Доростол” Силистра приеха и алтернативен вариант - фотографска сесия с коледарски атрибути - носии, краваи, изработка и подаряване на коледарски венци, и др.
Един от знаковите в Крайдунавска Добруджа празници е свързан с Рождество Христово, съответно Бъдни вечер и Коледа. В следобедните часове на 24 декември е т.нар. Малка Коледа, когато коледуват деца (и тази година в предварителен план по подобен начин се изявиха възпитанизи на детски градини). Срещу което за благодарност за благопожеланията и „мечанията” си те получават…не само сушенки (и др. подобни дребни, но вписващи се в сакралността неща), познати от „едно време”, а и задължително - вит-превит кравай и парица, естествено.
Вездесъщата Бъдни вечер е центрирана в съзнанието на добруджанци, но като Голяма Коледа, на която е посветена специалната трапеза с прекадени нечетен брой гозби и пита (кравай), която се разломява да има за всички, вкл. за Богородица и за животните от двора. На практика питата се изяжда до трошица, такова е поверието за богата следваща година. Междувременно бъдникът - дървото, което трябва да гори цяла нощ в огнището и да поддържа огъня, се оставя да гори дълго, отново в името на плодородието в бъдеще време.
Чупят се орехи, по целостта и състоянието на които всеки гадае своята бъднина за следващите 12 месеца (да припомним, че за старите българи новата година е от 21-22 декември нататък, когато вече е минал Еднажден, а зимното равноденствие е останало току-що в миналото). Според българския календар би трябвало да сме посрещнали вече 7530 година.
И тъй като обикновено в този ден се коли прасето от домашната кочина, зад постните ястия стоят водата от варения бахур, самият сварен бахур, както и пълнен шаран. Това последното с непостните ястия църквата не го приема, защото не се вписва в дните за пости, продължаващи до 5 януари, когато изтичат от календара т.нар. мръсни (погани) дни. На Коледа на трапезата има питка или баница с паричка, в роля влиза и лемежът на ралото.
Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки неразтребена трапезата (софрата). Отивали са до местата за спане обаче не прави, а бавно и понаведени – отново връзката е със знамение за добра реколта. В ранните часове на новия ден – 25 декември, на ход са коледарите, което също е непозната по много други краища на страната традиция, изпълнена с толкова много благословии и ритуали.
Сред тях е и даряването на венци от страна на младата мома, която точно на Коледа може да покаже на своята рода кого от момците коледари харесва и се надява да й обърне внимание. Не е случайно, че на другия ден харесващият я момък откупува точно нейния кравай, за да реализира и той своето отношение, което да стане достояние на другите, вкл. и за неговото семейство.
Етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра, автор на книгата „Скритият бог”. Древна българска същност”: „Според традицията, нещата между тях може да се случат още веднага след края на мръсните дни – тогава е възможно вече да тръгнат годежари, за да осъществят вече направените заявки за бъдещи младоженци. Спомен е също е народната даденост в думите на песните на коледарите добруджанци, в които си дават среща Богът елен и Богинята майка (кошута), а покрай тях греят звезди, небе и слънце”.
На практика в една благословия избуява древната българска същност за Скрития бог (Прадед). Както и става ясно, че някогашният българин е имал огромни познания още в древността. Също в миналото в деня на Коледа добруджанци са се маскирали, което също олицетворява Скрития бог (имащ нужда от преоткриване), и по този начин оповестяват новото време.
Бразаята също е характерен „герой” в Добруджа, предимно по населени места по поречието на р. Дунав. Все още е съхранена в села като Попина, Сребърна, Белица и др., защото трябва да има кой да я „играе”, хлопайки. Става дума за дървено приспособление с глава на камила и дървена човка (маска, под която се крие човек), както и крак, също от дърво. Бразаята играе (вкл. на Заговезни), за да благославя, получавайки дар – яйце, брашно, месал, паричка. Обикновено я придружават група и свирач на хармоника.
Сурваки – 31 срещу 1 януари, е другият голям празник, почитан в Добруджа по това време на годината. Той също има свой сценарий и подредба. На трапезата задължително има пача от свинска глава. Това е вечер на пожеланията. Сурвакницата в основата си е дрянова клонка, избрана не случайно. На другия ден – Васильовден, се прави т.нар. напяване на пръстените, което в по-малка степен в Добруджа се случва на Еньовден.
И накрая няколко думи за уникалната българска дряновица – боговица, която е лечител и закон едновременно. С подобно значение са кривакът, куката (при кукерите), гегата – при овчарите (при тях и тоягата), бастунът при възрастните хора, сопата при всички други, имащи нужда от сигурност и опора. Реално тези „предмети” имат своята практичност във всекидневието, но са и български „неща”, завещани от древността със своето предназначение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар