За Атанасов истината е, че за пръв път тази дата се установява официално в календара за ден на Рождество на Христос от Furius Philocàlus, калиграф в римската църква, и че е утвърдена от папа Либерий. В книгата си "345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи – ІV век" той представя в резюме историята на 36-ия поред римски папа Либерий (352-366), защото е пряко свързан с българските земи. Редом с останалото, се изявява като горещ защитник на православието – сиреч противник на арианите и последовател на Никейския символ. Либерий е известен и като автор на пълния списък на римските папи, започващ от св. Петър и доведен до 366 г.
През 355 г. на събора в Милано, за разлика от останалите епископи, той, заедно с Евсевий от Верчели, Дионисий от Милано (може би този Дионисий се бърка с несъщестуващ по това време доростолски епископ със същото име) и Луцифер от Каляри, отказва да се подчини на заповед на императора-арианин Констанций (337-361) за осъждането на св. Атанасий Велики. За тази позиция на папа Либерий император Констанций заповядва да бъде заточен и според Менология на Василий ІІ (съставен около 1000 г. на базата на ранни източници) това станало в Берое – днес Стара Загора. По-късно Либерий бил възстановен на папския престол и запазва катедрата до коничината си на 24 ноември 366 г.
Прочее, за начина, по който се утвърждава датата 25 декември като дата, на която Рождество Христово се чества от църквата може да се намери и в големите библиотеки, даже и от ГУГЪЛ да се изтегли изследването на авторитетния специалист Hollard Auguste. Les origines de la fête de Noël. – В: Revue d'histoire et de philosophie religieuses, 11e année n°3, Mai-juin 1931. Стр. 256-274.
Дуросторум-Дорстол (Силистра) има такава забележителна раннохристиянска духовна история - 12 светци-мъченици, епископска катедра от 390 г., 5 епископа през V-VІІ в., най-голямата и най-ранната колония скални манастири в българските земи от V-VІ в., забележително монашество, базилики и представителен епископски дворец и пр. и пр., така че измислени и даже фалшиви приноси не са му необходими! Раннохристиянският Дуросторум няма комплекси, за да ги „избива” с неистини и с измислени герои!
В допълнение по темата от доц. д-р Галина Лечева - преподавател във Филиал Силистра на Русенски университет: "Коледа е българският вариант на елинските селски дионисии, брумалии и римските сатурналии. В 345 г. се поставя началото на Рождество Христово (проф. Атанасов именно това казва): слага се християнска "шапка" на езическа традиция, която е широко разпространена, и най-вече е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората от средиземноморско-малоазийския субстрат. Преди 345 г. Христос си е нямал рожден ден. А след зимното слънцестоене всички езически практики стартират новата година, защото "се ражда" новото Слънце, т.е. светлината. Божествата винаги се асоциират със светлина".
Няма коментари:
Публикуване на коментар