Красивите изображения, които виждате, не са мандали от екзотични далечни
страни. Не са рисувани като форма на медитация, нито са плод на нова модна
линия тъкани. Това са стъпките, които всеки танцуващ "изписва" в
ритъма на танца.
Тези стъпки се
покриват от следващия, хванал се за ръката му игралец и после от следващия, и
после от следващия. Тези живодишащи мандали от човешка енергия се наслагват и
вплитат една върху друга. Запращат силата си дълбоко до корена на земята, а тя
се връща нагоре в сърцата им, за да се извиси заедно с онова позабравено
българско възклицание „ИиХУу“ далеч в небесата.

Формите, които хората
изчертават със стъпките на танцуващите, са открити съвсем случайно от шепа
млади хора от Фондация „Таратанци“ (www.taratanci.com) само преди няколко
години (през 2014 г. ).
Идеята за този
„графичен език“ се заражда по време на форума „Идеите – това сме ние”,
организиран от Сдружение „Обединени идеи за България”. Зад графичните
изображения на стъпките на хората е представен тактовият размер чрез броя линии
във фона, а използваните цветове съответстват на българските фолклорни костюми,
характерни за региона, от който произхожда хорото.
Поради своите
универсални елементи този “графичен език” успешно може да бъде прилаган за
визуализиране на народните танци и на други народи, което създава възможност за
диалог между различни нации.
И странна ли е тогава
теорията, че българските хора лекуват различни заболявания:

Няма коментари:
Публикуване на коментар