В навечерието на просветата и духовността – 24 май, своята седма книга, наречена „На Дунав“, издаде силистренката Иванка Христова – учител, библиотекар и автор на свободна практика. Творбата си в три части с материали и снимки, поместени на близо 500 страници, тя посвещава на предстоящата си наесен 70-а годишнина. Книгата е посветена на близки на сърцето й хора – родственици, спомоществователи и медицински лица – лекари и сестри, както и кръводарители – с признателност към всички тях заради добротата, солидарността и вярата в живота.
Книгата съдържа разкази,
очерци и интервюта, повечето от които са публикувани за пръв път от членуващата
в СБП авторка, която и в предишните си книги по подобен начин пресъздава образи
на известни личности и на хора с изяви в различни сфери на обществото –
образование, медицина, изкуство и др. В края става ясно, че за нея е писано в
15 издания от енциклопедичен и от сборников характер. Отделно заедно с книгите
си за произведения й е намерено място в общо 20 мащабни публикации, дело на други източници.
Както и от предишни нейни
книги, читателят ще се впечатли от умението на Христова да превръща малки
случки в разкази за големи преживявания. В очерците, аписани като „неразказани истории“, се срещаме задочно с Мерил Стрийп и Ален Делон, пазейки с десетилетия снимки с автографи
на световните филмови звезди;
с трима велики Георгиевци: Георгиев-Гец, Парцалев и Калоянчев; още с Иван Басамаджиев, Невена Коканова,
Стефан Воронов, Наум Шопов, Стефан Поптонев, както и с много местни дейци в не
едно и две житейски направления (поети,
лекари и др.).
„Очаквани диалози“ са
наречени интервютата, взети от Христова с десетки известни на национално и на
регионално нива личности от цялата страна, някои от които при гостуването им в
Силистра, други в резултат на нарочни срещи в София. Става дума за пишещи в
разнообразни жанрове – проза и поезия, за творци в различни видове изкуства, също
сред тях има юристи, журналисти и представители на други гилдии.
Както всеки автор на
определена възраст, особено след преодоляване на предизвикани от съдбата житейски препятствия, и Христова предлага на своите читатели и почитатели
творчески разработки – разкази, есета и пр., чийто извор са лични преживявания
и случки, както и професионални „наблюдения“. Така чрез тях тя се връщ в годините
на своето обучение за детска учителка, както и на библиотекар, но, разбира се, с някои
от споделените творби съпреживяваме с нея и породени от природата трепети, за да доловим моменти от характерната за творците чувствителност.
В уводните си думи,
озаглавени „Като на длан“, Иванка Христова заявява: „Винаги съм изпитвала
стремеж да докосна съкровеното у човека, но никога не съм си позволявала да
ровя в личния живот на хората, тъй като не харесвам сензационните жълтини.
Книгата ми е призив към търсене на правдата, красотата и позитивното в живота“. Накратко: авторката смята, че подарява на всички
читатели още един ключ към доброто и им препоръчва, оставайки насаме със себе
си, да се взират в гладкото му огледало, за да го запазят и раздават на хората около
себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар