Сборникът "Без борба - няма свобода" тръгна към сърцата и душите на читателите от Добруджа

В края на миналата седмица в откритото пространство пред Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра бе проведено дългоочакваното представяне на сборника „Без борба – няма свобода“ с участието на неговия автор Валентин Събков – историк и изследовател. Литературно-историческата и патриотична проява бе част от програмата от повече от десет събития в област Силистра, станали факт през последните няколко месеца. Тя бе посветена на 80-ата година от подписването на Крайовския договор, върнал Южна Добруджа към майката родина България и наложил преселение на близо 70 000 българи от Северна Добруджа в прародината на техните деди.

Събитието бе осъществено с подкрепата на Областна администрация Силистра, представена от заместник-областните управители Илиян Великов и Стоян Бонев. От името на държавната власт г-н Великов връчи специалния адрес от името на областния управител Ивелин Статев до автора на уникалната книга, създадена след десетгодишни дирения в архиви в България, Румъния, Русия и Украйна.

 

Поздравът от община Силистра бе поднесен от Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“. Публично поздрав поднесе и Светла Ангелова – директор на библиотеката, партньор на инициативата, която бе подобна на проведената в края на м. септември на тема „Изпълненият дълг към една премълчана истина“ – паметна среща с творци, издали книги за борбите на Добруджа за освобождението от румънска окупация. Съпричастност с присъствие отразиха представители на Регионален исторически музей и Държавен архив в Силистра, НД "Традиция", Клуб на учителите пенсионери "Иван Байчев", Литературно сдружение "Реката и приятели" и др.

 

С издадените 4 постера бе напомнено за книгите и за над 30 паметника в областта, посветени на темата. Поздравление гостът получи и от д-р Тодор Тодоров – бизнесмен и областен координатор на ПП ГЕРБ, който също има заслуга за възможността авторът да се представи пред силистренската общественост с премиера на своя труд, в който е събрал статии, посветени на борбите за освобождението на Добруджа в периода 1919-1940 г., както и материали по близки до тази тема проблеми.

 

Художествените поздравления към присъстващите бяха от страна на два състава от НЧ "Доростол" - Смесен хор "Седянка" с диригент Лидия Кулева и ФГ "Добруджа" с р-л Пламен Калчев.

В годината на отбелязването на 80-ата година на Крайовския договор в област Силистра до този момент са посветени над 10 събития – сред тях са освещавания и ритуали по откриването на 4 паметни плочи – в областния град, в Тутракан, Ситово и в Старо село; аранжирани са 4 изложби и са проведени 2 научни прояви – историческа конференция в Тутракан и академична кръгла маса в Силистра, както и бе осъществена първа по рода си регионална паметна среща с автори на книги за Добруджа.

Представянето на книгата бе с материал на Йордан Георгиев: "Днес провеждаме събитие, свързано с новоизлязла ценна книга със съдържание, отнасящо се до времето преди 1940 г. в Южна Добруджа – и по-конкретно до борбата за нейното освобождение от румънска окупация. По покана на изследователя и публициста Валентин Събков сме се събрали пред най-стария и най-голям в Крайдунавска Добруджа храм на книгата – Регионална библиотека „Партений Павлович“, за да участваме в представянето на неговата книга „Без борба – няма свобода“. На практика това е един сборник, създаден след 10-годишна работа на основата на прочит на документи във фондове на няколко страни.

Той става литературен и исторически факт, благодарение на „...приятели“, както отбелязва самият автор, предпочел да дели славата на литературния и исторически факт със свои съратници в реализацията на идеята, със спомоществователи и не на последно място – с вдъхновителите да тръгне по дългия творчески път по тема, която не е разработена достатъчно в изминалите десетилетия. Част от посочените имена, а става дума за над 40 души, са популярни в публичното пространство, защото са политици, учени, историци или са известни в друга житейска сфера.

Други са с руско или украинско звучене и това не е случайно – авторът е работил в архиви не само в България, но още в Румъния, Русия и Украйна, и следователно на много места е срещал разбиране и помощ от страна на служители в съответните фондове, с което са заслужили увековечаването на хартиения носител.

Както сам авторът отбелязва и не бива да го пропускаме – сборникът има юбилеен характер, тъй като е свързан с 50-а му годишнина. Отделно отново той не пропуска да подчертае, че в съдържателен план делят мегдан и материали от други автори.

Преди няколко години в Русе излезе второто допълнено издание на изследването на доц. д.и.н. Любомир Златев, носещо същото заглавие, а именно: „Без борба – няма свобода!“ с рецензенти професорите и доктори на историческите науки Иван Стоянов и Калчо Калчев. То излезе за честването на 75-ата година на Крайовския договор и бе посветено на Вътрешната добруджанска революционна организация, обхващайки периода 1923-1940 г.

Пет години по-късно в посветения на творбата на Събков свой материал г-н Златев заявява: „Героичната десетилетна борба на добруджанци срещу чуждото политическо господство намери в негово лице много сериозен изследовател. Доказателство за това са поместените в сборника публикациите „За Дора Габе и нейната вярност към Добруджа и българската национална идея”, статиите му в „Алманах за историята на Русе” – „Стефан Боздуганов – щрихи към биографията му”, „Предателства и предатели в историята на Добруджанските борби (1919–1940)”, „Революционният бюлетин на Вътрешната Добруджанска Революционна Организация (ВДРО)”. Особен интерес предизвиква и публикуваната от Събков статия в Алманаха „Архивите говорят. Опитите на Румъния за възвръщане на Южна Добруджа”.

Не бива да се пропуска неговият доклад „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (ХІХ – ХХ в.) – „ЦК на ВДРО – организационна и функционална структура”. Добре е всички сериозни изследователи на Добруджа да познават доклада на Валентин Събков „Добруджанският фронт през погледа на руските архиви и руската историография”, изнесен на Международната конференция през 2016 г. „Първата световна война и България през 1916 г.”.

Втората част на сборника включва значими научни студии, статии и оценки за работата на Валентин Събков от неговите приятели. Голяма част от тези публикации са на руски език. Оправдан интерес предизвикват студиите „Болгары в советской разведке: в Болгарии и других странах Европы и Азии” и „Иван Винаров и советская разведка его времени”. В сборника е поместен и откъс от книга за маршал Федор Толбухин. Заслужава внимание статията на Лъчезар Кръстев „Атентатът в театър „Одеон”, Антон Прудкин и българските анархисти”. Приносен характер има публикацията на д-р Никита Василевьевич Петров „Советские советники в Болгарии и подготовка процесса над Трайчо Костовым”.“

От казаното разбираме, че Валентин Събков заслужава поздравления и добри оценки за работата си в архивите на няколко бивши социалистически страни, защото направените благодарение на проучените фондове изследвания допринасят за обогатяване на изворовата база за Новата и Най-новата българска история. Това научаваме и от мненията на генерал-майор Тодор Дочев, аташе по отбраната в посолството на Република България в Москва, от проф. д-р Пламен Павлов, от доц. д-р Володя Милачков и от др. доказали се личности. Всичко това прави сборника „Без борба – няма свобода” ценен, защото поднесената информация е нова, при това защитена с неподправена документалност, което я окачествява като важна за българската историческа наука.

В материала, посветен на Дора Габе, писан през 2014 г., ни се припомня за трите течения в добруджанските среди относно желанието за възвръщане на Южна Добруджа, с уговорката, че към едно от тях принадлежи известната поетеса с еврейски произход, родом добруджанка. Става дума за основната дейност на ВДРО, от която под ръководството на комунисти по-късно се отделя ДРО, радетел на отцепването на Добруджа като автономна област, обединяваща население в самостоятелна етно група. Негов лидер е д-р Петър Вичев. Според автора „той е в много близки отношения с третата група, в която БКП е представител на Комунистическия интернационал“, застанала зад идеята „Добруджа –  част от бъдеща балканска федерация“. 

Статията е интересна с изнесените факти за поетесата, свързани с нейната активност в защита на свободата на Добруджа в редица европейски градове. За финал от тази статия избирам пасажа: „На 25 септември 1940 г., когато Добрич посреща с радост българските войски, Дора Габе посещава Военното гробище в града – днес носител на званието „Град на Българската бойна слава“, и пише в „Златна книга на героите“ следните редове: „Простете ми, покойници, че не дадох живота си като вас за тая свидна земя“.

Отново през 2014 г. Валентин Събков публикува статията си „Стефан Боздуганов – щрихи към биографията му“. Тук е мястото да кажа, че в наскоро направеното изследване на редицата от паметници – наз 30 в 15 населени места в Крайдунавска Добруджа, посветени на борбата за свободата на южната част на „добрата земя“, стана ясно, че единствено на него – един от ръководните дейци на ВДРО, в област Силистра има посветена паметна плоча, открита преди 7 години в град Алфатар.

Приносът на статията на Събков за съсъздателя на ВДРО е, че дава нова информация за него, тъй като е бил позабравен след 9 септември 1944 – с уточнението, че е починал е година по-рано, и десетилетия наред не е акцентирано върху дейността и ролята му в борбата за свободата на Добруджа. В друга статия е представен т.нар. Революционен бюлетин на ВДРО.

Преди 2 години в статия са описани нови документи и за съдбата на адвоката от Русе Иван Хаджииванов, ръководител във ВДРО, изчезнал безследно на 30 септември 1944 г. Текстът е по материали от Народния съд в Централен държавен архив. В него Събков отбелязва, че животът и дейността му вече са представени в книги на Любомир Златев и Хачик Лебикян.

И тъй като темата за ВДРО е все по-актуална в наши дни, Събков й отделя внимание при участието си в Международна научна конференция преди няколко години с материала „ВДРО – организационна и функционална структура“, написан по документи от архивите в България, Русия и Румъния. Също на международен форум, но през 2016 г., той участва с разработката „Добруджанският фронт през погледа на руските архиви и руската историография“.

Темата за отношенията между комити, войводи, революционери, поборници за свободата на родината винаги са били интересни както за историците, така и за широката публика. От преди 5 години е статията на Събков за предателствата и предателите в историята на добруджанските борби в периода 1919-1940 г. Дадени са примери за сложните отношения между лидерите на ДРО и ВДРО, вкл. за доноси, шпионаж, съобщения до службите на Кралство Румъния и др. В материала е проследена е съдбата на някои от тях.

От 2017 г. е статията „Архивите говорят: опити на Румъния за възвръщане на Южна Добруджа“, в която са посочени допълнителни спогодби към Крайовския договор, които са от периода 1943-1944 г. Цитирани са документи за тях и за някои други въпроси. Сборникът съдържа и статии на 14 души, определени от Валентин Събков като „материали и хубави думи от приятели“. Повечето са съчинения, създадени специално за сборника, както по-горе стана дума, някои от тях са на руски език.

В заключение ще споделя с няколко изречения как нашият гост и автор на сборника – повод за днешната ни среща, изглежда в очите на генерал-майор Тодор Дочев – аташе по отбраната в посолството на Република България в Москва: „Изследователят Събков има интересен подход в научното дирене на исторически събития и факти. Той притежава сериозното майсторство да прави съвременен прочит на историята и когато човек навлезе в неговите анализи и съждения вижда, че притежава умението да приближава военно-историческото наследство към нашето съвремие“. Според генерал-майора, а и по думите на други хора, които добре познават Събков, словото му е леко провокативно, но увличащо в стремежа да се достигне до информация, която вече осмислена, дава по-богата и по-пълна картина по един и ли друг въпрос.

Както се казва по български, „На добър час!“ на „Без борба – няма свобода“, с надеждата, че започнатото дело от страна на Валентин Събков ще има своето естествено продължение, за да разширим познанието си за едно трудно време, сложило отпечатък върху съдбата на нас, добруджанци, както и на цялата българска нация.