Отвънка ухае на пролет, но май е време да замирише на асфалт, макар, че, пусто да остане, нямаме управляващи, за да имат интерес. Наесен ще е късно обаче за мераклиите да яхнат - отново или първица, местната власт, тъй като мандалото ще е паднало. Възлови кръстовища и тихи улици по градове и села, целите в прах, камъни и дупки, чакат с надежда като в песен на Емил Димитров. Но май след повторен и потретен управленски кметски мандат - на кого му пука? Нека следващият обещава, пък то по стара българска традиция обещаното да не е задължително да бъде изпълнено. Казват, кокошката помнела до три дни, народът дори и да помни три пъти по три, само се надява, че нещата сами ще се оправят.
Предпролетно-дунавско ми е...Макар и след безснежна зима, реката е вдигнала своето ниво и при Силистра току е навлязла в червената ивица на трикольора български, изрисуван преди време от млади ентусиасти. Тогава те решиха да предупредят минаващите плавателни средства, че оттука е започнала България, но понастоящем тук свършва нейната граница.
Ще мине още някоя и друга седмица, водата пак ще слегне, а по брега ще се отложат боклук до боклука. Отсега си личи, защото вече са оформени малки острови от съчки, привлечени една към друга като от брауново движение, в средата на които бълбукат езерца от пяна. Из водите на реката на повърхността й се носят със скоростта на течението дънери, по някои от които са накацали десетки от онези, кресливите птици. Плават, радвайки се на безплатното возене, и махат за поздрав с криле на разминаващите ги кораби - повече товарни и рядко круизни. Тези вторите и без това не спират често в Силистра, макар да си имаме малък новичък пристан на градското гражданско пристанище, и друг частен.
И няколко патици безгрижно се плацикат във водата, която никак не отговаря на песента "Тих, бял Дунав се вълнува, весело шуми", нито на Шраусовия валс "На хубавия син Дунав", но май-май малко прилича на литературното произведение "Хубавият жълт Дунав" на Жул Верн. А, казват, нямало промишленост по крайбрежието на реката, сиреч отсъствие цари от замърсители. Десетките електроцентрали по горното течение не ги броим. То там и мостове има доволно много, за разлика от Долния Дунав, втурнал се да се излива в неповторимата със своето величие делта.
Нататък е ясно - на ход е голямата водна шир. И...замириса на море...пак. За съжаление, у нас и на нови избори, преди да са се провели настоящите. Светът живее с противоборството на тема "война", а България е в кашата на т.нар. народен вот. Преди години неизвестни анархисти бяха изписали някъде в София нещо от рода на "Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят" (в интернет прочетох, че е преписана от Марк Твен). Всъщност, някой сигурно изобилно достатъчно го иска, но не смее да го изрече на глас, току виж се е намерила изненадващо голяма камара от негови поддръжници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар