Българи от Молдова с концерт в Силистра, откъдето са преминали р. Дунав техните деди преди 200 години

 

В салона на Драматичния театър в Силистра бе проведен концертът „Заедно да се повеселим“ с участието на състави от Силистра – „Балет Б 2“, Музикална студия „ДО РЕ МИ“, Ансамбъл „Ритъм“, както и на гости от град Твардица, Тараклийски район, Република Молдова, представители на открития през 1996 г. Музикален колеж „Щефан Няга“ с директор Алла Кара. Той е филиал на  Държавно музикално училище – Кишинев, и в него българска народна музика преподава силистренецът Димитър Русев.

Филиалът подготвя кадри за българските фолклорни ансамбли в Молдова, също и педагози за детските градини и началните училища в районите с компактно българско население. Изучават се български език и литература, български народни инструменти – гъдулка, тамбура, гайда, кавал, и български народни танци, разбира се. Българският език е език на обучение по специалните предмети. Колежът е единственото музикално училище за български фолклор извън пределите на България.

От статия в www.uni-plovdiv.bg/ научаваме, че „…в Тараклийския район селата, където се говори български език, са Кайраклия, Твардица, Албота, Кортен, Валя-Пержей. Там са запазени българската култура, обичаи, песни и традиции. Тук живеят потомци на българи, изселени на два етапа – първият под ръководство на ген. Ив. Ив. Дибич е по време на военните действия в рамките на поредната война между Руската и Османската империи през 1828-1829 г., а вторият е по-масов и е през 1830 година след края на войната.

Керваните се движели по маршрут Твърдица - Сливен - Стралджа (сборен пункт на преселниците) - на север през Балкана към Шумен - Силистра (тук са преминавали р. Дунав) - Браила - Исакча (вече на руска земя) - Сатуново (днешно Новосельское). Този път е известен в турските извори като „Гьоч йолу“ (от тур. - гьоч е преносима покъщнина, а йолу е пътека). Тези преселници са днешните жители на град Тараклия, както и на селата Твардица, Кортен, Валя-Пержей и др. Когато се заселват българите в Бесарабия, те се настаняват в сухата и пуста долина Буджак (думата означава кът или ъгъл, обикновено до огнището), която и до ден днешен е запазила името си. Център на българите в Молдова е град Тараклия, който през 1813 г. се е казвал Тракия, тъй като е с преселници от тракийските региони на днешна България“.

В свой коментар във Фейсбук Дафинка Станева написа: "Който е бил, макар и за малко, в гр. Твърдица, Молдова, той е почувствал съхранения български дух. Този дух е вложен в улиците, сградите, паметниците на български будители и революционери, в дома на културата и българския музей в него. Българският стремеж към съзидание личи даже в огромните овощни градини, добре стопанисвани и подредени. Село Кайраклия е свързано със село Каменци /Кайрак/, Силистренско. От него след 1858 г. се преселват около 1 000 човека и основават селата Кайраклия в дн. Украйна и Кайраклия в дн. Молдова".