Дузина майсторки на гоблена с изложба в силистренското туристическо дружество

 

Поредната проява в календара за 2023 г. на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ бе богата гобленарска изложба с участие на 12 майсторки туристки, проведена в х. „Ален мак“ в парка „Орехова гора“ край Силистра. Изложбата бе в чест на Международния ден на жената – Осми март, и бе посветена на годишното отчетно събрание. Галина Узунова и Йордан Георгиев представиха кратка забавна програма, както и викторина, свързана с темата. Председателят на дружеството Виолета Атанасова, която също се изяви със свои творби, благодари на участничките, като им пожела да продължават да превземат тайните на древното изкуство.

Както е известно, техниката на тъкания гоблен е известна още в Древен Египет (1400 г. пр.н.е.), но е позната като практика в Китай, Елада, Персия, Индия и Япония, във високоразвитите предколумбови общества.  Разбира се, и по изконните български земи още от времето на древните траки, ползвали за целта нишки от боядисан памук, коприна, вълна, даже от сребро и злато, а в днешно време още от полиестер и други изкуствени материали.

Присъстващите научиха, че названието „гоблен“ идва от манифактурната работилница на братята Гоблен, действаща в Париж от 1601 г. Според Уикипедия, „Бродерията е изкуството на украсяване на текстил с игла и конци чрез различни видове бродерии, включително: кръстата, контурна, повърхностна, лентова, релефна, бразилска, Китайска  и др.“.

Според публикации в интернет, древен тибетски гоблен преди близо 10 години е продаден за рекордните 45 милиона долара по време на търг в Хонконг. Създаден е по време на династията Мин в периода 1402-1424 г. Наследство е манастира „Джоканг“ в тибетската столица Лхаса. Твърди се, че гобленът с най- много образи в света е български: става дума за известната картина „Ръченица“ на Мърквичка, съдържаща 17 образа. Пак в България информацията в интернет откроява гоблен, продаден за 3 500 лева.

Най-скъпите гоблени са от каталога на Вилер, чието начало е в 1893 г. в Берлин, и за тях се твърди, че са „класика в жанра“, както и, че са много популярни у нас. И още една българска „следа“ в световен мащаб, свързана със специалността „Текстил" в Художествената академия в София, създадена през 1959 г. – Марин Върбанов (1932-1989). Негово дело е гобленната секция в Университета в Сидни в далечна Австралия, но негов принос, особено що се отнася до стенния килим, има във Франция и Пекин. В китайския град Ханджоу той е изключително много тачен, защото съпругата му е китайка, и в третия по големина град в КНР той създава школа за гоблени – днес това е Институт по текстил, носещ неговото име.

Преди 2,5 години роденият в град Главиница възпитаник силистренския механотехникум проф. д-р Радослав Радев от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проведе в интернет онлайн лекция за везбата като трета българска азбука (след глаголицата и кирилицата), защото тя е своеобразна графична система за управление и е българската мяра за цветове. Според него, „Българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието; тя има спектрално въздействие и е вечно послание“. 

Тогава в рамките на близо един академичен час той предложи на многобройната си и разнолика аудитория непознати за широката публика наблюдения и заключения, свързани с изображенията по българските шевици, черги и килими. За да изведе познание, което е полезно както за всички автори на везба, така и за ползващите резултата от техния творчески голям труд, подвластен на вековно наследство.