28 март 2023 г. Етнографски музей – Силистра. Откриване на изложба за възрожденеца Христо Г. Данов (1828, Клисура – 1911, Пловдив). Тя е дело на едноименния музей с уредник Надежда Баева към Регионален исторически музей – Пловдив с директор Стоян Иванов. Двамата гости участваха в тържеството заедно с директора на Регионален исторически музей – Силистра д-р Николай Тодоров, според когото книжарят, който е бил и кмет на град Пловдив, е с ясен цивилизационен избор – западния свят (Европа), за да го направи близък по манталитет на нас, българите.
Изложбата извисява останалия в историята ни мащабен издател на книги и
учебници като човек, в който се оглежда Българското възраждане в периода на
извисяване на българите като равни на европейските народи. През 2023 г.
традиционният календар на Регионален исторически музей – Пловдив е посветен на
Христо Г. Данов във връзка със 195-ата година от неговото рождение.
Делото на Данов е и доказателство, че човек, на когото от малък се среща с предизвикателствата на съдбата – баща му и брат му са жертви на чумна епидемия, когато той е на 9 години, той успява да остави ярка диря след себе си. Независимо, че не е от богата фамилия, поради което е живял при трудни условия, докато учи във възрожденска Копривщица, и чете книги на кандилата на гробищния парк, край който живее. Впоследствие работи с други знакови имена от същия период – Йоаким Груев – също роден през 1828 г., и Найден Геров (1823 г.), които също имат свои рождени годишнини през 2023 г.
През 1855 г. Данов издава в Белград своето календарче „Старопланинче“, в което четем и за личното му верую за добро и лошо, със здравни предписания и др. полезни съвети. Важен момент са издадените взаимоучителни таблици, някои от които са на разположение на изложбата в Силистра, показвайки азбука без буквата Ф (твърди се, че това е борба срещу гръцкото и турското влияние) и информация за „гражданско образование и други интересни четива“.
През 1857 г. Христо Г. Данов създава съдружие, просъществувало няколко години, през които издава учебници и учебни помагала, включително от един момент нататък с участието на Йоаким Груев, който е един от основните им „автори“. Част от издателския „репертоар“ са и географски пособия, включително табла с цел „опознай другите“, представящи информация за хората какво ще видят там, където отидат – примерно в Париж. Набляга и на българската история, като пръв публикува „Пътувания по България“ на Константин Иречек.
След Освобождението през 1878 г. се набляга и на точните науки, факт е алманах „Летоструй“ с 8 годишника, издавани във Виена с научни статии, с нравствени текстове, с писания за актуална политика, пълководци и др. Знаменателен е изработеният от Данов т.нар. планетарий, който също е част от изложбата – става дума за рядък експонат – устройство, което при въртене показва разположението на планетите спрямо земята.
В тези години Данов освен кметуването си има и други обществени изяви – той е един от организаторите на първото международно земеделско изложение в Пловдив. Запомнен е отказът му да се даде възможност на Фердинанд да построи дворец на едно от тепетата в града, поради което е лишен от заплата, каквато и без това не е получавал, тъй като се е изхранвал със заделено от издателска дейност.
С уговорката, че книжарницата му може да е била богато предприятие, но
не и той самият да е станал заможен чрез нея. Книжарници е имал в Мизия, Тракия
и Македония, където специално има заслуга за посятата чрез книги българщина,
задвижвайки процеса на образование в областта (имал е книжарница и във Велес) През 1905 г. се чества 50-ата годишнина от
издаването на „Старопланинче“, което
признание за инициатора му. През живота си книжарят със статут на
неформален министър е бил и спомоществовател на различни организации (включително женски) – на снахи – съпруги на тримата му синове, от които единият е доведен от
третата му съпруга, както и на двете си дъщери. Не са един или двама от
наследниците на фамилията, които също имат заслуги в различни области на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар