Най-новото краеведско издание е на Марияна Нацова „Черногор.
Историческа памет за роден край“. То стана факт по линия на финансиране от МИГ „Главиница
– Ситово – Крайдунавска Добруджа“ по „Програма за развитие на селските райони
2014-2020“ и е реализация на НЧ „Янко Забунов“ – село Черногор.
Полезна е информацията, че книгата е създадена по разкази на хора, а не
от архив, какъвто не е останал в селото, но за сметка на това съдействие е
оказано от музея в Тутракан, държавния архив в Силистра, както и от конкретни
личности с интереси в същото направление. Селото има три сайта в интернет,
където от години се публикуват интересни истории за него и жителите му.
Иначе от половин столетие по тези земи са живели представители на
различни етноси – българи, турци, черкези, власи и преселници от македонския
край. Любопитна е подробността, че преди 81 години село Красногор се
присъединява към Черногор, за да станат едно населено място. Всъщност тогава се
дават и нови имена на селищата в област Силистра, само две години след
Крайовския договор, когато Южна Добруджа е възвърната по мирен път към майката
родина България. Иначе районът още от XVI в. е част от Тутраканската кааза в Силистренския еялет (най-голямата
административно-териториална единица в Османската империя).
От книгата, която е малко повече от 250 страници с богат снимков
материал, читателят ще научи за произхода на името на селото, за неговото
развитие през вековете, за населението, за легенди и природа, както още за бит,
култура и обичаи. Не на последно място – за някогашното славно Държавно
земеделско стопанство „Янко Забунов“, в многотиражката която е работил и поетът
Пеньо Пенев. После от него произлиза едноименно ТКЗС, свинебаза и т.н.
Селото е имало свои участници и жертви в т.нар. империалистически войни
в първите десетилетия на миналия век. Разказ има за местния православен храм „Св.
Николай Софийски“, за училището, носещо името на светите братя Кирил и Методий.
Селото е дало тласък за развитие в различни научни и професионални области на
десетки добруджанци, включително в сферата на изкуството и занаятите.
Представена е и хронология с дати и събития от 1530 г. до 2021 г. За съжаление,
не е заредена с положителна емоция последната дата в хронологията, тъй като е
свързана със закриване на детската градина в селото. Изписани са имената на 16
души, чито разкази са ползвани в книгата – от родени през 1929 г. до 1940 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар