![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-Bq5CCQE8EUb5b0Cwn0qp9Fv8oCyKXa3iK2uMUEQL7NAVw6Zhv2diPIj-6xROgVPxcHvzB0x6VVhVPACRuHkvA1aYYUbJQ9vcUOWNw_J3jO96Ac_QHRLZiiwC6xYOhXPdmw5Q2YJA9iI/s320/53279104_2208771745812045_6985503632493903872_o.jpg)
Интересна програма представиха пред близо 200 души публика от
различни възрасти читалищният Смесен хор
„Седянка“ с диригент Лидия Кулева; Градски духов
оркестър с музикален ръководител Йордан Георгиев, който е към община Силистра; народният
оркестър с диригент Петър Чернев при също читалищния Ансамбъл за народни песни
и танци „Силистра“ с главен художествен ръководител на ансамбъла Тихомир
Лефтеров (в
концерта негова солистка бе Глория Георгиева); Балет „Мечтание“ при Средно училище „Никола
Й. Вапцаров“ с ръководител Боряна Кьосева – носител на наградата на кмета на общината
за принос в духовното развитие на Силистра; рецитатори от училището връстник на
силистренската свобода от 1940 г.: Любомир Чобанов – 1 кл., Мартин Василев – 7 кл.,
и Пресияна Минкова – 10 кл., възпитаници на учителя по български език и
литература Лидия Петрова.
Поздравителни адреси и цветя бяха поднесени от
кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов (в проявата ръководената от него институция бе
представлявана от Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ при община
Силистра), от
областния управител Ивелин Статев, от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“
с председател Надежда Бобчева – зам.-председател на ОбС Силистра; от общинската
организация на БСП, и от други организации.
Поздравление поднесе и председателят на НЧ „Доростол
– 1870“ Маргарита Любомирова, специално за двама изявени силистренци – за Петър Чернев – музикант и диригент – за дългогодишната си сърцата дейност за
утвърждаване на българския фолклор, както и за Илия Марков – по повод 60-годишната
му сценична дейност като хорист в Смесен хор „Седянка“ и в Група за шлагерни
песни при читалището „Златна есен“.
Водещ на проявата бе журналистът Йордан
Георгиев, който в началото заяви: „Събрани сме заедно, за
да приемем в ума и сърцето си енергията от две тържества, които имат място в
нашия календар и в съвременния ни дневен житейски ред, защото единият е свързан
с отколешната ни душевност, а другият е посветен на поредното освобождение от
оковите на чужда във всяко отношение власт.
Живеем във време,
когато светът отново бушува в котела на преразпределението на граници, народи,
култури и модели на общуване. Имаме за дежурни теми за обсъждане като глобализация,
миграция, джендърство, демографски срив, природни катаклизми. И някак
забравяме, че сме оцелели във вековете, благодарение на изконни ценности,
натрупани в столетията назад, независимо на кое габърче на географията се е
намирала в миналото нашата мила родина България – единствената държава
незагубила името си, независимо от своята разнолика съдба.
В концерта бяха включени песни емблеми на патриотизма:
„Топчето пукна“, „Песен за панагюрските въстаници“, „Слънцето трепти захожда“,
„Вятър ечи, Балкан стене“ и др. познати и обичани творби, дело на композитори
или на творческия гени на българина. Част от песните бяха изпълнени в съпровод
на Градски духов оркестър, но повечето бяха представени акапела от представителният
Смесен хор „Седянка“ при НЧ „Доростол“.
Той е пряк наследник на 125-годишната хорова традиция в
Силистра – прощъпулника дължим и на първото организирано дружество „Гайда“,
чието начало е през 1894 г. е сложено от чеха Карел Махан, издател и на първото
музикално списание у нас – сп. „Кавал“. През 1910 г. Силистра е домакин на
първия в България Събор на хоровете от крайдунавските градове и неговото 13-о
издание би трябвало да стане факт през 2020
г. по повод 110-ата година на събора.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjsU3yNDUDOIpliZMlzdrlxtWGfrFNG_lpPPZFNoNASltZuKT4GSOCczMAA5QUOMxcgy3h8RZ-Il7ghVqPuWnk1K0D5sMquD_ZF0gk6RKkx3td-OayXoQuXqs7eVzXNtOEBHSa-I6_3TWM/s320/53110657_2208768055812414_3442774294742958080_o.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiXy_s2svqfnkpvGharF34jRvRJU4gK03Y5BxVgj_FUnksPBAfQrt27iTSNEx-ZwucIdMt6WZEuliKVIlAOWG4M1lfWV3zMCLtVMS95g9wKecxv8hgQxYcq1Gm37unli83MCnriGcYt0Ig/s320/53495653_2208768802479006_2417993641923444736_o.jpg)
Промените в културната
и духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно движение
и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване на образованието и
културата от елинското влияние и поставяне на основите на нова материална и
духовна култура. Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката
църковна власт за църковна независимост.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLg6w_bOzNdOau9Lx022Gp1GAVuGPQII6n2AmvBTte7xG6ODVXK3P_fc8y2Ge-8LHYTKjvAM2iP2PpOfSrqn7_IFeOPJTYpBaQNS88-rG13GkAAt7fvOwrOZFgWtKddEC2-abAjEnJO04/s320/53278868_2208770945812125_4443725455391981568_n.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjIYGxRalocDp3CEuVuGPN2WoQU0stm9DsJZbbGvgVxz31hRkot6aii_-Recuuedd3OLNCIB5ypjQv-qCxKc7KNNWRZ_g25KeCdYshY-y4QHgBBRJgsTx3AhPUWkApdVcEXq72hdVITWXM/s320/53020293_2208769082478978_2390406010419281920_o.jpg)
Започва създаването на ученически хорове и оркестри, заражда се градската и революционната песен. Особена известност придобиват песните на Добри Чинтулов, на Любен Каравелов и Стефан Стамболов. През 1856 г. в Шумен, Лом и Свищов е положено начало на читалищната дейност. По същото време се организират и първите театрални представления, създават се училищни библиотеки, ученически и женски дружества.
Тези прояви благоприятстват развитието на новите културни
наклонности в живота на възрожденските българи и оказват решаващо въздействие
за изграждането на новобългарската култура. Това от своя страна изиграва
съществена роля за духовното обновление на българското общество и за
окончателното образуване облика на българската нация“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар