Нова книга на етнолог от Силистра разбулва истини за българския род, скрити в послания върху стари надгробия и в гравюри от османския период

В днешно време благодарение на работата на терен в съчетание с прочит на достъпни документи от различни архиви, включително на бивши империи, както и на обстоен преглед на наличната информация във вече издадени научни трудове, всеки кадърен изследовател може да достигне до изводи, които да показват забулени във времето и пространството истини. В това число и за наследеното от българския род в дългите векове на социално-икономически и етнико-народностни трансформации на живота по изконните ни земи. С вярването, че истината е пред очите ни, но ние не я виждаме, защото сме забравили посланията на нашите предци във вековете назад, етнологът от Силистра д-р Йордан Касабов създаде поредната си обстойна, задълбочена, разностранна и провокативна книга, наречена „Милостта на времето“, която излезе от печат в Издателство РИТТ – град Силистра.

Във въведението си към нейната същина той заявява „…успяхме да съберем, проучим, изследваме и напишем редица материали и книги за същности, които малко или много не сме познавали …“, както и, че „…ще направим опит да покажем какво имаме и какво сме пропуснали…“. В края на своя пореден завладяващ със своята многообразност труд, д-р Касабов завършва със своеобразен завет: „Милостта на времето е опарила много съществени свидетелства за това какво всъщност те предявяват на желаещите да научат повече за миналото си. Има още огромна работа, която трябва да се свърши по разшифроване на този проблем, но времето е милостиво и ще даде на учените тази уникална възможност да го направят по най-категоричен начин“.  

По известни или по неподозирани поводи ние, хората от българския род, имаме бели петна в паметта си за вече далечното минало на народа ни и предимно от тъмните години на най-големия отрязък от време – става дума за османския период, в който не сме имали самостоятелна българска държава. В контекста на темите в книгата са разгледани различни религиозни течения – богомилство, бекташийство, шиизъм, суфизъм, хетеродоксно дервишество и др., вписани в канавата на сложната философска и житейска действителност в Османската империя, в частност и на древната българска територия, където са съжителствали като османлии (поданици на падишаха) не една и две етнически групи.

Разпознавателните тълкувания, свързани с властвалите в продължение на три века т.нар. еничари, голяма част от които българи християни, са сред най-интересните и с научен принос в книгата, тъй като разширяват общоприетата представа за ролята им в кръга на султанското управление. Разкрита е тяхната философия на съществуване, както и важното им многофункционално значение в периода на служба и преобразяването им след нея, свидетелство за което са безброй надгробни паметници, като авторът е проучил повечето от тях в над 100 населени места в Североизточна България. В разшифрован план е представена темата „девширме“, отнасяща се до преобръщането във верска и родова основа чрез вземане на деца за бъдещи еничари. 

Подобно на всяка разработка по въпроси, някои от които са били табу в продължение на векове, включително и по волята на държави с други интереси спрямо историята на България, разгледаните в книгата теми са били пренебрегвани или за тях е писано от диаметрално противоположна гледна точка. Възможно е вижданията на автора да внесат смут както у отделни учени, така и в съзнанието и сърцата на наши съграждани от определени среди. Със сигурност ще има хора, които ще се почувстват лично засегнати, и поради това ще им бъде трудно да възприемат твърденията на автора, и на други като него, достигнали до същите идеи.

В предговора на изследването, в което над 400 са чернобелите и цветните изображения – снимки, рисунки, схеми, доц. дфн Тодорка Георгиева казва: „Йордан Касабов не подминава съществуващите противоположни мнения на някои чуждестранни учени, които твърдят, че в периода XV–XIX в. българският компонент по нашите земи е твърде незначителен и клонящ към изчезване – нещо, с което авторът категорично не е съгласен. Затова той се насочва към проучване на скритите послания, запечатани върху каменните надгробни мюсюлмански паметници в Североизточна България, които провокират вниманието му с изсечените върху тях древни символи и знаци, неприсъщи на исляма.

Каменните надгробия са неопровержимото етноложко доказателство, че в българския народ трайно присъства българо-мохамеданският елемент, чиято вековна заслуга се изразява в това, че е съхранил спомена за своя произход, като го е изсякъл върху камък, втъкал го е в носиите, извезал го е върху ризите, вплел го е в обредите и ритуалите, за да го знае и да го възкресява непрестанно. Тези паметници на материалната култура стават абсолютният и неоспорим аргумент, подчертаващ силата на логиката и на историческите факти. Чрез тях е запечатан споменът за рода и е отправен заветът към бъдните поколения; те са едновременно указатели и пазители на народността, която е бивала скривана в ежедневието“.

Подобно и на други книги на д-р Касабов, първото представяне и на новия му труд ще бъде тези дни на започващото на 24 август т.г. поредно издание на Международен форум „Българско наследство“ в град Балчик. В него участват учени и краеведи от 4 страни – България, Румъния, Молдова и Украйна. Във форума, освен д-р Касабова и доц. Георгиева, ще участват и други силистренци с доклади на различни теми в двата панела – за етнологията на българите и посветения на Васил Левски по повод 150-ата година от неговата кончина: доц. д-р Румяна Лебедова, Валентин Петков - НД "Традиция", Йордан Георгиев - журналист.

Йордан Георгиев