Както е известно, псевдонимът е измислено име, използвано от някого като алтернатива на неговото официално име. Филологическа разшифровка на псевдонимите на българската историческа икона Васил Левски показа, че „преводът” им е своеобразен код към мисията му на революционер. Половината от 24-те тайни имена на Апостола са с турски произход, 11 са с български и едно е румънско.
Прави впечатление, че
част от българските му „определения” са почти еднотипни и се допълват взаимно:
Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме,
че Левски е „страдащ човек” , „за когото светът е мил”. Интересен привкус внася
името му Вълчо Драгньов, т.е. „стопиращият злите сили, за да дойде добрина”.
Този момент се потвърждава и от името Никола Раанелов, тъй като прочитът му
може да звучи като „побеждаващият раните (злото)”.
Румънският
псевдоним Станкулеску добавя още едно ценно човешко качество към представата за
Апостола: „бодрият, будещият се рано”. Към него прибавяме
и българското Тропчо („пъргав,
мобилен, скитащ, неуловим, ведър”). Приличащият на
чиновнически подпис псевдоним И. Ив. Марков би звучал така: „този, който
прати (описа) благото
евангелие”. Защото само Евангелието на Марко проповядва 8-те благини, докато в
останалите три евангелия иде реч повече за апокалипсиса.
Турските тайни именни
описания на Васил Левски по традиция са по-описателни, поетични и заредени с
възхищение. С помощна при превода от турски и персийски езици на специалиста по
източни езици Огнян Георгиев от Силистра – дългогодишен специалист в „Държавен
архив“, научаваме по нещо от тях за личността, битността и ореола на Левски.Те
извървяват пътя от определението „добрият
батко”, „умният батко” (Асан ага и
Афъз ага) и „баткото на Ибрям, т.е. на скромния (турски) човечец (Ибрямаа
Адонлу). При турците Ибрям е все Иванчо за българите и Костика за румънците. „Знаещият
Корана” е Афъз ефенди), „прославеният отшелник” е Дервиш Мехмет Кърджалъ, „могъщият
пратеник от синьото море” е Аамудая Дирнели). Така стигаме до „сина на
видинския лъв” (Асланоглу Видинли), „сина на монаха, силен като лъв” (Аслан
Дервишоглу) и „сина на странстващия отшелник, носещ най красивото име
(Мустафа)”.
Специално
внимание заслужават имената, съдържащи определението „хаджи”:
Хаджи Ахмет съръ Азис Рашидоглу („драгият и нежен
монах с волна душа, сторил поклонение, т.е. хаджилък)”),
Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ („посетилият светите
места странстващ монах, изработващ жълто-червени чизми”,
т.е. готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята).
Естествена комбинация към най-дългото име на славния карловец на турски е и
псевдонимът му Небол чизмели кърмъзъ, т.е. господин пъстър ботуш.
Васил Левски (на
стария правопис Василъ Лѣвскій) е най-известният псевдоним на всепризнатия
символ на Българското възраждане от края на 19 в. Заедно с Джингиби
(Неуловимият), станал популярен преди близо 50 години чрез сериала „Демонът на
империята”. И редом с най-тиражираните – Апостола (от гр. „пратеник“) – една алюзия с учениците на Христос, призвани да разпространяват
мисията му на духовен водач. Също и Дякона (от гр. „служител“) – духовно лице от низшата степен на клира,
което обаче своето запазено място при провеждане на богослуженията, в случая в
участието в голямата революционна борба за освобождението на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар