Отново за етнологията на българите - ехо от МФ "Българско наследство" - Балчик 2023

 В края на м. август 2023 г. ТИЦ „Мелницата“ и в салона на НЧ „Паисий Хилендарски в град Балчик бе проведено деветото издание на Международен форум „Българско наследство“ с директор Маруся Костова – председател на едноименното сдружение – инициатор на събитието, което е единствено по рода си в Североизточна България. В проявата: международен фолклорен конкурс с участници от България, Румъния, Молдова и Украйна – предимно участници от българската диаспора зад граница, както и конференция с доклади в два раздела: „150 години от гибелта на Васил Левски“ и „За етнологията на българите“.

По традиция блог ВЕРСИНАЖ представи в общи щрихи събитието в материала „Делово и в резюме за деветия Международен форум „Българско наследство“ в град Балчик“ (https://jordansilistra.blogspot.com/2023/08/blog-post_28.html), както и накратко есенцията от докладите за Левски – „Учени от България и от чужбина в национална конференция за Левски в Балчик“ (https://jordansilistra.blogspot.com/2023/08/blog-post_75.html). В настоящата кореспонденция също в кратък вид представяме най-интересното от раздела, в който се изявиха учени и краеведи по темите за българското наследство в сферата на етнологията.

Конференцията започна д-р Красен Русев от град Добрич, който разгледа въпроса за произхода на името „българи“, като той смята, че за това има поне 30 теории, твърдейки „за нас пишат много неща, които не сме и чували“. Според него подобно изследване има резултат от комбинирането на знание по история, археология, топонимия, езиковедство и др. За нас, силистренци, бе интересно да чуем, че името на града тълкуване от староевропейски ни идва от „Дор у Истър“, т.е. врата, вход на р. Дунав, иначе казано – Дунав град, нещо като унгарското Дунауйварош.

Проф. Пенка Радева от Великотърновския университет се спря на тема за Йордан Йовков по разработка на академик Иван Радев за „може би най-големия ни разказвач“, един от примерите за самосъздаване като белетрист и на автор, обрекъл се на литературата. Академик Радев разглежда различни чернови варианти на Йовков („материали от кошчето“), като се установява, че те са от 1 до 6 на различни разкази, включително на отделни техни откъси, като понякога в оригинала остава някой от първите. „Йовков не разчита на таланта си и бързо разбира, че мястото му не е в поезията“, заяви проф. Радева.

В рамките на форума Стилиян Митев представи книгата „Културно-просветен живот в град Добрич през 1919-1944 г.“ с автор д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом музей „Йордан Йовков“. За 4 години от тях се казва, че става дума за събития във военно-временни условия, а в предишния период – в състояние на колонизаторския режим на Кралство Румъния. В него – за отбелязване, е характерен възрожденският дух, подобен на същия, но през XIX в. във все още невъзстановената българска държава. Монографията на Митева е от 265 страници, съдържащи и богат илюстративен материал, и включващи непубликувани до този момент архивни данни.

Отделено е вниманието върху две организации – Българско културно общество и Български народен университет. Представени са събития с музика, театър,, балет, народни танци, изложби, мероприятия в училищната мрежа и др. Както и личности с принос за запазване на българското, отдали се на будителството, като свещена мисия. Книгата изследва празнота по темата и е предназначена едновременно за специализираната, но и за широката публика.

В тазгодишното издание на форума доц. д-р Румяна Лебедова от Филиал Силистра на Русенския университет участва с доклад, посветен на 110-ата година от рождението на просветния деец и учен Пирин Бояджиев от град Силистра – възрожденец по дух и енциклопедист, преподавал 14 години и в българското частно училище в град Букурещ. Той е инициатор училището да се нарича „Христо Ботев“, като за целта е писал на два пъти до тогавашното Министерство на образованието в Румъния.

След пенсионирането си като учител в крайдунавския град, включително по френски език, в продължение на 30 години той се отдава на „научен живот“ в родната Силистра: издава 13 книги, 2 от които на румънски език; създава над 500 научни статии, които публикува или представя на научни форуми, в които най-често участва на собствени разноски (бел.-независимо че е носител на званието „Почетен гражданин на Силистра“). Дарява на Държавен архив – Силистра 113 архивни единици, както и книги с автографи на Регионалната библиотека.

Етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра също за пореден път участва в Балчишкия форум, този път с разработката „Скрити от погледа истини за етнодемографията на гагаузите“, като отговор на все по-ширещата се теория, че гагаузите са…турци. Това налага той да изследва темата, позовавайки се по време на Османската империя на практика на приемане на различни форми на преобръщане на християните с цел оцеляване.

Касабов: „Кои са гагаузите: етнодемографска гpyпa на лингвистична основа, обитаваща Североизточна България, в частност на изток до с. Еркеч и Голица преди Провадийските съртове по протежение на черноморската ивица до делтата на р. Дунав. От Исакча в Румънска Добруджа върви към Бабадаг и продължава до Силистра, отклонявайки се по посока на Шумен до с. Избул, и затваряща географския реал към Провадия. Това е докъм 1878 година, след което гагаузките процеси на повече от две-трети са заличени естествено, приемайки отново неоспоримо българският си произход и българския си език за изконен“. Още в материала „Етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра за скритите от погледа истини относно етнодемографията на гагаузите“ в блог ВЕРСИНАЖ („https://jordansilistra.blogspot.com/2023/08/blog-post_30.html).

Книгата си „Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова“ (Динамика на културната диаспора) пред аудиторията представи д-р Галин Георгиев от БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей). За нея се казва, че е резултат от многогодишни теренни изследвания и етнографски проучвания сред българските общности и групи в Украйна Молдова, провеждани от автора от 2001 г. насам. В книгата те са представени върху 571 страници, в които има и изобилие от снимков материал. Нейни рецензенти са проф. д-р Владимир Пенчев и доц. д-р Соня Средкова.

Проучванията са в рамките на няколко проекта, в които д-р Георгиев е участвал. Наличен е богат емпиричен материал от сравнително широк ареал от Бесарабия, Таврия, Приднестровието и в селищата около град Одеса, където българите съжителстват от двеста години с множество други народностни групи. Разгледани са и теоретични въпроси от страна на автора, който е съпредседател на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.

Доц. д-р Петко Христов е от същия институт в БАН и се представи с тема за емиграционните процеси, включително и с анонс за изследване в Урал и Коми – става дума за българите, работили там в продължение на десетилетия, както и за други намерения с подобно съдържание в българската диаспора в Молдова и Украйна. Той има опит и в средите на изконните българи в различни балкански страни през последните 30 години.

Силистренецът родом Радослав Марков, който също е от БАН, но от друг институт, се представи с две теми: „Създаване и съхранение на 7D-цифрови копия на културно наследство“ и „За първия документален български филм „Мадара“ от 1937 г.“. Той направи преглед на съвременни форми на „сканиране“ – най-масово е т.нар. формат 3D, но на фона на наличните техники то вече не дава пълна информация за обекта: отсъстват допълнителни характеристики, а и са ограничени цветовете. Разказано бе за линейното обхождане 7D, даващо различни характеристики, освен формата, предоставяйки и представа за абсолютно всички цветове. На практика това е хиперспектрално сканиране, даващо уникален отпечатък на материала. Резултат  е от отразяване на инфрачервените лъчи по определен начин.

Втората му тема заложи на информация за кинолюбителството у нас, благодарение на което са налични десетки хиляди различни по съдържание и вид филми от преди 1990 г., които чакат да бъдат дигитализирани, подобно на филма „Мадара“, заснет през 1937 г. от оператори от Киноклуб „Мадарски конник“ – град Шумен.  За неговия осъвременен вид материалът е бил работен в лаборатории в Германия, твърди Марков. Според него филмите импресии са най-интересни, защото дават информация за времето, когато са произведени, за хора (вкл. кино портрети на личности), места, мода (дрехи) и пространства. Те са своеобразна машина на времето и показват „живия живот“ чрез нережисиран поглед към действителността в определен период, което прави подобен род киноленти ценни за възстановяване на обекти.

Доц. д-р Елена Рацеева от град Кишинев, Молдова, която за поредна година в МФ „Българско наследство“ бе водещ в етнопанела, също се изяви със своя разработка на тема „За метафорическата компонента на българския културен концепт Васил Левски“. В нея тя представя Апостола на Свободота „като значим български културен концепт, който обединява знанията и представите за великия българин в ценностно-смисловата координатна система на националната картина на света. По-подробно се разглежда образната метафорическа компонента на концепта, чието ядро съставят образите свързани с понятията чистота, светлина, физическо и нравствено съвършенство.

Чрез анализ на авторските сравнения и метафори в проекцията на тези от етносоциокултурния контекст се осмисля успешното пресъздаване на образа на Васил Левски в книгата „Апостолът на свободата“ на Мерсия Макдермот. Чужденката  е успяла не просто да се запознае с личността на Апостола, да възприеме на дълбоко идиоматично и метафорично ниво българския културен концепт Васил Левски, но и да го доразвие естественно, тълкувайки и разширявайки семантичното поле на вече съществуващите в българската итература и история  метафори и сравнения за Левски“.

Анна Пагур, носител на традициите на Кортен в Бесарабия, представи книгата си с български народни песни от Молдова, наречена „Скъпоценното богатсво“ с рецензент доц. Елена Рацеева - директор на българското училище в Кишинев, по време на 9-ото издание на Международен форум „Българско наследство“. Валентин Петков от НД „Традиция“ от Силистра подари на доц. Елена Рацеева от Кишиневския университет стогодишен мини бюст на Христо Ботев, за да достигне до българската библиотека, носеща неговото име. Както и до българското неделно училище в столицата на Република Молдова, създадено преди 10 години към Научното дружество на българистите.

Част от силистренската група е и историкът изследовател Валентин Събков от Варна, който по род по линия на баща си е от град Алфатар - той представи нова поредица от забравени българи, някои от които са действали и в държавната машина на Кралство Румъния, а други са били дейци за освобождението на Добруджа от румънска окупация. Събков: „Непознатите българи: Михаил Морузов, създател на румънските служби за сигурност. Руси (Гавраил) Моллов, директор на департамента на полицията в Руската империя до 1915 г. и един от създателите на руското контраразузнаване; Йон Буздуган, молдовски поет и наследник на големия род на Боздугановите“.