Предизборни размисли преди Деня за размисъл в навечерието на „Парламентарни избори 2021“

Видеоклип разяснява на гражданите техните права и задължения по време на Парламентарни избори 2021  

www.obshtinaruse.bg

В ден четвърти на лъжовния месец април – четвърти от началото на годината, току преди пика на третата вълна на пандемията от коронавирус, България избира новите си 240 представители в 45-ия парламент, който според съвременните тежнения ще осъществява на дело стария девиз „Съединението прави силата“. 

Социолозите се надпреварват да натоварват с различни тежести кошниците на отделните политически сили. Според междинните им прогнози шансове да попаднат в законодателния орган имат от пет до седем формации, от които поне четири са коалиции – друг е въпросът дали са съставени от равностойни партийни субекти.

Политолозите, както винаги в подобни случаи, си чешат езиците според симпатиите, които изпитват към един или друг политик или партия, очаквайки за вярна служба да получат съответната договорена лепта. Медиите в това отношение са по-пестеливи, защото спазват изисквания от ЦИК, а и в днешно време смеят ли да заемат позиции в обърканата обстановка и в отсъствието на доминиращи идеологеми.

Част от народа по традиция надава ухо, за да чуе нещо, което да му хареса, за да се превърне в убедителен повод да гласува – по познатия начин – с хиксче или с друг позволен знак във въздългата хартиена интегрална бюлетина. А вече и по машинен път, за да се покажем, че сме в крак с модата и с новите технологии. И с надеждата, че така вотът ни ще стане неунищожим и неподправим.  

Излишно е да казваме, че гласуването трябва да мине при спазване на противоепидемични мерки, в противен случай ни предстои поредното им затягане. Кой знае защо наречено „локдаун“ вместо „затваряне“, но нали трябва да сме в крак със световната терминология?

В Районна избирателна комисия Силистра имаме регистрация на 130 кандидати от 30 партии, допуснати да участват в изборите. В рамките на изминалото време от началото на кампанията на терена се появиха не повече от 10 от тях – с плакатче на табло (стобор, стена, витрина, дори - о, боже - какво въображение, и на боклукчийска кофа), с предизборен материал в електронното пространство в интернет (както и в местните медии) или с реална среща с избиратели, стигнала като фото и словесно ехо до социалните мрежи.

За първи път различни сайтове работиха единствено за своите създатели, превръщайки се в техни адепти, с увереността, че са достатъчно влиятелни, за да увлекат избиратели по своя път. В един-два от сайтовете () поле за изява имаха всички, които могат и искат да си платят, за да достигнат до по-шарена аудитория, обирайки гласове от т.нар. периферия, покрай тях на лов за заблудени или колебаещи се избиратели.

Тясна бе ивицата за предизборна агитация в местната преса – предвид наличието на три тукашни седмичници – 2 в Тутракан - "Тутракански глас" и "Напредък", и един в Силистра (единственият оцелял), и на един областен полувсекидневник, част от русенско издание на Медийна група „Бряг“. Не са много и партиите, издали собствени вестници, в които да представят своите кандидати, обобщаващи програми и конкретни за региона обещания.

Излишно е да коментираме познатата плакатна война, защото тя, за разлика от близкото минало, вече не е сериозно предимство на никого. Но поне дава видимост на по-активните кандидати. С едно доминиращо впечатление – винаги едни гърди напред е водачът на листата на съответната партия, а много често пак той отделно, както е при мажоритарни избори, е без компания на агитационните табла (нещо като „сам юнак на коня“).

Любопитни са и слоганите като основни послания на появилите се пред публиката партийни формации: от познатото  „Работа, работата, работа“ на Коалиция „ГЕРБ-СДС“, през многозначителното „Да започнем от тук“ на Коалиция „Изправи се! Мутри вън“ и играта на думи „С Вяра за Силистра“ („С грижа за хората“) на Коалиция „БСП за България“ до краткото „Нашият народен представител“ + „Доходи – Семейство – Сигурност“ („За да има бъдеще  област Силистра“) на ВМРО-БНД.

В интерес на истината водачът на тази листа е единственият от досегашните ни четирима депутати, дръзнал да се кандидатира за нов мандат (двама от представителите ни в 44-ото НС са водачи на листи в други региони, а един не е сред кандидатите).

И още няколко интересни момента от плакатите на кандидатите: призивът „За държава с правила“ на Партия „Републиканци за България“, на Патриотична коалиция „Воля-НФСБ“ – „България над всичко!“ (с подобно послание е и „Възраждане“), е с допълнението „Поставяйте ни задачи!“. Друга патриотична формация, като „Възраждане на отечеството“, например, отива още по-далече с нотката „България е по-силна заедно с Русия“.

Да споменем и веруюто „Рестарт на държавата“ на Партия „ДПС“, както и написаното върху плакатите на Партия „Има такъв народ“ – „Решаващият глас си ТИ“, на БНО – „Да спрем лъжата сега“, и на Коалиция „ДБ – Обединение“ – „България може много повече“.

Хубаво щеше да бъде да „чуем“ какво ни предлагат и останалите политически сили, участващи в изборите, но явно регионът не им е интересен, за да заявят пред тукашния избирател какво смятат да направят за народното благо. Не на последно място обаче е националната кампания „ТИ броиш!“, целяща да предотврати опитите за измами и манипулации при броенето на гласовете.

В много посоки се шири задочният предизборен дебат на кандидатите в област Силистра в името на благоденствието в Крайдунавска Добруджа в бъдеще време. Къде по-директно, къде между другото е темата за мост III при Силистра. Въпросът за използването на р. Дунав във всеки аспект също е на дневен ред и поне за две от коалициите той е ключов, включително с идеята за специален закон за реката и евентуално на негова основа да бъде изработена специална стратегия за нейното ползване.

Ако не друго – част от кандидатите се поразходиха из халета на фабрики, заводи и фирми (този път – предвид ситуацията, в по-малка степен бяха ухажвани пенсионерски клубове, читалища, социални заведения и културни средища) – и дано са записали в тефтерите си проблеми, по които си струва да се работи – всеки от своята камбанария.

Разбира се, противоепидемичните мерки – не винаги спазвани по ред причини – понякога и по невъзможност, попречиха на по-пряката връзка с избирателя. На някои това им донесе и непланирана карантина – допълнителна спънка за работа на терен, но каквото било-било – резултатът е важен.

Който каквото и да е казал, щом е влязло в публичното пространство под една или друга форма, е добре да бъде обобщено и запомнено. Струва си да бъде ползвано по пътя към реализацията на една или друга идея, освен ако не е футуристична и невъзможна за осъществяване. Понякога е необходима нишката, по която да се тръгне, за да бъде постигнат полезният и необходим ефект, очакван от избирателя. За да бъде мотивиран и друг път да прояви задължението си като гражданин на определена общност да отиде до изборната урна и да упражни своя вот. Така би имал правото да изисква, да настоява и да заявява пред своите народни избраници съкровени лични и обществени желания, за да се радва на по-уреден живот.