130 ГОДИНИ ХОРОВО ИЗКУСТВО В СИЛИСТРА

ПРАЗНИК В СЪДРУЖИЕ С ОБЩИНА СИЛИСТРА ПО ИНИЦИАТИВА НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ДОРОСТОЛ-1870" И НА СМЕСЕН ХОР "СЕДЯНКА" – СЪВРЕМЕНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СВЕТСКИТЕ ХОРОВИ ТРАДИЦИИ В ГРАДА И ОБЛАСТТА

На 30 и 31 май 2024 г. е празничното събитие "130 години хорово изкуство в Силистра", предвидено в културния афиш на община Силистра с програма, включваща празничен концерт, в основата на който са Смесен хор "Седянка" при НЧ "Доростол – 1870" и гостуващи състави, както и творческа "Кръгла маса" с участници от страната, включително от Български хоров съюз, в който "Седянка" членува от 1941 г. Проследявайки историята на хоровото изкуство в Силистра, доколкото я има написана, предимно в миналото в чест на тържествата за 70-ата и 80-ата година от неговото славно начало, както и по повод различни издания на Събор на хоровете от крайдунавските градове/страни  и конкретно на хор "Седянка", научаваме изумителни факти. Те говорят за спецификата на времето - в астрономическия и в политическия му смисъл, както и за традициите в сферата на културата. 

В предварителен план началото е сложено от чеха Карел Махан, възпитаник на консерваторията в Прага, дотогава капелмайстор на Моравската дивизия в град Ниш. Като учител в новосъздаденото Педагогическо училище – Силистра, той поема местния черковен хор. Създава и първото в България музикално списание "Кавал", отбелязващо изявите на първите хорови прояви със светски характер в града, станали основата на различни формации. Махан твори и китката от народни песни "На седянка", влязла по-късно и в репертоара на хор "Седянка". През 1896 г. в Дулово, Добрич, Тервел и Балчик е първата в полза на населението от Силистренския край, пострадало от наводнение концертна обиколка на тогавашните силистренски музикални формации – хор и оркестър.

ДИРИГЕНТИ  ОТ ЛЕТОПИСА НА ХОРОВОТО ИЗКУСТВО В КРАЙДУНАВСКИЯ ГРАД

Някои от тях като Петър Бояджиев, Пенчо Пенев, Неделчо Кисимов и Петър Карагеоргиев са се връщали на диригентския пост по няколко пъти, за да поддържат хоровата традиция в града, която е преживявала и тежки периоди. Освен Карел Махан (1894), това се Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904), Ангел Кавлаков (1904-1906), Петър Бояджиев(1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948, 1953-1955, 1959- 1960), Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев (1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957, 1959-1960), Николай Обрешков (1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян (1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995), Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев (2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006, 2015-2016), Димитър Боев (2006-2015), Лидия Кулева – от 2016 г. и до днес.

ПИАНИСТИ И   КОРЕПЕТИТОРИ

Александър Николов, Веска Ковачева, Всеволод Бекер, Вяра Марева, Дора Филипова, Елена Димитрова, Елена Кустева, Живка Попова, Златка Чифчиева, Ингеборг Нейова, Красимира Иванова, Красимира Черникова, Лидия Златева, Лилия Пейчева, Лиляна Стринска, Малвина Бояджиева, Милда Карамаждракова, Невяна Белогушева, Стефан Ременков, Флорика Попова, Лидия Кулева.

ДЕЙНОСТТА НА ХОРОВЕТЕ В СИЛИСТРА Е СИМВОЛ НА ПАРТНЬОРСТВО В НАЙ-РАЗЛИЧНИ НАЧИНАНИЯ

Общите дейности в организацията на съвместни музикални програми, вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града в различни периоди са с дружествата – женското и с македонското, "Гайда" и "Доростол", спортното "Юнак". С емигрантския  "Добруджански хор" в Русе; с хоровете "Млада гвардия и  "Дунав" (при едноименната шивашка ТПК); с хорове, съставени на професионален и училищен принцип. Както и с детската формация "Дунавски славеи", която през 2014 г. отбеляза 50 години от създаването си, и др. В по-ново време с останалите читалищни състави в рамките на НЧ „Доростол – 1870“.

Стотици са хористите, отделяли с години от времето си, за да подготвят песни и да изнасят концерти, участвайки в събрания, тържества, митинги, събори, фестивали и конкурси. В т.нар. румънски период (1918-1940 г.) "Седянка" – едноименното дружество и хорът, са в основата на съхраняването на българската култура в Силистра. През този период е създадена и значителна постановка – „Тайните на харема“. Тя е повод да споменем, че десетилетия по-късно за известен период е актуална и друга културна институция – „Силистренската оперета“. Били са години, когато дружеството е имало общо 900 действителни и спомагателни членове. За 130 години хорово изкуство в Силистра, вкл. и най-вече благодарение на "Седянка",  пред публика са представени над 500 произведения от повече от 250 автори. Само до 1975 г., когато е чествана 80-ата годишнина на хоровете в града, над 20 седенкари са били удостоени с ордена "Кирил и Методий", а 37 – със значките "Отличник на Комитета за изкуство и култура" и "За активна читалищна дейност". 

На 23 май 1910 г. е първият Събор на хоровете от крайдунавските градове (по-късно Събор на хоровете от крайдунавските страни), превърнал се още в първото си издание в общоградски празник, проведен в Дунавската градина на Силистра с участието на над 400 хористи от Силистра, Тутракан, Русе и Видин. Впоследствие едни от най-добрите хористи на "Седянка" загиват като войници в Балканската война (1913 г.). Пред 1964 г. за пръв път "Седянка" печели лауреатско звание и бронзов медал на втория републикански фестивал на художествената самодейност. Година по-късно Хор "Седянка", който в продължение на години е носител и на званието "представителен", е награден с орден "Кирил и Методий" I степен, като инициатор за честване на 70 години от началото на хоровото пеене в града.

През 1966 г. е възстановен съборът на хоровете от крайдунавските градове. Второто му издание е проведено с 22 състава и 1 400 певци. Сред тях е и ветеранката на хора Ценка Арнаудова, носител на орден "Кирил и Методий" – III-та степен, участничка и в първия събор 56 години по-рано. До този момент за 114 години са проведени 13 събора на хоровете от крайдунавските градове/страни. Последните два са съответно през 2016 г. със специалното участие на добруджанеца родом Теодосий Спасов – носител на званието "Кавалджия на планетата", и през 2023 г. с участието на 220 певци от 9 състава от 8 населени места от България – Силистра, Варна (2 хора), Ловеч, Шумен, Нови пазар, Тервел; и от Румъния – Кълъраш и Чернавода. Във фоайето на Драматичен театър – Силистра, на чиято сцена бе съборът, участниците бяха посрещнати от три изложби – двете бяха посветени на "Стара Силистра" и на Дунавски парк, както и гостуваща от Казанлък, посветена на Петко Стайнов – един от старейшините на хоровото изкуство в България. С историята на "Седянка" са свързани оперната прима Стефка Евстатиева, оперният и оперетен певец Христо Сарафов и др. известни певци. През последните години хор Седянка, заедно с други колективи, предимно от най-старото силистренско читалище, са в основата на "България пее" – национална инициатива на Български хоров съюз.

ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ПЕСЕНТА Е НАЧАЛОТО НА ВСЯКО ГОЛЯМО ПЕСЕННО СЪБИТИЕ В СИЛИСТРА

По всеки подобен повод се поставят цветя в знак на признателност към всички предшественици в отделните направления на песенното изкуство. Включително през 2010 г., когато бе проведен юбилеен концерт "100 години събор на хоровете от крайдунавските градове". Години преди това бе честван и първият век на хоровото пеене в града, за което си при следващо честване спомни диригентът Николай Мерджанов: "През 1994 г. аз организирах 100-годишнината, която се превърна в голям празник. Предлагам на колегата преди всяка репетиция да се покланя на хористите, защото с техния труд се подготвя всяка изява". За 120-ата година на хоровете пеене диригентът Димитър Боев заяви пред публиката, уважила честването: "Седенкари са били сред примерите за сериозно културно присъствие в града, вкл. и на „четири колони” по време на манифестации". 

Честванията са хубава инициатива с обещанието да звучи и занапред създаденият от Петър Бояджиев марш по текст на В. Н. Тумпаров, в който се казва "Седянка" наша вечно да живей" в името на вечния седенкарски девиз "...докле сърца туптят в гърдите".

Той действително има своето продължение с успешни участия в конкурси и в периода 2015-2024, г., включително в чужбина: Румъния – Кълъраш и Чернавода, Босна и Херцеговина – Тузла, Молдова – Кишинев, Чехия – Оломоуц, Турция – Мармарис, Гърция – о. Корфу, в повечето от които хорът е удостоен със заслужени награди. Както и в България – Добрич, Попово, Казанлък, Балчик, Стара Загора, Русе, Сливен, Хасково, Нови Пазар и др. Тези успехи са постигнати в трудни за хоровото изкуство години и са надграждане над спечелени в по-далечното минало призове от подобни хорови форуми в Австрия, Германия, Италия, Финландия, Унгария, Русия.

В още по-ранен период хористите на Смесен хор "Седянка" участват в тържествата за 1 800-годишнината на Силистра (1969 г. ), вкл. представяйки "Песен за Силистра" от Александър Райчев. Осезателна е и изявата на хора в честването на 100-годишнината на Народно читалище "Доростол" (1970 г.), както и на много други годишнини по различни поводи на не една и две институции, включително за 120 години на социалистическото движение (2014) и др. След 1970 г. зачестяват турнетата на хора в чужбина: СССР (Русия, Украйна), Гърция, Финландия, Италия, Австрия, Румъния и др. Все повече стават и наградите: две първи и една трета през 1991 г. в Германия. През 1993 г. от Международен конкурс "Г. Димитров" в град Варна – първа, втора и още няколко други награди. Трета награда през 1997 г. от Международен хоров конкурс "Шуберт" в Австрия (гр. Виена).

МЕЖДУВРЕМЕННО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ В СИЛИСТРА СА СЪЗДАВАНИ И СА ДЕЙСТВАЛИ И ДРУГИ ХОРОВЕ

Става дума за хорове на учителките, на здравните работници, по профсъюзна линия, в училища и др. Хорове е имало и в други населени места в област Силистра – най-често към читалищата. Зараждат се многобройни вокални групи – смесени, женски, мъжки, предимно за изпълнение на народни песни – автентични и от сферата на обработения фолклор. Постепенно те набират много почитатели и понастоящем са в основата на дейността на културните средища във всички населени места. Знакови са конкурсите и фестивалите, създадени благодарение на тях: в Калипетрово – в чест на Васила Вълчева ("Българската Омирка"), в Алеково на името на Димитрина Кунева – първата добруджанска певица, записала песен в БНР в средата на 50-те години на миналия век; ограничен брой издания имаше и певчески конкурс в село Айдемир, в който жури беше друга фолклорна добруджанска емблема – певицата Калинка Вълчева.

Понастоящем хорове има и към храмове на територията на област Силистра, като най-голям от тях е при катедрален храм "Св.св. Петър и Павел" в Силистра в Доростолска епархия с настоящ диригент Йорданка Димова с предшественик Димитър Боев, който в продължение на години бе диригент и на Градски духов оркестър. През последните няколко десетилетия класическото групово (хорово) пеене има и свои други варианти, някои от които стават все по-привлекателни за по-старото и съответно за съвременните млади поколения. Единият от тях са т.нар. Групи за стари градски песни (също и шлагери), поради което в продължение на години в Дните на Силистра покрай Празника на града – Кръстовден (14 септември), актуален бе фестивалът "Дунавски спомени", в основата на който бе ГСГП "Златна есен". Формацията е също към НЧ "Доростол – 1870" и през 2024 г. отбеляза своята 30-а годишнина. В основата на нейния прощъпулник са предимно учители с диригент учителят по пеене Петър Йовов, който го ръководи до 2000 г. На своя 10-годишен юбилей „Златна есен” е група от 18 певци, подбрани с много добри гласове от своя тогавашен ръководител Йорданка Димова, която ръководи групата в продължение на 18 години. Сплотеността на състава води до много участия във фестивали и конкурси, където са спечелени награди както от групата, така и от индивидуални изпълнители. 

Свои периоди в историята на златноесенните ни добруджански певци записаха като техни ръководители още Димитър Джамбазов, Никола Касабов и Иван Радев. В момента начело на групата е Йордан Здравков Георгиев – той е и сред неговите знакови солисти, под чието ръководство репертоарът не обновен, като са запазени най-емблематичните песни, звучали и в предишни години. Запомнящи са изпълненията в продължение на много години и на Група за стари градски песни "Ретро" с ръководител Никола Касабов, който води няколко години и Група за руски песни "Интер" – и двете към най-старото силистренско  читалище, както и Вокална група "Ехо".  Група за стари градски песни "Камбанен звън" и Мъжка вокална група за стари градски песни при Народно читалище "Пробуда" в с. Калипетрово просъществуваха дълго време, подобно на група "Чар" – Силистра и Група за стари градски песни при НЧ "Зора" – село Нова Попина. Свое достойно място през годините в този жанр на областно ниво извоюваха и две Мъжки вокални групи – при НЧ "Никола Й. Вапцаров" – град Дулово и НЧ "Христо Ботев" – град Главиница. Актуални към НЧ "Доростол – 1870" (през 1960 година то е обявено за Образцово народно читалище и е удостоено с орден "Кирил и Методий" – І-ва степен) са също няколко фолклорни песенни формации: народните хорове при АНТП "Силистра" и   ДФФ "Добруджанче", както и формациите за изворен фолклор, като "Добруджа" и "Златен клас", а преди това и "Добруджански славеи".

В годините след 1990 г. сред най-популярните детски вокални групи бе Група "Бяло, зелено, червено" с вокален педагог Румяна Вълчанова, която продължава да работи и с днешните подрастващи. Свой огромен опит, включително с многобройни награди имат и възпитаниците на две частни формации: Музикално студио "ДО РЕ МИ" с ръководител Бонка Скорчелиева и Център за музика и изкуства "Мегатон" на Миглена и Илия Илиеви. От тези структури израснаха и певци – солисти, запазили своето отношение към колективното начало – груповото, хоровото пеене. 

През 2018 г. бе проведена Международна музикално-сценична среща "Европа на крилете на песента и красотата", дело на Областна администрация Силистра в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България. Специален "Паметен лист" припомни делото на десетки силистренци, отдали таланта си на музиката в Крайдунавска Добруджа. Като цяло срещата бе посветена на културното многообразие на Стария континент, защото е част от инициатива през 2018 г. в това отношение, вкл. и за приноса на България за европейските ценности. В частност тя бе насочена към отбелязване на няколко годишнини, две от които на някогашни музикални дружества в Силистра: "Гайда" и "Седянка". Както и на годишнини от кончините на двама известни в музикалните среди силистренци: маестро Ивелин Димитров – диригент, създател на Камерна капела "Полифония", от чието създаване се навършиха 50 г., и на композитора Хетко Николов, чиито песни в годините назад са били в репертоара на най-популярните български певци. В рамките на програмата бе представена книгата за Ивелин Димитров и Камерна капела "Полифония" – "Песни пред олтара на времето". През последните няколко години стана традиция с участието на седенкари и на други певчески формации от НЧ "Доростол" в Силистра да бъде провеждан празничният патриотичен концерт "За теб, Българийо", посветен на ТРЕТИ МАРТ – национален празник на България. Специално за неговите издания "Седянка" поддържа в  репертоара си песни, като "О, Добруджански край", "Ода за България", "Оттука започва България" и др.

ПЪРВИЯТ СЪБОР НА ХОРОВОТО ИЗКУСТВО В СИЛИСТРА – УНИКАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ

 Точното и пълно название на първата по рода си в България проява, проведена в град Силистра, е Първи български народен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове. Той е инициатива на Музикално дружество "Седянка" – Силистра, председателствана по това време от д-р Ст. Габровски.  За членове на журито са поканени композитори и диригенти от град София – Добри Христов, Николай Ив. Николаев, Павел Щрос, Н. Абаджиев. Съборът е културно събитие с национален характер, на което присъстват двама министри от първото правителство на Александър Малинов (16 януари 1908 – 5 септември 1910 г.) – министърът на народното просвещение Никола Мушанов и министърът на правосъдието Тодор Кръстев. При огромен интерес от страна на гражданството в павилиона на Дунавския парк, в 15.00 ч. на 23 май 1910 г., съборът е открит. На декорираната сцена като фон са поставени върху музикалния ключ три лозунга: "Който пее, зло не мисли", "Музиката облагородява душите" и "Песента развеселява и утешава". Съборът е открит с изпълнение на "Шуми Марица" от участващите 400 хористи. Слово за българската народна песен произнася Добри Христов.

В  "Историческа справка” за създаването и дейността на хор "Седянка”, написана около 1950-1951 г. от Ат. Мавродиев, е отбелязано, че песента "Овчар македонец” (текст Иван Вазов, музика П. Бояджиев) завладява цялата публика: „…всичко живо като че ли престана да диша и с отворена уста слушаха мелодичната песен, изпълнявана от даровития ѝ солист Ив. Димитров”. Първа награда – "Сребърна лира", е отредена  на русенския хор "Родна песен", а с втора – "Медна лира", са удостоени всички останали хорове. С грандиозно градинско увеселение за участниците в събора и гражданството започва вечерта на конкурсния ден. След възвръщането на Южна Добруджа към България в резултат на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. дейци от Музикално дружество "Седянка" обсъждат възможностите за свикване на  втори събор на хоровете от крайдунавските градове. Петко Стайнов подкрепя тази идея, но военновременната обстановка осуетява нейното осъществяване.

Съборът в Силистра е възобновен през 1966 г. по инициатива на  Окръжен народен съвет – гр. Силистра със съдействието на Комитета за изкуство и култура и с дейната подкрепа на Съюза на музикалните дейци и на Съюза на българските композитори. Във второто издание участват 22 състава с над 1400 участници от Силистра, Русе, Видин, Лом, Свищов, Никопол, Оряхово, Тутракан и Ново село (Видинско). Съхранените снимки от 10 юни – първият от трите дни на събора, свидетелстват за тържественост и присъствие на огромно множество от гражданството. На особена почит е единствената жива местна участничка от първия събор през 1910 г. – певицата от хор "Седянка” Ценка Арнаудова. Другият жив съборянин с лични спомени от  прощъпулника на събора е Димитър Сакакушев от Русе.

В своя ръкописен труд "Музикалното минало на Русе (1866-1944 г.) ", предаден в Института по музикознание, той  пояснява, че „…партиите на соправи и алти в смесения хор на русенската мъжка гимназия, наброяващ 110 души, са изпълнявани от момчета в прогимназиалния курс. Причината за това е, че хорът пеел и в черква, а по това време жени не се допускат в църковен хор. Същевременно тенорите и басите са подсилени от възрастни. По време на възобновения събор е открита и паметна плоча, която по-късно е превърната в първи и единствени Паметник на песента. Авторитета, който придобива съборът, по-късно ще го превърне през 1984 г. в международна културна проява. Третият събор е през 1970 година с участието на 1 500 хористи от 22 хорови състава от България, Украйна, Румъния, Полша, Германия, Италия, Австрия и други. До края на миналия век съборът на хоровете има девет издания.

Още в края на XIX в. музикалният живот в Силистра ангажира вниманието на културната общественост, а в началото на XX в. градът заема достойно място в културния афиш на страната.  През 1909 г. в гр. Силистра се провежда Събор на юнашките дружества от крайдунавските градове. Пирин Бояджиев пише, че „…повлияни от неговия необикновен успех, двамата учители по музика в града – Петър Бояджиев и Никола Блажев, стават инициатори за свикване на събор надпяване на хоровете от крайдунавските градове. По свидетелства на в. "Музикален вестник” от 1910 г. Българският музикален съюз взема решение да организира общ музикален събор в България. Скоро става ясно, че тази идея не може да бъде осъществена и тогава от град Силистра идва предложение „да се устрои частичен събор на крайдунавските градове в гр. Русе".

В края на април 1910 г. П. Бояджиев и Н. Блажев изпращат писмо до председателите на музикалните дружества от крайдунавските градове с предложение да се свика Събор на хоровете в град Силистра. В посочения документ четем: "Излишно е да ви излагаме надълго значението на музикалните събори. У нас, дето тъй трудно се крепят певческите хорове, такива взаимни срещи ще освежат музикалния ни живот, ще подтикнат отделните хорове към съревнование и изобщо ще дадат импулс за по-интензивна дейност. Въодушевявани от желанието да видим час по-скоро общ в музикален събор, решихме да направим първата стъпка за реализирането на такъв, като свикаме в Силистра частичен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове".

В писмото се изреждат условията за участие в събора и се уточнява неговият конкурсен характер. Дейците на музикалния съюз одобряват тази инициатива. От съхранените данни личи, че персонални покани са отправени към хоровете от крайдунавските градове Тутракан, Русе, Свищов, Никопол и Оряхово. Покани получават и техните колеги от Плевен, В. Търново и Разград. Централната преса отделя внимание на събитието: "Уредбата на този събор е една важна стъпка в музикалния ни живот, която ще прояви своето влияние за неговото процъфтяване и напредък".

Видинската преса също приветства предстоящото събитие: "Видинското музикално дружество "Китара" отпътува на 21 май за Силистра, където на 23 т.м. ще се състои първият музикален събор в България, в който ще вземат участие всички хорове – мъжки и смесени, от всички крайдунавски градове. От приготовлението, което е направил комитетът там, може да се съди, че съборът ще бъде доста импозантен и редко тържество на българската народна музика, която ще бъде застъпена най-много в програмата на концерта".

През 1929 г. Петър Бояджиев пише в "Родна песен": "Целият град посрещна възторжено и подслони своите многобройни млади гости – певци, дошли от Тутракан, Русе и Видин. Красивата Дунавска градина не можеше да побере многобройните граждани, дошли да чуят състезаващите се дунавски певци”. Програмата за това музикално събитие е приемана като важен елемент от цялата организация и затова тя е отпечатана в печатницата на уважавания силистренец Д. Иванов. Първата част на събора включва свободна програма на отделните хорове. Първи „Китка от народни песни”, сътворена от А. Букурещлиев, запява мъжкият хор на Видинското музикално дружество "Китара" с диригент Ст. Вапорджиев. Смесен хор от Русенската мъжка гимназия с диригент Ал. Йорганджиев представя "Лиляна – китка от народни песни", обработка на Добри Христов. Мъжкият хор на тутраканското музикално дружество "Гъдулка” с диригент П. Иванов се представя с композицията на Адам "Другари във войската”.

Единственият женски хор е този на силистренската девическа прогимназия с диригент Н. Блажев, който изпява "Майчина песен" на К. Машек. Финалът на свободната програма е предоставен на мъжкия хор на Силистренското музикално дружество „Седянка” с диригент П. Бояджиев, изпълнил "Китка от народни песни” по обработка на неговия диригент. Години по-късно за П. Бояджиев е отбелязано: "Малки и слаби сме да пишем за делото на големия български композитор и диригент Петър Бояджиев. Скромен и трудолюбив до крайност. Неговото благородство подкупва и пленява".   Във втората си част съборът продължава със свободна програма с представяне на нови композиции. Самостоятелно се изявяват и два оркестъра на русенската мъжка гимназия – струнен и тамбурашки, макар тяхното участие да не е отразено в официалната програма.  

В своите спомени Др. Бобчев и Цв. Друмева посочват майсторското изпълнение на „Песента на камбаната” от А. Ромберг. Тази ораторна композиция не е отбелязана в програмата за събора, но П. Бояджиев в статията, поместена кн.1 от 1940 г. на сп. „Родина”, твърди, че е изпълнявана.   В конкурсната надпревара се представят задължително две песни: смесените хорове – „Каква мома видях, мамо” от Ем. Манолов, а мъжките хорове – „Ганената майка” от Д. Христов. Ярка демонстрация на хорово изкуство е общото изпълнение на двете песни от всички хористи в края на конкурсната програма. В своите спомени П. Бояджиев отбелязва: "Заслужено първенство се даде на големия русенски смесен хор под диригентството на Ал. Юрганджиев, но и всички останали хорове, включително и малкият тутракански хор, направиха отлично впечатление".   Първият събор на хоровете от крайдунавските градове в гр. Силистра е истински празник за малкия град. Съборът има безспорен принос за развитието на нашето хорово изкуство. Той се превръща в събитие, което заема заслужено място в музикалната ни култура и допринася за развитието на певческото изкуство. Такива са и първите оценки за него: "Съборът излезе величествена манифестация на народния музикален гений…Прави чест на силистренци, задето първи те понесоха на плещите си музикалния събор. Историята на музиката ще отбележи в страниците си един безспорен актив на тоя тъй забравен, но затова тъй хубав и образцов град". (За събора текстът е по материал на Иван Занов)

ЗА НАЧАЛОТО И ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА 60 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ХОР "ДУНАВСКИ СЛАВЕИ" ОТ НЕГОВИЯ ПРЪВ ДИРИГЕНТ СТОЯН ЧЕШМЕДЖИЕВ

Според публикация през 1981 г. във в. Силистренска трибуна“, основател и диригент на Хор "Дунавски славеи“ от 1964 до 1977 година е Стоян Чешмеджиев, възпитаник на Българска държавна консерватория, носител на орден "Кирил и Методий“ – III степен. "С вълнение си спомням първите стъпки, беше есента на 1964 година. Бях преподавател по музика в училище „Кирил и Методий", което правеше опити за създаване на свои традиции. Трябваше да се заема с трудната задача – изграждане на пионерския хор. Не беше лесно неговото раждането, защото липсваха всякакви традиции за пеене, за посещение на репетиции.

А за зала да не говорим. Класна стая, неудобно събрани в нея над 90 деца. Не по-леко беше да се направи що-годе двуглас или триглас. Насърчителни бяха първите успехи след излизането на хора на първия рожден ден на училището. С изминаването на годините хорът израстваше, участваше във всички мероприятия на града. През 1967 година Профсъюзният дом на културата ни прие в своите репетиционни зали. През есента на 1968 година са първите прослушвания за градски пионерски състав, а титулярният състав продължи да работи като училищен хор.

Това е до явяването му на Третия републикански фестивал през 1969 година, където стана лауреат и извоюва сребърен медал. През 1970 година получихме голям дар – хоровата зала "Пионер". През май 1972 година беше първият самостоятелен концерт. От тази година хорът вече беше с име „Дунавски славеи“ и просъществувал през това време цели двадесет години, преди да престане да съществува в началото на 90-те години на миналия век.

През 1973 година гостувахме в побратимената на Силистра Хмелницка област. Хорът получи висока оценка от компетентните специалисти. Следващият сезон хорът стана лауреат на Четвъртия републикански фестивал, носител на златен медал и диплом. Очертават се прекрасните перспективи детския хор да се превърне в детско-юношеска хорова школа. В него работят над 120 деца. През 1975 година се приема нова смяна от 100 деца. Постепенно се въвежда обучението по солфеж. Поставя се начало на музикалните беседи, посещават се образователни концерти. Изключителен успех бележи и второто концертно турне в Украйна.

През 1976 година участва на петия международен събор на крайдунавските хорове в Силистра и се представя отлично. То е последната голяма изява на състава под диригентството на маестро Стоян Чешмеджиев. Напред е поел пътя на хора, напред го води песента, избликнала от сърцата, за да създаде "Дунавски славеи", за да го превърне в гнездо на птици и песни. Под диригентството на Любомир Павлов започват и международни изяви в Италия, Чехия, СССР и други държави.

През 2014 г. бе проведена другарска среща на бивши певци в хора, които поставиха възпоменателна плоча в Дунавски парк Силистра на метри от Паметника на песента. Жив е споменът и за сподвижници на състава като музиканта Тома Данчев, пианистката Ингеборг Нейова и много други, за които си струва някой да създаде специален очерк, защото само написаното остава за вечността.

 

РЕДИЦА ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ СВИДЕТЕЛСТВАТ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОРИГИНАЛНО СРЕДНОВЕКОВНО МУЗИКАЛНО ТВОРЧЕСТВО С НАЙ-ХАРАКТЕРНА ФОРМА "БОЛГАРСКИЙ РОСПЕВ" ("БЪЛГАРСКИ ГЛАС")

Според Венеция Караманова (www.darbifortalents.com): "...Хоровото изкуство в България е популярно още от дълбока древност и води началото си от традицията за колективно изпълнение на народни песни и песнопения, включени в езически ритуали. Било е предимно едногласно, като в него са участвали и жени, изпълнявали народни песни, и  мъже, като тяхната роля е била в богослужението. След образуването на българската държава през 681 г. и приемането на източноправославната религия през  865 г. се създават благоприятни условия за развитие на музикалното изкуство  и най-вече на хоровото изкуство. Благодарение на самобитния песенен фолклор, българската култова музика запазила своя специфичен песенен облик. Изключително историческо значение за националното културно  издигане има създадената през 683 г. писменост от двамата братя Кирил и Методий, превели на разбираем български език черковни книги и песнопения. Това е относително пълен цикъл от черковни песнопения и най-ярък представител на този период Йоан Кукузел (XIII век). 

За родоначалник на  хорово-изпълнителско изкуство в относително съвременен вариант се счита Янко Мустаков, който през 1868 г. създава първия светски многогласен хор. След Освобождението (1878 г.)  хоровото пеене се налага като изпълнителска форма, отговаряща най-пълно на духовните търсения от  хората. Композитори започват да творят в жанр "хорова музика". Създават се певчески дружества, които  през 1926 г. се обединяват   в "Съюз на хоровете“ (1935 – "Български певчески съюз, а сега – "Български  хоров съюз", който навърши 90 г.). Развитието на детското хорово изпълнителско изкуство следва духа на времето. Училището е главното средище, в което децата се възпитават чрез пеене (в голям период от време в годините на социализма в България няма училище без хор). Организират се „Прегледи на хоровата самодейност". Огромно значение за установяване на високи критерии е създаденият през 1951 г. от композитора Георги Димитров хорово-диригентски клас при Държавна музикална академия. През 1946 г. е създаден от диригента Бончо Бочев първият детски хор "Бодра смяна" - София,  донесъл световна слава на детското хорово изпълнителско изкуство". Хорове в България са важен и интересен феномен в българската музикална култура".

2024 г. Смесен хор "Седянка" с диригент Лидия Кулева при НЧ "Доростол - 1870" с председател Маргарита Любомирова

Сопрани: Бонка Иванова, Виржиния Шарбанова, Вичка Вълкова, Дияна Славова, Мария Русева, Милка Илиева, Надя Кръстева, Нина Димитрова, Стефка Костадинова.  Алти: Веселка Андреева, Грета Иларионова, Евелина Спиридонова, Лиляна Неделчева, Надя Иванова, Николинка Христакиева, Росица Димова, Юлияна  Добрева. Тенори: Дарина Жекова, Георги Бончев, Любомир Чобанов, Станимир Иванов, Цвятко Стефанов, Светлозар Христов. Баси: Иван Иванов, Йордан Георгиев, Теодор Иванов, Тони Иванов, Пламен Николов.