Предстои събитие, посветено на 130-ата година на хоровото изкуство в Силистра

Снимката е от колаж в специалното издание на Областна администрация Силистра за Международна музикално-сценична среща "Европа на крилете на песента и красотата", проведена в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България

На 30 и 31 май 2024 г. предстои събитието „130 години хорово изкуство“ в Силистра, предвидено в културния афиш с програма, включваща празничен концерт, в основата на който са Смесен хор "Седянка" при НЧ "Доростол" и гостуващи състави, както и творческа „кръгла маса“ с участници от страната, включително от Български хоров съюз. Проследявайки историята на хоровото изкуство в Силистра, доколкото я има написана, предимно в миналото за 70-ата и 80-ата година, както и по повод различни издания на Събор на хоровете от крайдунавските градове/страни  и конкретно на хор "Седянка", научаваме изумителни факти. Те говорят за спецификата на времето - в астрономическия и в политическия му смисъл, както и за традициите в сферата на културата. 

В предварителен план началото е когато чехът Карел Махан, възпитаник на консерваторията в Прага, дотогава капелмайстор на Моравската дивизия в град Ниш, става учител в Педагогическо училище - Силистра и поема ръководството на местния черковен хор. Той създава и първото по рода си в България музикално списание "Кавал", отбелязващо изявите на първите хорови прояви със светски характер в града, станали основата на различни формации. Махан твори и китката от народни песни, наречена "На седянка", която впоследствие влиза в репертоара на хор "Седянка", част от едноименно Музикално дружество (1908 г.). 

През 1896 г. е първата концертна обиколка на тогавашните силистренски музикални формации - хор и оркестър - в Дулово, Добрич, Тервел и Балчик, при това с благотворителен характер - в полза на населението от Силистренския край, пострадало от наводнение. Впоследствие още две дузини диригенти остават в летописа на хоровото изкуство в крайдунавския град. Освен Карел Махан (1894), това се Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904), Ангел Кавлаков (1904-1906), Петър Бояджиев(1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948, 1953-1955, 1959- 1960), Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев (1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957, 1959-1960), Николай Обрешков (1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян (1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995), Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев (2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006, 2015-2016), Димитър Боев (от 2006 г.-2015), Лидия Кулева (2016 - до днес) - в преди това в продължение на години корепетитор на хора и преподавател по музика. 

Дейността на хоровете в Силистра са и символ на партньорство в най-различни начинания: с дружествата "Гайда" и "Доростол", със Спортно дружество "Юнак", с женското и с македонското дружества - в организацията на съвместни музикални програми, вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града. И още: с емигрантския  "Добруджански хор" в Русе, с хоровете "Млада гвардия и  "Дунав" - при едноименната ТПК; с хорове, съставени на професионален и училищен принцип, с детската формация "Дунавски славеи", която през 2014 г. отбеляза 50 години от създаването си, и др. 

Стотици са хористите, отделяли с години от времето си, за да подготвят песни и да изнасят концерти, участвайки в събрания, тържества, митинги, събори, фестивали и конкурси. В т.нар. румънски период (1918-1940 г.) "Седянка" - едноименното дружество и хорът, са в основата на съхраняването на българската култура в Силистра. Били са години, когато дружеството е имало общо 900 действителни и спомагателни членове. За 120 години хорово изкуство в Силистра, вкл. и най-вече благодарение на "Седянка"  продължение на повече от 115 години, пред публика са представени над 500 произведения от повече от 250 автори. Само до 1975 г., когато е чествана 80-ата годишнина, над 20 седенкари са били удостоени с ордена "Кирил и Методий", а 37 - със значките "Отличник на Комитета за изкуство и култура" и "За активна читалищна дейност". 

На 23 май 1910 г. е първият Събор на хоровете от крайдунавските градове (по-късно Събор на хоровете от крайдунавските страни), превърнал се още в първото си издание в общоградски празник, проведен в Дунавската градина на Силистра с участието на над 400 хористи от градовете Силистра, Тутракан, Русе и Видин. Впоследствие едни от най-добрите хористи на "Седянка" загиват като войници в Балканската война (1913 г.). През 1941 г. хор "Седянка" е приет в Българския хоров съюз. Пред 1964 г. за пръв път "Седянка" печели лауреатско звание и бронзов медал на втория републикански фестивал на художествената самодейност. Година по-късно "Седянка" чества 70 години на хоровото пеене в града и по този повод е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. 

През 1966 г. е възстановен съборът на хоровете от крайдунавските градове. Второто му издание е проведено с 22 състава и 1 400 певци. Сред тях е и ветеранката на хора Ценка Арнаудова, носител на орден "Кирил и Методий" III степен, участничка и в първия събор 56 години по-рано. Засега са проведени 13 събора на хоровете от крайдунавските градове/страни (последните два са съответно през 2016 г. със специалното участие на добруджанеца родом Теодосий Спасов - носител на званието "Кавалджия на планетата", и през 2023 г.). С историята на "Седянка" са свързани оперната прима Стефка Евстатиева, оперният и оперетен певец Христо Сарафов, певци от Фамилия "Пееви" и др. известни певци.

Междувременно през годините в Силистра са създавани и са действали и други хорове - хорове на учителките, на здравните работници, по профсъюзна линия, в училища и др. Хорове е имало и в други населени места в област Силистра - най-често към читалищата. Зараждат се многобройни вокални групи - смесени, женски, мъжки, предимно за изпълнение на народни песни - автентични и от сферата на обработения фолклор. Постепенно те набират много почитатели и понастоящем са в основата на дейността на културните средища във всички населени места. 

Знакови са конкурсите и фестивалите, създадени благодарение на тях: в Калипетрово - в чест на Васила Вълчева - "Българската Омирка", в Алеково - на името на Димитрина Кунева - първата добруджанска певица, записала песен в БНР в средата на 50-те години на миналия век, ограничен брой издания имаше и певчески конкурс в село Айдемир, в който жури беше друга фолклорна добруджанска емблема - певицата Калинка Вълчева. Понастоящем хорове има и към храмовете в Доростолска и Русенска епархия на територията на област Силистра, като най-голям от тях с настоящ диригент Йорданка Димова, а преди това - Димитър Боев, е при катедралния храм "Св.св. Петър и Павел" в Силистра. 

Според публикация във Фейсбук-страницата АРТ Силистра, "През 1965 година е основан хор "Дунавски славеи" с диригент Стоян Чешмеджиев, който за кратък период става един от представителните състави на Читалище "Доростол"-Силистра. През 1976 година участва на петия международен събор на крайдунавските хорове в Силистра и се представя отлично. От същата година под диригентството на Любомир Павлов започват и техните международни изяви в Италия, Чехия, СССР и други държави". За съжаление, по различни причини формацията прекрати своето съществуване и за него напомнят само снимки в социалните мрежи, в някогашни медии и паметна плоча в Дунавския парк, която дели мегдан с единствения в страната Паметник на песента, създаден през 1966 г. Остава и споменът за сподвижници на състава като музиканта Тома Данчев, пианистката Ингеборг Нейова и много други, за които си струва някой да създаде специален очерк, защото само написаното остава за вечността.

Пред Паметника на песента в началото на всяко голямо песенно събитие в Силистра се поставят цветя в знак на признателност към всички предшественици в отделните направления на песенното изкуство. Включително през 2010 г. бе проведен юбилеен концерт "100 години събор на хоровете от крайдунавските градове". С обещанието да звучи създаденият от Петър Бояджиев марш по текст на В. Н. Тумпаров, в който се казва ".."Седянка" наша вечно да живей" в името на вечния седенкарски девиз "...докле сърца туптят в гърдите".

Продължение за изявите на Смесен хор "Седянка": неговите хористи участват в тържествата за 1 800-годишнината на Силистра, вкл. с "Песен за Силистра" от Александър Райчев. Осезателна е и изявата на хора в честването на 100-годишнината на Народно читалище "Доростол" (1970 г.), както и на много други годишнини по различни поводи на не една и две институции, включително за 120 години на социалистическото движение (2014) и др. След 1970 г. зачестяват турнетата на хора в чужбина: СССР (Русия, Украйна), Гърция, Финландия, Италия, Австрия, Румъния и др. Все повече стават и наградите: 1991 г. - Германия (гр. Ненстерхаузен) - участие в международен конкурс - първи награди за "Дамски хор" и за "Диригентско майсторство"; втора награда за "Смесен хор". През 1993 г. в гр. Варна при участие в международния конкурс "Г. Димитров" - първа награда за "Смесен хор", втора награда за "Дамски хор" и награда в раздел "Диригенти". През 1997 г. от международния хоров конкурс "Шуберт" в Австрия (гр. Виена) хорът има трета награда в раздел "Смесен хор". 

През последните десетилетия класическото групово (хорово) пеене има и свои други варианти, някои от които стават все по-привлекателни за по-старото и съответно за съвременните млади поколения. Единият от тях са т.нар. Групи за стари градски песни (също и шлагери), поради което  продължение на години в Дните на Силистра покрай Празника на града - Кръстовден (14 септември) актуален бе фестивалът "Дунавски спомени", в основата на който бе ГСГП "Златна есен". 

Формацията е към НЧ "Доростол" и през 2024 г. отбеляза своята 30-а годишнина. В основата на нейния прощъпулник са предимно учители с диригент учителят по пеене Петър Йовов, който го ръководи до 2000 г. На своя 10-годишен юбилей „Златна есен” е група от 18 певци, подбрани с много добри гласове от своя тогавашен ръководител Йорданка Димова, която ръководи групата в продължение на 18 години. Сплотеността на състава води до много участия във фестивали и конкурси, където са спечелени много награди както от групата, така и от индивидуални изпълнители. Свои периоди в историята на златноесенните ни добруджански певци записаха като техни ръководители още Димитър Джамбазов, Никола Касабов и Иван Радев. В момента начело на групата е Йордан Здравков Георгиев - той е и сред неговите знакови солисти, под чието ръководство репертоарът не обновен, като са запазени най-емблематичните песни, звучали и в предишни години.

Запомнящи са изпълненията в продължение на много години и на Група за стари градски песни "Ретро" с ръководител Никола Касабов, който води няколко години и Група за руски песни "Интер" - и двете също към най-старото силистренско  читалище, както и Вокална група "Ехо".  Група за стари градски песни "Камбанен звън" и Мъжка вокална група за стари градски песни при Народно читалище "Пробуда" в с. Калипетрово просъществуваха дълго време, подобно на група "Чар" - Силистра и Група за стари градски песни при НЧ "Зора" - село Нова Попина. Свое достойно място през годините в този ганр извоюваха и две Мъжки вокални групи - при НЧ "Никола Й. Вапцаров" - град Дулово и НЧ "Христо Ботев" - град Главиница. Актуални към НЧ "Доростол" (през 1960 година то е обявено за Образцово народно читалище и е удостоено с орден "Кирил и Методий" – І-ва степен) са също няколко фолклорни песенни формации: народните хорове при АНТП "Силистра" и   ДФФ "Добруджанче", както и пенсионерските "Добруджа" и "Златен клас", а преди това и "Добруджански славеи".

В годините след 1990 г. сред най-популярните детски вокални групи бе Група "Бяло, зелено, червено" с вокален педагог Румяна Вълчанова, която продължава да работи и с днешните подрастващи. Свой огромен опит, включително с многобройни награди са и възпитаниците на две частни формации: Музикално студио "ДО РЕ МИ" с ръководител Бонка Скорчелиева и Център за музика и изкуства "Мегатон" на Миглена и Илия Илиеви. От тези структури израснаха и певци - солисти, запазили своето отношение към колективното начало - груповото, хоровото пеене. 

Според Венеция Караманова по нейна публикация на адрес www.darbifortalents.com, "...Хоровото изкуство в България е популярно още от дълбока древност и води началото си от традицията за колективно изпълнение на народни песни и песнопения, включени в езически ритуали. Било е предимно едногласно, като в него са участвали и жени, изпълнявали народни песни, и  мъже, като тяхната роля е богослужението – на мъжете. След образуването на българската държава през 681 г. и приемането на източноправославната религия през  865г. от Византия се създават благоприятни условия за развитие на музикалното изкуство  и най-вече на хоровото изкуство. Благодарение на самобитния песенен фолклор, българската култова музика запазила своя специфичен песенен облик. Изключително историческо значение за националното културно  издигане има създадената през 683 г. славянска писменост от двамата братя Кирил и Методий, превели на разбираем български език черковни книги и песнопения. 

Редица исторически документи свидетелстват за наличието на оригинално средновековно музикално творчество с най-характерна форма  „Болгарский роспев“ (български глас) – относително пълен цикъл от черковни песнопения и най-ярък представител на този период Йоан Кукузел (XIII век). За родоначалник на  хорово- изпълнителско изкуство се счита Янко Мустаков, който през 1868 г. създава първия светски многогласен хор. След Освобождението (1878 г.)  хоровото пеене се налага като отговаряща най-пълно на духовните търсения от  хората  изпълнителска форма. Композитори започват да творят в жанр "хорова музика". Създават се певчески дружества, които  през 1926 г. се обединяват   в „Съюз на хоровете“ (1935 – „Български певчески съюз, а сега – „Български  хоров съюз“, който навърши 90 г.). 

Развитието на детското хорово изпълнителско изкуство следва духа на времето. Училището е главното средище, в което децата се възпитават чрез пеене (в голям период от време в годините на социализма в България няма училище без хор). Организират се „Прегледи на хоровата самодейност". Огромно значение за установяване на високи критерии е създаденият през 1951 г. от композитора Георги Димитров хорово-диригентски клас при Държавна музикална академия. През 1946 г. е създаден от диригента Бончо Бочев първият детски хор "Бодра смяна" - София,  донесъл световна слава на детското хорово изпълнителско изкуство". Хорове в България са важен и интересен феномен в българската музикална култура."