Космонавти са посещавали паметника на вр. "Шипка", неговото име носи астероид в Космоса

 

В Силистра в близките дни продължава да е актуална интересна изложба, наредена в Етнографски музей Силистра в чест на 34 командири на българското опълчение в Освободителната война – 1878-1879 г. Тя стана факт благодарение на Регионален исторически музей Силистра. Заедно с госта – д-р Чавдар Ангелов, който е директор на Национален парк музей „Шипка – Бузлуджа“, автор на изложбата заедно с Художествена галерия Казанлък, тя бе открита наскоро от директора на силистренския музей доц. д-р Николай Тодоров. „Изложбата показва, че свободата на България не ни е дарена, а извоювана“, заяви д-р Ангелов.

Представената снимкова и словесна информация показва ролята на опълченците, участвали заедно с руските войски във войната срещу армията на Османската империя. В три ключови битки – при Стара Загора, Шипка и Шейново, са участвали около 11 500 българи, служили като опълченци в руската армия – нейният състав в етническия смисъл са подлежащи на мобилизация руси, белоруси и украинци, докато представители на други етноси и народности в руската империя са били доброволци. Пет т.нар. Велики сили са дали „мандат“ на руския цар да поведе войски срещу османците. Споменато бе, че част от опълченците след войната преминават на военна служба.

Тъй като събитието бе в навечерието на Международния ден на музеите, бе отворена и темата за осъзнатото опазване на българското културно-историческо наследство, съхранявано включително над 240 музеи в страната. Своеобразният завет бе в смисъла на това, че идеята да бъде закрита дирекцията, наблюдаваща музеите в Министерство на културата, в никакъв случай не е полезна относно тази задължителна за всяка държава необходимост.

Припомнено бе, че Храм паметник „Шипка“ е от 1902 г., а Паметникът на свободата на вр. „Шипка“ е от 1934 г. и до 1989 г. има и пропагандно значение, макар и дотогава да е бил лишен от тежка комунистическа символика. С уговорката, че в топонимично отношение се намира на 1 000- 1 100 м. от вр. „Св. Никола“, където на практика са били бойните действие с героизма на опълченците. Независимо от това продължава да бъде символ на патриотизъм, победа и национално достойнство. Макар да казват, че през последните години в тържествата за Трети март се веят повече руски, отколкото български знамена, за разлика от преди 7-8 г., когато родният трикольор е доминирал. 

Според наблюденията вероятно това е проява на естествено противодействие на политическите тежнения на управляващите у нас спрямо днешна Русия, предвид международната обстановка и конкретно предвид войната срещу Украйна. Без да се съобразяваме, че с достатъчно отдалечени във времето събития не бива да се влиза в обувките на съвременни ситуации. Които също не са еднозначни, каквито не са били и предишни, свързани с други войни и разделящи света епизоди от човешката история.

Гостът д-р Ангелов представи и няколко любопитни факта, сред които и този, че 14 космонавти (11 от СССР, двама от България, един кубинец) са посещавали паметника, посветен на Шипченската епопея. Той е знаковото място в страната, където са „произведени“ най-много офицери след завършване на военните ни училища (преди  и след 9 септември 1944 г., както и след 1989 г.). Това е пример за приемственост, защото в единия случай става дума за царска армия, в другия – за Българска народна армия, а в днешно време – за Българска армия от държава – член на НАТО. От 1978 г. в Космоса има и астероид (неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето), назован „Шипка“ от своя откривател – съветския астроном Николай Черних, в чест на стогодишнината от славните шипченски боеве. 

БТА: "Експозицията е дело на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Тя е посветена на офицерите, участвали в решителните битки край Стара Загора, отбраната на Шипка и превземането на укрепения турски лагер край Шипка-Шейново. Изложбата представя над 20 постера с биографиите на опълченските командири, начело с генерал Столетов, бригадните командири, командирите на дружини, командирите на роти. Повечето от тях са неизвестни за широката публика с изключение може би на командира на 3-та дружина, подполк. Калитин, който загива в боя при Стара Загора, геройски бранейки Самарското знаме. Експозицията се допълва от автентични документи, лични вещи, ордени, медали и грамоти на някои от офицерите, съобщиха още от музея".