От "13-и коловоз" в София до "девета глуха" в Силистра

Пътуването с влак от "жълтите" павета в София до чернозема и "зелените поля на родния край" в Крайдунавска Добруджа е отново цяло пътешествие. Мине не мине време и се почва по добре познат сценарий, за който узнаваш от гишето за продажба на билети: влакът оставя драгите пътници на гара "Разпределителна" в Русе, оттам ги качват на автобус и ги извозват, за да заобикнат Лудогорието през нощта, стигайки по трети петли на гара Цар Самуил. Качване на нов влак и трака-лака росен пресен всеки, тръгнал в първите минути на новините в праймтайма на националната телевизия, за закуска е в Силистра - изморен, но все пак доволен, че е намерил с какво да се прибере.

Слизаме на гара Силистра общо 8 души, от които 6 сме пенсионери. Добре, че беше група от Дулово с едни големи куфари, за да има пътници повечко за статистиката. Че не се знае дали няма да повлияе някой ден...в полза на добруджанци. Макар че най-добре да има някоя по-сигурна намеса, да не се окажем "ней-северният север" в изолация, в каквато и без това сме по много други обстоятелства.

Състоянието на влаковете не подлежи на коментар. Все още може да се види афишче от 2013 г., когато е била "Европейска година на гражданите"("Важна е Европа - важният си ти"), а всъщност по отношение на железницита ни каква Европа - какви пет лева, пардон евро! Надеждата, че може да я няма в периферията на страната изобщо не е успокояваща. Иначе има остатъци от интересни стикери с QR-код - за впечатления относно чистотата във влака чрез изразено електронно мнение. В тоалетната - о, каква приятна изненада е, че има тоалетна хартия - при това цяло руло, което изобщо не бе използвано - дано са си го прибрали, да не става зян. Но...няма и милилитър вода. И още - код за четете на книги (интересно дали на някого му е до четене в тази атмосфера?). Иначе в кушет вагона - чисти чаршафи, напомниха ми за казармата, макар възглавниците да не са за хора с проблемни вратове, но това е пренебрежително забележим дефект.

Благодарение на все по-верния ни приятел чатджипитито ето няколко подходящи заглавия на преживяването: Журналистически: „Пътуване до Силистра: влак, автобус и още нещо“; „Северният север по релси: едно добруджанско пътешествие“; „От София до Силистра: одисея с БДЖ“. Иронични: „Европа на хартия, пътуване по български“;

„Как се стига до Силистра: кратък наръчник за оцеляване“; „Влак, автобус, влак – добре дошли в реалността“. Силно въздействащи: „Забравеният север: пътуване към изолацията“; „До Добруджа с три превоза и без гаранции“; „Периферията на картата: една нощ по релсите“. По-хумористични: "Приключение по релси (и без вода в тоалетната)“; „Трака-лака към дома: мисия възможна" (все пак - най-важното!), защото историята познава и по-неприятни случаи (пу-пу - "Не дай Боже!").