Силистра

 Силистра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. Според последното преброяване на НСИ към декември 2019 година, Силистра е 28-и по население в България с 30 983 жители. Силистра е град с богата история, като забележителности тук се открояват късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия. Градът се намира в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. През него минава Паневропейски транспортен коридор 7.

Какво знаем за историята на града. Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. През 1987 година в центъра на античния град е разкрита църква, която веднага след това е почти изцяло унищожена, без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век. Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик Дазий Доростолски.

През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в Източната Римска империя – Византия. През VII век, при император Ираклий и император Фока градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава, създадена от Аспарух. Местното население на Дуросторум, състоящо се от траки, романизирано и елинизирано население, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Доростол или Дръстър. В следващите години и векове Доростол не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново.

През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян. През Х век Източните Балкани са опустошени от войните между България, Византия и Киевска Рус, като Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден от Йоан Цимисхий. Названието му е променено на Теодорополис в чест на Теодор Стратилат и между ХІ и ХІІ век градът е административен център на Византийското Подунавие. Пръв стратег на района с център Дръстър е Леон Саракинопул. През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. Проучванията показват, че до края на ХI в. присъствието на византийски гарнизон, администрация и майстори занаятчии не е променило съществено етническата картина, а още по-малко културното равнище на това смесено население3.През Второто българско царство градът си връща старото име и е митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер.

След турското завоюване (1388 г.) градът е силно укрепен и се превръща в столица на Силистренски вилает. Вилает Силистра включвал североизточната част на днешна България, както и територии от други 4 съвременни държави: Северна Добруджа от Румъния, а също региони от Украйна и Молдова – Буджак (Южна Бесарабия до Бендери) и Едисан (Южно Приднестровие от Одеса до Балта), или почти целия владян от османците черноморски бряг между Истанбул и Кримското ханство, включително всички брегови градове между Варна и Очаков. Център на управлението била Силистра – най-важната османска крепост на Дунав и процъфтяващ град под османско управление. Българските градове Силистра, Русчук (Русе), Шумен и Варна образували силен крепостен четириъгълник.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 година градът е превзет от Русия и остава под нейна окупация до 1833 година. Руснаците започват строежа на църква, която остава недовършена, както и на нови укрепления, които разрушават при оттеглянето си. Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 20 хиляди жители и е ограден с висока 4,5 до 6 m и оборудвана с артилерия крепостна стена и ров.

През 1877 г. той е обсаден от руснаците и отстъпен на България.

След неуспешната за България Междусъюзническа война Силистра е отстъпена на Румъния съгласно Букурещкия договор през 1913 г. Според запазените писмени свидетелства, под името окръг Дуростор, областта представлява един от най-занемарените в Кралство Румъния райони, а населението живее в постоянен страх. Регистрирани са многобройни нападения, опити за самоуправство и побои от страна на румънски колонисти над жители на окръга.