НДК - 45 години по-късно поглед от Силистра

 

От древността до днес всяка цивилизация, империя, държава, полис, като цяло всяка общност е имала свое място, в което да се събират хора за ритуали, за съпреживяване на важни житейски моменти, а в по-късно време за наблюдение на най-различни артистични произведения. Подобни места, дали това са амфитеатри на открито – малки или големи, съоръжения тип колизеум, зали от салонен тип и пр. винаги символизират единството на народа и обществената идентичност. Най-често това са обществени постройки, предназначени за масови събирания на хора, за провеждане на зрелища – гладиаторски битки в древността, екзекуции във времето не толкова отдавна и за мега спектакли днес. Така също за делови тържества, като конгреси, но най-често за празнични събития от всякакъв род – концерти, театрални представления, спортни шоуменски игри и пр. Отделно говорим за стадиони и спортни зали, изградени със специфични цели и съдържание.

И така: да си дойдем на думата за архитектурното бижу от времето на социализма – Национален ддворец на културата или накратко НДК, който е с чудовищно големи параметри: общата му площ е над 120 000 m² с 8 надземни етажа и 3 подземни нива. В тях имаме 13 основни зали, най-голямата от които е за 3380 места, плюс десетки конферентни помещения. И още: изключително представителен вид като конструкция и разположение, който и в днешно време изглежда внушителен и даже величествен. Около сградата има голям парк с алеи, фонтани и места за разходка, което прави района едно от най-оживените места в София. И най-подходящите за панаири, а през последните години е пространство за разположение на голям коледен базар. Не случайно целият комплекс – вътре и отвън, е предпочитано място за големи културни и обществени прояви.

Независимо обаче, че са минали 45 години от влизането в експлоатация на НДК, както и че е бил посетен от милиони българи и чужденци от няколко поколения, все още за мнозина е вълнуващо да пристъпят прага на двореца, който в началото е бил определен като „народен“.  А защо „народен“? По време на социализма много големи обществени сгради са носели имена, свързани с „народа“, защото са се смятали за достъпни за всички граждани. Друг е въпросът дали най-обикновените наши съграждани биха се чувствали уютно вътре предвид много обстоятелства, но по-важното е, че е почти сигурно как всяко посещение на НДК оставя хубави спомени.

На мен лично ми се е случвало да бъда тук повече по делови поводи най-вече в основната зала, но и в някои от по-малките – във връзка с конгреси на партии и обществени организации, но и на други събития с подобно съдържание. Бил съм и на големи концерти – фолклорни, танцови, естрадни, оперни и балетни спектакли. Правело ми е впечатление осигурената добра видимост от всички посоки и височини на балконите. Разбира се, винаги би било добре, особено когато на огромната сцена се разиграват сцени с много участници с богат мизансцен, да се раздават – дори и срещу заплащане, театрални бинокли, наричани още оперни. Така удоволствието ще бъде пълно, защото ще се виждат възможно най-добре лицата на изпълнителите – актьори и музиканти, техните  костюми,  жестовете им, така също декорите и различни други детайли.

Предвид много обстоятелства в това отношение, а именно наличието на зали, подходящи за различни събития, в България все още има големи дефицити, дори в столицата, примерно, липсва напълно съвременен стадион, а колко дълго продължи процесът по изграждането на „Арената“ в София и колко скъпо излезе. Разбира се, в по-малък мащаб вече има подобни в много градове, като да речем Силистра е сред изключенията по ред причини. В момента положението е дори много критично на тази тема, защото и театърът е затворен,тъй като е в ремонт, без да е ясно кога точно отново ще отвори врати след обновлението си.

Така на практика в настоящата ситуация областният град разполага с т.нар. салон на Община Силистра с малко повече от 200 места, със зала в Художествената галерия са малко повече от сто, колкото са и в Драматично-кукления театър. Единствената по-голяма зала е в Средно училище „Никола Вапцаров“, където са около 400, но по изисквания може да бъде ползвана само за училищни нужди. В някаква степен е възможно ползването на залата на НЧ „Дръстър“, но за целта общината трябва да създаде още условия, за да стане тя подходяща. За 300 места е и спортна зала „Дръстър“, където се играе само баскетбол. Иначе е наличен от десетина години проект за голяма спортна многофункционална зала за 3 000 души, но за него на този етап няма финансиране, а и няма гаранция, че ако се намерят средства дали точно този проект ще бъде реализиран.

Връщайки се към темата, за мен Национален дворец на културата е сърцето на културния живот в София и е символ на българското изкуство и творчество. В неговите зали всяко представление, концерт или изложба те кара да се потопиш в магията на сцената и да усещаш емоцията на всеки артист и изпълнител. Дори словото на един по-речовит партиен лидер може да се окаже въздействаща върху аудиторията, само защото е изнесена от трибуната на вездесъщата „Зала №1“. Архитектурата на НДК впечатлява с мащаб и красота, а пространствата му създават усещане за величие и вдъхновение. Всичко това превръща двореца в място, което обединява хората, създава им скъпи общи спомени и дава възможност на всеки да се докосне до най-доброто от културата и изкуството в България.