Българската връзка на румънския символ Дракула

Родословно дърво на Йоан Владислав III (Влад Цепеш) - Дракула. Потомък е на български аристократи и родственик на Българския царски род.

Това родословно дърво представя клона на Дракулещите (династия Басараб), към който принадлежи Влад III Цепеш (Дракула). Връзката с българската история и произход е многопластова и се основава на няколко ключови исторически факта:

1. Български произход на династията Басараб

Много историци посочват, че основателите на Влашкото княжество (династията Басараб) имат куманско-български корени. През XIII и XIV век елитите на север от Дунав са тясно свързани с Второто българско царство. Първите влашки владетели често са наричани „воеводи на земята Угровлахийска“ и са се считали за наследници на българската държавна традиция.

2.Език и писменост

Обърнете внимание на имената и титлите в дървото:

Титли: Използва се титлата „Йоан“ (като Йоан Владислав III), която е задължителна за българските царе като символ на легитимност.

Език: До XVII век официалният език на канцелариите и църквата във Влашко е среднобългарският, а писмеността е кирилица. Подписите на Дракула (вижте долния десен ъгъл на изображението) са на кирилица.

•Имена: Имена като Мирчо (Мирча), Влад, Радул и Александър са типични за славяно-българската именна система по това време.

3.Роднински връзки

Владетелите от дървото често сключват бракове с български благороднически фамилии:

Мирчо Стари (дядото на Дракула) поддържа изключително близки отношения с българските царе и дори владее части от Добруджа, наричайки се „господар на Дръстър“.

Връзката със Стефан Велики (видян вдясно на схемата) също е важна, тъй като молдовската и влашката аристокрация са част от общото православно и културно пространство на Балканите.

4.Гербът

Гербът (в долния ляв ъгъл) съдържа символи като полумесец и звезда, които често се срещат в хералдиката на Второто българско царство и по-късно в регионалните гербове на българските земи.

Фейсбук, BG world

Според коментар на Валери Петров, бесарабите са потомци на Чингис хан)) Мирчо просто е бил воевода на българския Шишман. Но самият той не е имал български корени, просто е бил верен на българския цар. Ето тяхна династия: 1.Родоначалник на династията е Тука-Тимур, тринадесетият син на Джучи, най-големия син на Чингис хан. 2.Басараб Първият Основател е син на Токомерий (Тука-Тимур). Тука-Тимур е тринадесетият син на Джучи и Кагри-хатун, наложница от племето меркити. 3.Николае Александру е вторият воевода на Влахия от династията на Басарабите от 1351/1352 година. Той е син и наследник на първия влашки воевода Басараб I Основателя. Преди да наследи баща си, е бил отделен воевода на Олтения от 1342 година. 4.Раду I е воевода на Влахия от династията на Басарабите, вторият син на влашкия воевода Николае I Александру. Раду е единственият син на Николае Александру от втората му съпруга Клара Добокай. 5.Мирча Велики, както е наричан в протохроничната традиция, е фундаментална историческа фигура в историята на Влахия. Мирча е поставен за влашки воевода от цар Иван Шишман, който убива Дан I през 1386 година. Мирча остава верен до края на живота си на търновския цар, поради което Баязид I и неговите сръбски воеводи, начело с Марко Кралевич, Константин Драгаш, Стефан Лазаревич и Константин Балшич, предприемат поход срещу него. Мирча оказва ожесточена съпротива в битката при Арджеш (битката при Ровине), която де факто утвърждава независимостта на Влахия като правоприемник на Търновското царство. В края на живота си обаче е принуден да признае османска васална зависимост. Смята се за един от вероятните прототипи на фолклорния образ Раду Негру. 6.През XV век династията на Басарабите се разделя на две съперничещи линии — по-старата носи името Данещи (по името на основателя Дан I), а по-младата — Дракулещи (по името на Влад II Дракул, чийто баща е Мирча Стари, великият воевода на Иван Шишман). Наследяването на престола с времето става все по-хаотично, тъй като властта не се предава от баща на син, а се легитимира от болярския съвет, макар че тези избори често имат формален характер. Монополът на Басарабите върху управлението на Влахия е прекъснат през 1592 година от Александър IV Зли — представител на дома Мушати, традиционно управлявал Молдова. В началото на XVII век няколко пъти на влашкия престол се възкачват представители на родовете Могила и Крайовеску, като последните се считат за наследници на угасналата линия Басараби-Данещи. По-късно претенциите на Крайовеску за принадлежност към старшата линия на Басарабите са наследени от сродния им род Бринковяну. Последният потомък на Влад II на влашкия престол е Михня III през 1659 година. Името на Басарабите по парадоксален начин остава свързано с названието на областта Бесарабия, която исторически е част от Молдавското княжество и се управлява не от Басарабите, а от Мушатите.