ЖС „Екатерина Каравелова“ провежда обучение по медиация в проекта си със стратегическа насоченост

С курс в шестдневна програма на тема „Обучение по медиация“ с участието на 15 души от Силистра и  Русе – социални работници, психолози, юристи, журналисти, ученици и др., от 3 до 8 април 2026 г. в офиса на ЖС „Екатерина Каравелова“ продължиха дейностите на екипа му в рамките на стартиралия в средата на м. януари т.г. „Стратегически проект“. В средите на неправителствения сектор инициативата на силистренската организация да формира екип от медиатори и евентуално Център по медиация в Силистра е първа по рода си в страната. Обучението е финансирано по програма „Мисията възможна“ от Български фонд за жените в рамките на проект BIRDS in BG 2, съфинансиран от Европейския съюз.

         Лектори в обучението са две дами от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието на Република България, представителки на Българска асоциация по медиация – град София. Юристката с над 40-годишна адвокатска практика Албена Пенова е медиатор и същевременно с 15-годишен опит като обучител по темата. Колежката ѝ Ирина Палева също е практикуващ адвокат и медиатор. Двете юристки споделиха многобройни примери от своята и на колегите си в България практика по темата. По време на обучението те обърнаха внимание на произхода, историята, съдържанието и основните моменти от целия процес като теория и практика, после продължиха с различни форми, включително практически симулации. Аудиторията бе запозната с видовете медиация, с критериите за допустимост и с предимствата на медиацията. Така също с модула, посветен на етапите на процедурата по медиация: обсъждане на спор, търсене на решение, споразумяване и нейното приключване и пр.

         В исторически план по темата до участниците в обучението е сведена  полезната информация, че още преди 120 години в Щатите е направен извод, че е възможен друг подход за удовлетворяване на спорове между страни с различни интереси, а именно чрез алтернативна форма на преговори, каквато е медиацията. В САЩ първият по темата закон е от 1988 г.  Преди 10 години става факт и първата глобална световна конференция, на която се обсъждат въпроси от този характер. В рамките на ЕС има няколко документа по прилагането на медиацията, вкл. специална Директива от 2008 г. по граждански и търговски дела с последни промени по нея в България от 2011 г., Европейски кодекс за медиация от 2004 г., както и 27 различни законодателни инструменти в страните членки на евросъюза. В България освен Закона за медиация от 2004 г. на медиацията са посветени три наредби: Наредба №2 на Министерство на правосъдието, влязла в сила на 27 април 2007 г. за уреждане на обучението на медиаторите, изискванията към тях, вписването в регистъра и етичните правила при медиация; така също Наредби №11 и №12 на Висшия съдебен съвет.

Медиацията по света е с начална история от 1906 г. в щата Минесота в САЩ. По същество тя е доброволен и поверителен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове, уредено по закон. Това става възможно с участието на т.нар. трето неутрално лице (медиатор), помагащо на страни в спор да постигнат взаимноизгодно съгласие. Процедурата е по-бърза и по-евтина от съдебен процес и е приложима при семейни, търговски, трудови и имотни казуси.

Припомняме, че насоката на стратегическия проект, част от който е обучението по медиация, е продължение на работата на ЖС „Екатерина Караевеиловяа“ в подкрепа на жени и деца, преживели домашно насилие, основано на пола. С предвидените в него дейности и в работата с целевите групи се цели промяна на обществените нагласи по една от най-болезнените и често премълчавани теми с въпросното съдържание. Така също и създаване на визия за развитие на организацията за в бъдеще с цел осигуряване на приемственост в екипа и утвърждаване в практиката на нови ефективни форми на работа.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз в рамките на проект BIRDS in BG 2. Изразените възгледи и мнения са единствено на Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и не отразяват непременно тези на БФЖ, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито ЕС, нито предоставящият средствата орган могат да бъдат държани отговорни за тях.