КУЛТУРАТА В СИЛИСТРА ПРЕЗ 50-ТЕ, 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК

Здравеопазването и физическата култура в града и околията са също под грижите на администрацията на града ни. Особенно дейни в края на 50-те години са кметицата на града Милка Гинева, председателят на Околийския народен съвет Иван Миленков и секретарят на Околийският комитет на БКП Атанас Орлоев.

Лекарите в града ни са все още недостатъчни. С почит и уважение се ползват д-р Чернев, д-р Янков, д-р Мижорков и др. Силистренската болница в началото е само с вътрешнохирургическо и инфекциозно отделение. Първият родилен дом се създава през 1945 година, първият рентгенов кабинет започва да функционира през 1947 година, а първата линейка е доставена през 1950 година.

Младежите още през 1944 година създават физкултурно дружество „Доростол” и работнически спортен клуб „ Левски”, които през 1946 година се обединяват в спортен клуб „Септември”. В него освен футбол са застъпени: волейбол, баскетбол, бокс, гимнастика и колоездене. През 1948 година на производствен принцип се изграждат доброволните спортни организации „Червено знаме”, „Динамо” и „Строител”.

Спортните прояви, техническите бригади на работниците в помощ на селяните и културните бригади и агитки засилват и укрепват връзките между града и селата в околията. Културно-масовата работа разцъфтява в своите най-оперативни форми. Музикалната и театралната дейност са в подем.

Театърът е в крак с изискванията на времето. Веднага след победата директорът Стефан Николаев поставя пиеси от класиката, които се играят в края на 40-те и в началото на 50-те години при директорите Димитър Керанов и Ангелина Георгиева, а след това при директора Менахем Леви, до края на 50-те години, превес взимат пиесите от съвременната българска и съветска литература.

Хор „Седянка”, под ръководството на дългогодишния си деригент Пенчо Пеев, гостува през 1945 година в Добрич и Варна. През следващите години към хоровия състав се изграждат симфоничен оркестър и се поставят редица оперети, в които се изявяват солистките Стоянка Войнова, Надя Гочева, Станьо Бенев и Лидия Кузманова. Хорът, сменял два пъти името си на „Чайковски” и „Ансамбъл за песни”, дирижарат ту младия Андрей Папанчев, ту пак от стария Пенчо Пеев, на 8 март 1958 година се предсавя с блестящ концерт пред съветската делегация начело с генерал Гундуров, който връчва на силистренци скъп подарък – ключът на силистренската крепост от 1810 година, пазен в Ленинградския военен музей.

Средище на културния живот в града пак е читалище „Доростол”, чийто председател Драган Бобчев се старае да привлече в него всички интелгенти. Престарелият Диоген Вичев раздава със същото увлечение и доволство прогресивна литература. Лекторията работи усилено. През 1945 година на учителката по история Цветана Друмева се поверява новосъздадената музейна сбирка, а през 1950 година се оформя литературен кръжок. В него освен учениците Георги Драганов, Недьо Недев, Веселка Ковачева и Стоян Лазаров се включват изявилете се по-късно като писатели и журналисти Иван Теофилов, Атанас Ценев и Георги Ивчев. От 1 януари 1956 година започва да изилиза и вестник „Силистренска трибуна” с главен радактор Стоил Илиев.

През този период в Силистра работи талантливият скулптор Павел Метеоров, създал паметниците на Стефан Караджа и на добружанските революционери с барелефите на Димитър Дончев-доктора и д-р Петър Вичев. В двора на Висшето военно-свързочно училище „Георги Дамянов” / сега „Оргтехника”/ се появява бюстът на патрона на училището. Духовият оркестър на същото, под ръководството на капитан Александър Кръстев, по традиция, вечерно време дава концерти в Дунавската градина, близо до паметника на Лев Николаевич Толстой, а всяка събота на луксозните пътнически кораби, акостирали на пристанището, се правят венециански вечери с танци и илюминации.

Силистра упорито се стреми да поддържа положението си на първенец между осемтте околийски градове на Русенски окръг.

В началото на 1959 година Силистра става седалище на окръг с 2870 кв.км. площ и с 170 хиляди души население, живеещо в три града – Силистра, Тутракан и Дулово и в 122 села. Територията на окръга е разпределена между три градски и 26 селски общински народни съвета. Първи секретара на ОК на БКП е Али Рафиев / 1959-1966 /, сменен по-късно от Вельо Максимов, а председател на ОНС е Тодор Копанов, сменен от Сава Шиваров. Секретар на ГС на БКП е Мико Николов, а председателка на ГНС е Милка Гинева. Председател на окръжното ръководство на БЗНС е Ангел Димитров, а на градското Сава Милков.

През пролетта на 1959 година започва и разгърнатото строителство на града. На размаха на промишленото производство през 60-те години в Силистра съответства разцветът на просветата и културата. Гимназиите от общообразователни се превръщат в трудово-политехнически. Създават се техникуми по различните промишлени и стопански отрасли. Оборудват се кабинети с учебна апаратура и пособия. Всеотдайни труженици на най-благородната професия – учител са орденоносците Петко Апостолов, Аврам Василев, Иван Байчев, Атанас Неделчев, Вергил Крумов, Стоянка Костова, Иван Нончев, Пенка Панчева, Керанка Христова и др. Те не жалят сили да предадат на учениците своето умение и любов към науката.

Трибуна на идеи в Силистра е и театърът, чийто директор Светослав Иринков поставя за първи път в България различни постановки. При Светослав Стоилов от 1960 до 1964 година театърът бележи най-големите си успехи, а след това до 1969 година е закрит като държавен и съществува при Окръжния народен съвет с директор Димитър Пенчев. Незабравими образи на силистренската сцена създават ветераните Георги Кръстев, Надежда Раличкова, Кирил Бозев, Тодор Акрабов, Петрана и Димитър Карпови и др. И младите дарования Маргарита Станилова, Росица Илиева, Рада Баровска и др. През 1962 година в ролята на Езоп от едноименната пиеса на Г. Фигейродо гостува н.а. Константин Кисимов, а н.а. Георги Стаматов идва заради постановките на „ И утре е ден” от Г. Джагаров и „Велможата Ваников” от Б. Илиев.

Образцовото народно читалище „Доростол” от 1963 година е в новата си светла сграда в центъра на града. Дългогодишният му председател Драган Бобчев – награден с орден „Кирил и Методий” бива сменен от Симеон Жеков. Оттеглил се от своя пост и престарелия библиотекар Диоген Вичев. Библиотеката, която е обявена за базова, с директор Стоян Лазаров, разкрива образцова читалня с каталог и справочници и създава детски и музикален отдел. Тя заема целия втори етаж на читалищната сграда. В същата се помещава и временно просъществувалият Окръжен читалищен съвет, с председател Огнян Модев, който е председател и на новосъздадения Окръжен комитет за трезвеност.

Читалището като водещ културен институт в окръга развива небивала досега дейност със своите кръжоци, школи и състави, сред които на първо място се нарежда Литературният кръжок, издал през 1966 г. сборник с разкази и през 1967 г. – с файлетони. В първияот тях е отбелязано: „ Сегашният кръжок, наречен на името на Сава Доброплодни, е основан през август 1959 година по инициатива на читалището и при подкрепата на редакцията на в. „Силистренска трибуна”. Основателите му са Георги Михайлов, Иван Жеков, Борис Илиев, Стефанка Станева, Стоян Георгиев, Андрей Димов, Стоян Пеев, Николинка Стефанова и др. По-късно в кръжока влизат Марияна Ковачева, д-р Роза Тонева, Димитър Марков, Никола Нанев, Добри Йорданов и др. Стихове печатат в местния и софийски печат Георги Едрев и Надя Тренева, а разкази Руси Шимабеев и Георги Михайлов. Две стихосбирки издава приетият по-късно за член на писателския съюз Симеон Манолов.

Кръжокът за художествено слово е основан през 1959 година от Марияна Ковачева – актриса, Недялка Великова, Борис Илиев, Атанас Атанасов и Снежана Господинова. По-късно се включват Николинка Панева, Нелушка Асенова, Александра Александрова, Румяна Гидолова, Пенчо Пенчев, Иван Колев. Кръжочниците изнасят рецитали освен в града и окръга, още в Толбухин, Пазарджик, Трявна и др.

Гордостта на читалището обаче си остава хор „Седянка”. Диригент на хора през 1960 г. става Петър Карагеоргиев, син на стария общественик Георги Карагеоргиев. С помощта на корепетиторките Невена Белогушева, а след това Лиляна Стринска той създава един сплотен вокален ансамбъл с нараснали художествени възможности. През 1964 г. хорът става лауреат на Втория републикански фестивал на художествената самодейност. През 1965 г. чества свой 70-годишен юбилей и е награден с орден „Кирил и Методий” – първа степен. През 1966 г. е домакин на Втория събор на хоровете от крайдунавските градове. През 1969 г. вече е под диригентството на Арам Берберян, хор „Седянка” става за втори път републикански лауреат.

Не прекъсват традициите и на оперетния състав. В постановките „Веселата вдовица” и „Време за любов” ярка изява имат Стоянка Войнова, Лидия Кузманова, Арто Калустян, Тамара Чапкънова и др. В оперетата се включват хористи не само от „Седянка”, но и от работническия хор „Дунав”, ръководен от неуморния Артюн Маркарян.„

С успехи се слави и пионерският хор „Дунавски славеи”, създаден от трудолюбивия и упорит Стоян Чешмеджиев. А Добруджанският ансамбъл за песни и танци пре ОНС, с ръководител Стоил Енчев и Станьо Бенев, лауреат на наши и чужди отличия, донася нова слава на Силистра.

Градът е отпразнувал вече своята 1800 годишнина, за което свидетелства белият паметник обелиск на кръстовището пред някогашния южен вход на крепостта. Паметници – бюстове на заслужилите му дейци от миналото : Капитан Георги Мамарчев, Сава Доброплодни, Гено Чолаков, Евлампия Стоева, Борис Калчев и др. се появяват по алеите и кръстовищата в града и Дунавската градина. Скоро се появява и паметникът на Червената армия – първият танк Т-34, пресякъл границата при Силистра на 8 септември 1944 година, в композиция с каменен барелеф на съветски войни.

Празненствата отстъпват място на трудовите делници. Сега първи секретар на ОК на БКП е Георги Кардашев, председател на окръжното ръководство на БЗНС е Александър Чолаков, а председател на ОНС Димитър Михайлов.

На 7 ноември 1970 годин влиза в експлоатация новопостроеното силистренско летище, а през юни 1974 година на завършената ЖП гара силистренци посрещат първия влак. Силистра се ползва вече от четирите вида транспорт – автомобилен, железопътен, воден и въздушен.

Поетите Симеон Манолов, Валентин Чернев и Енчо Енчев вече са издали по една-две свои книги, Красимира Орлоева е възпяла белия крайдунавски град и е увековечила подвига на Железния 31-ви Силистренски полк в прекрасна документална книга. Художниците Никола Ковачев, Йордан Маринов, Георги Куртев, Кръстьо Надарлийски и скулпторът Георги Чапкънов са увековечили в багри и форми славното минало и героичното минало на града. Много от творбите им са в откритата през 1972 година Картинна галерия, уредник на която става художникът Йордан Кисьов.

През 1972 година театърът влиза в свой нов дом и взема името на Сава Доброплодни. Под ръководството на директора Симеон Ганев поема пътя на нови творчески успехи.

Окръжният музей, под ръководствжтж но Светослав Русев, а след това на Сава Христов, се превръща в солиден научноизследователски институт, в който оставят следи Стефка Ангелова, Пети Доневски и др., които ръководят разкопките на древната цитадела и на други обекти, сред които и лагерът на римския XI Клавдиев легион. Етнографският музей се обособява в самостоятелен музей.

Творчески подем бележи в своето усъвършенстване и хор „Седянка”, под ръководството на талантливия диригент Чавдар Николов, който от 1970 година свързва своята дейност със Силистра. В тази година, след провеждането на Третия събор на хоровета от крайдунавските градове, хор „Седянка” посещава Чехословакия. Две години по-късно той е на турне в СССР, в побратимената на Силистра Хмелницка област. А през 1973 година на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност, хор „Седянка” отново става лауреат и получава златен медал. За Силистра той става безспорен представителен градски хор. Като ярко дарование се изявява солистката на хора Стефка Евстатиева, за да стигне високото звание „Заслужила артистка” и да поеме път към световните оперни сцени.

Не могат да се изброят имената на всички дългогодишни хористки, но не може да не се спомене ветерантката Ценка Арнаудова и следващите и по стаж Петранка Николова, Евстати Недев, Занка Андреева, Руси Димитров, Стела и Ованес Папазян, Румяна Чаушева, д-р Тодор Дюлгеров, д-р Георги Пеев, Петранка Токушева и др. Не могат да се отбележат и всички прояви в музикалния живот на Силистра, но не може да не се спомене името на композитора Хетко Николов, на диригента на духовия оркестър Васил Дженков и на завеждащата отдел „Култура” Дачка Савова.

Вестник „Силистренска трибуна”, чиито главни редактори след Христо Манджуков са Николай Григоров и Николай Георгиев, също не може да отрази всичко от творческото ежедневие на града. Не могат да се изброят имената на всички ръководители и труженици на стопанския фронт, но при имената на Марин Петков и Димитър Марков могат да се наредят имената на Иван Русанов, инж. Георги Маринов, инж. Стефан Райчев. Тяхната мисъл и грижа, тяхната усмивка и радост са вградени навеки в красивите бели здания, изникнали на брега на Дунава като от фантастична приказка.

Силистра, приказен град на мечтатели !

Трите вертикални доминанти по първоначалния градоустройствен план са потънали сред белите гребени на комплексите и са се изгубили. Градът, изправил целия си ръст на височина, се оглежда във водите на древната река, усмихва се на залеза със стъклено-алуминиевите фасади на зданията си, завърта в шеметен фойерверк неоновите светлини на надписите и рекламите си и с извисената си мачта на телевизионната кула на хълма Крепостта влиза в контакт с всемира.

Силистра, красавица, идваща от вечността и устремена в бъдещето !

Под белокаменната кейова стена, свързала руините на древния Дръстър с новото, се носи ритмичният грохот на речните конвои и старинната вечерна песен на лодкарите. Белите облачета на цъфналите вишни и кайсии по хълмовете приласкават града в нежните трепети на пролетната нощ. И една легенда се отронва от зеления венец на лозята и нежно се търкулва до белите вълни на реката....

Силистра, бялата перла на Дунава !... (Борис Илиев)