В днешното време на свръх възможности за размяна на информация човек може да поздрави по различни начини свой близък, роднина, другар, любим/а или просто своя друга сродна душа, където ида се намира по света. Особено в ситуация като днешната, когато не е желателно целуването, ръкостискането, дори потупването по рамото, да не говорим за пощипване приятелски по бузата. Е, за специалните хора, както винаги, има изключения в режима на общ риск.
За да изразиш някому уважение по какъвто и да е повод, включително за Коледа и Нова година, си има телефони, социални мрежи, видео връзки…Е, да, и добрата стара картичка е в оборот. Макар че струва, все пак, „нещо“, а както е известно, икономията е майка на мизерията, но баща на спестовността. За банани, мандарини и портокали, да речем – да си отядем заради комплексите на предишни поколения от…миналото, когато ги е нямало в изобилие през цялата година.
Тези дни в силистренската библиотека картички за Нова година, събирани от местна фамилия над 50 години, ще влязат в една уникална изложба, за да се види, че и преди, и сега, посланията са едни и същи – за здраве, щастие, любов, успехи. Донякъде и изображенията си приличат, да не кажем – повтарят, но и това е разбираемо. Освен че Дядо Коледа е сменил Дядо Мраз, иначе пак сурвакници, бъклици, овчарски геги, коледарски калпаци…
А преди 110 години…о, минало,
незабравимо. Какви години преди 110 коледи. Силистра. Сигурно сняг до кръста.
Коледари, сурвакари, пендари...Пощальон върви из преспите от къща на къща, за
да зарадва грамотните добруджанци с някое писмо, пътувало отдалеко. Възможно и
от странство, защото и тогава е имало емигранти, работещи в чужбина, наричани
гурбетчии, много по-късно и гастербайтери.
Силистренецът Георги Червеняков през 1910 г. издава – вероятно със свои средства (какви заплати е имало едно време, може би!), цветна рисувана картичка с надпис „Честита нова година“ – на френски също – „Хубава и щастлива нова година“, а на гърба й – календар за 1911 г. Сигурно, за да раздаде на всеки свой абонат по една честитка. И да подчертае важността на своята работа.
В духа на своето време картичката разказва достатъчно, за да стане ясно, че преди век писмата са идвали чрез влак, за да стигнат до най-главната станция, после пощенска кола ги пренася до следващите по-малки, откъдето пощенският раздавач се качва на колело, за да докара пратките до семействата, където лично връчва писмото, телеграмата, колетчето...
И още на картичката виждаме телефонни и телеграфни жици, опасващи оживените райони, за да осигурят връзка...Свидетелството за времето е запазено от дългогодишния пощальон от Силистра Христо Христов – неизменен от 1974 г. насам секретар на Филателно дружество „Димитър Дончев“, който пък е получил „произведението“ от свой приятел от град Велико Търново. За съжаление, историята мълчи за личността и съдбата на неговия инициатор – Георги Червеняков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар