Още от институции в Силистра и Тутракан, и по издания от Балчик за годишнината от Крайовския договор

 

За Крайдунавска и за Крайморска Добруджа 2020 г. минава под знака на 80-ата година от Крайовския мирен договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България. Само в област събития бяха проведени над 10 събития, вкл. с откриване на паметници и със специални издания - вече са факст вестници в Тутракан и в Кайнарджа, а под печат е обзорен за събитията "Паметен лист", издаден от Областна администрация, която партньор на някои от събитията. Подобни събития са проведени и в други големи населени места в областите с центрове Силистра и Добрич. 

Цифри и факти за Южна Добруджа от публикации в стари и нови вестници от София, Добрич, Силистра и Балчик

Вестник „Балчишки телеграф“ с главен редактор Маруся Костова е сред изданията в Южна Добруджа, посветили свои броеве на 80-ата годишнина от Крайовския договор. От двата броя има какво още да се научи по темата, включително отнасящо се до Силистренския край, като, разбира се, акцентът е върху Балчик, оставащ си румънска мечта за притежание на „сребърния бряг“. Научаваме от проф. д-р Петко Тодоров, че Крайовският договор е по инициатива на румънското правителство от онова време, макар в годините след влизането му в сила в северната ни съседка да се е твърдяло пред обществеността, че договорът е наложен от Хитлер, Сталин и други тогавашни световни лидери.

В изданията сред централните материали е стара разработка на тема  „Политическата съдба на Добруджа до и след Крайовския договор“ с автор родения през 1911 г. Данаил Бекяров от Добрич. Прелюбопитна статистика предлага друг автор в лицето на неговия връстник Борис Янев, вкл. като характеристика на преселниците, първите от които идват с параход „Цар Фердинанд“ от Тулча и отделно с два влака.

В подобни на тях материали се припомня за ограбените от страна на окупатора села, църкви, административни сгради, училища. Голям е броят на спомените на преселниците от Северна Добруджа в рубриката „Това, което никога няма да забравим“. Интересна е и статистика от периода 1911-1912 г. в Южна Добруджа: имало е 266 училища с 21 951 ученици и 584 учители. Действащи са били 80 български църкви.

Интересна е информацията и за населените места – главни селища в областта, поместена във в. „Просвета“ от 1940 г. Така град Силистра е обявен с 18 000 души („много културно“) население и е бил наречен „център на най-богатата околия, в която се сее боб, жито и царевица“. Сегашната крепост от османския период е заявена като „Араб табия и Меджид табия“.

Град Тутракан е представен с 12 000 души население и като рибарски център, както и като населено място „с най-модерно укрепление“ (да припомним битката на Добруджанския фронт през 1916 г. в борбата за Тутраканската крепост, смятана дотогава за непревземаема). В същия брой, но в друг материал е цитиран в. „Мир“, където се посочва, че още в първите дни след освобождението на града с кораба „Мария Луиза“пристигат гости от Русе.

По онова време град Добрич („център на стопанския живот“) е с 40 000 души население; град Каварна („морски и земеделски център) е с 5 000 души“; град Балчик („много богат курорт, осеян с дворци и скъпи вили“) – 7 000 души население, притежава ново и модерно пристанище; Шабла и Дуранкулак – „големи земеделски центрове с будно население“.

В допълнение: 120 км по-дълга става българската морска ивица в резултат на Крайовския договор. Получаваме 68 км железопътна линия с 6 гари и 3 спирки, осигуряващи работа на 160 митничари, командировани в Добрич от вътрешността на страната. И отново по информация от в. „Утро“: 300 са в Южна Добруджа индустриалните предприятия за сурови материали с минерален произход (геоложки проучвания в Добруджа се правят от 1917 г.).

Любопитно е също, че Дворецът в Балчик е било предвидено според договора да бъде до една година ликвидиран от неговите собственици на общо основание и ако това не се било случило, тогава се предвиждало да бъде предоставен на българската държава, за да прави с него това, което смята за добре.

Разгледана е темата (в. „Утро“ от 1940 г.)за какво е трябвало България да плати 450 млн. лева във връзка с Крайовския договор, вкл. за 20 000 жилищни сгради и за държавни постройки, изградени в „румънския период“; за извършена комасация на земята през 30-те години на миналия век. Парите са и гаранция, че румънската държава ще изпълни поетото задължение да заплати всички реквизиции на българите както в Северна, така и в Южна Добруджа.

И още статистика: с връщането на Южна Добруджа по границите от 1912 г. България увеличава територията си със 7,81% от общата си повърхност. Направено е и интересно сравнение с 1910 г., когато се оказало (според в. „Земя“ от 1940 г.), че в Южна Добруджа са били близо ¼ от всички коли с коне в страната, близо половината от редосеялките, малко повече от 1/5 от вършачките. Само 23 стопанства са имали по над 500 хектара земя (5 000 дка), което е 4,1% от земята в областта, като най-голям е броят на притежаващите от 1 до 5 ха (10-50 дка) – 14 866 (8,6% от земята), 10 470 са стопаните с по 10-50 ха (100-500 дка), което е 42,9% от земята (!).

Експонати от фонда на Регионален исторически музей Силистра във връзка с Крайовския договор

Фондът на Регионален исторически музей Силистра е едно от местата, където са съхранени различен вид свидетелства за събитията, свързани с изпълнение на Крайовския договор в Силистра. Най-многобройна е фотографската колекция – над 80 са снимките, отразяващи посрещането на българските войски на 1 октомври 1940 г., други около 30 са за тридневните тържества в периода 1-3 октомври 1941 г.

Една част от снимките следват хода на войската начело с генерал Попов, както и на официалните лица. На снимка по време на реч на първия кмет на града се вижда под трибуната, на която е застанал, човек с камера на (оператор), вероятно заснемащ филм за някогашните кинопрегледи. На немалко от снимките на преден план са хористите от Дружество „Седянка“, посрещащи в народни носии българската войска, пеейки регионалния химн „О, Добруджански край“).

Друга „секция“ от снимките е посветена на годишнината от освобождението на Силистра, проведена като събитие на 1 октомври 1941 г. в съчетание с честване, вкл. с издаден албум, на 50-ата година от основаването на Педагогическо училище Силистра. 80 години по-късно, по повод 130-ата му година Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ посвети специален филм, съдържащ и кадри от въпросното честване.

Във фонда има и „сбор“ от снимки, свързани с преселването на севернодобруджанци в Силистренско – на тях се виждат хора с каруци и по пристанища по време на пристигането . Има кадри от целия процес, вкл. по улиците на Силистра. Част от снимките са във връзка с настаняването по населени места – сред тях и за преброителните комисии, създадени по повод оземляването. Запаметени на хартиен носител са също и характерни за района селскостопански дейности – оран, харман и др.

Не е голям броят на запазените предмети, но за сметка на това два от тях са изключително ценни. Става дума за табла (поднос) от посрещането на генерал Попов, която е била специално посребрена и гравирана с надпис, вкл. отразяващ датата – 1.X.1940 г. Интересна е и значката, създадена по инициатива на местен майстор, която е била закачвана на реверите на посрещнатите офицери и войници от българската войска. Подобен ритуал е имало и в Добрич по същото време, но там отново в чест на случая местното женско дружество е извезало кърпички.

Отделен момент във фонда на силистренския музей са документите, които не са много на брой – примерно описи на земи и т.н., но най-ценен е дипломатическият паспорт на българин, участвал в една от комисиите за работа по изпълнение на определена спогодба към Крайовския мирен договор. 

Изложба на Държавен архив Силистра за годишнината на Крайовския договор 

В края на м. септември Държавен архив Силистра представи изложбата си от постери на тема „Изпълненият дълг към премълчаната истина“, посветена на 80-ата годишнина от Крайовския договор от 1940 г. (снимката е част от тази изложба).

За пръв път тя бе разгледана от участниците в паметната среща пред Регионална библиотека, проведена под същото мото. После бе разположена в една от залите на Архива, по-късно гостува в селата Ветрени Попина, както и в град Главиница. Изложбата е във връзка със събития от първата половина на миналия век, отново през от които Южна Добруджа е окупирана. Кралска Румъния провежда активна асимилаторска политика на територията на изконната българска земя, в стремежа си да заличи българщината, при това нарушавайки международни договорености.

В този период са прекъснати българските образователни и културни процеси. Забавено е развитието на стопанството, транспорта, съобщенията. Поради земеделския характер на областта, основният похват за нейното румънизиране е аграрната политика, провеждана от румънската държава и серия специално приети закони, следствие на които много българи са лишени от земеделските си имоти (примерно в резултат на закона за т.нар. третина, проведена е и комасация на земята). Същите насоки на управление се проявяват и в промишлеността, кредитното дело, търговията.

Подписването на договора в гр. Крайова (Румъния) на 7 септември 1940 г. за възвръщането на Южна Добруджа към България носи нови надежди за добруджанци. В изложбата са включени документи и снимки, отразяващи първите стъпки на българската административна власт в Силистра. На 1 октомври в града влизат българските освободителни войски, предвождани от ген. лейтенант Георги Попов, началник на ІІІ Българска армия и генерал-управител на Южна Добруджа. 

Посрещат ги под специално построена арка инж. Петър Иванчев, първият кмет на града, който е родом от Ловеч. Хористи от музикално дружество „Седянка” пеят марша „О, Добруджански край”. Силистренци последни от всички южнодобруджанци посрещат свободата, но единствено те празнуват 3 дни своето национално освобождение. На 2 октомври пристига Доростоло-Червенският митрополит Михаил, който след две десетилетия за първи път на български език отслужва тържествен молебен в църквата “Св. Св. равноапостоли Петър и Павел”.

На 3 октомври в Силистра, за първи път, тържествено се отбелязва и Денят на възшествието на цар Борис ІІІ на българския престол. Състоял се е парад на военните части от гарнизона в града. Важен момент, свързан със събитията от преди 80 години, е създаването на Общограждански комитет за стопанско и културно повдигане на Силистра – това се случва в дните между 15 и 20 септември 1940 г. По негово решение е сформиран и Силистренски временен комитет „Ад – хок”. Документи от дейността на тези комитети са показани в изложбата.

Важно място сред експонатите е отредено на документи и снимки от честванията на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа на 1 октомври 1941 г. След отбелязването на 50-годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище, тържествено е открит бюст –паметника на Стефан Караджа. Вестник „Подем” най-подробно отразява тържествата в Силистра по случай годишнината.

Всички ние отново се прекланяме пред паметта и делото на ония добруджанци, които допринесоха за свободата на Добруджа, защото мирното възвръщане на Южна Добруджа на България по своята роля е равнозначно на Съединението на България от 1885 г.

Научна конференция в Тутракан, посветена на Крайовския договор

За поредна година град Тутракан събра научни светила, музейни специалисти, краеведи и архивисти от цяла България, за да стане факт научният форум, наречен „Национална научна конференция – 80 години от Крайовския договор. Българската и Международната общественост за Добруджанския въпрос. Нови документи, нови прочити, нови тези”. Той бе подготвен от Историческия музей в града, проведен с партньорството на община Тутракан с кмет д-р Димитър Стефанов и със съдействие на няколко институции: Министерство на културата, Институт за исторически изследвания при БАН и други научни учреждения, общини и музеи от региона и страната.

Първият панел на конференцията модерира проф. дин Антонина Кузманова, посветила повече от 50 години на темата „Южна Добруджа”, която сподели интересни нюанси от подготовката на Крайовския договор и по повод самото му осъществяване. Тя цитира думите на италианския външен министър по онова време относно румънското владеене на изконната българска земя: „Умира се от глад, но се умира и от преяждане”.

На конференцията бяха изнесени близо 30 научни доклада и изследвания, след които и с автори – специалисти от Тутраканския исторически музей: Петър Бойчев (директор на музея), Румяна Симеонова, Даниела Иванова, Александър Димитров, а също и преподавателят по история в Тутракан Екатерина Николова-Цанева СУ „Хр.Ботев”, както и родолюбката и краеведка Анастасия Якова.

Интерес предизвикаха докладите на лекторите от Института по историческите изследвания при БАН, Военната академия, Държавен архив – Русе, музеите в Силистра, Стара Загора, Хасково, Варна, Исперих, Троян и др. През втория ден на форума, проведен в град Добрич, бяха представени други 26 научни доклада.

Пред участниците бяха представени книгата на д-р Чавдар Ангелов „Тайният: Иван Вълков, като офицер, конспиратор, държавник и дипломат”, юбилейният вестник „80 години Свободна Добруджа”, документалния филм „Сага за попилените възможности”, посветен на 100-годишнината от Ньойския договор, изложбата „80 години от възвръщането на Южна Добруджа“, подредена на открито в Крайдунавския парк. (По информация на Тамара Спасова и Калина Грънчарова)

.