четвъртък, 17 декември 2020 г.

В навечерието на Рождество – за косвения принос на Силистра към световната християнска история

В момента град Силистра е неголям по население град, макар и център на административна област с прозвището „духовна столица на Добруджа“, намиращ се в крайграничната и крайречна на р. Дунав част на Североизточна България.

Някога в далечното минало градът е бил важен за няколко империи и цивилизации. Например, в Римския период, намирайки се в Дуросторум, 11-и Клавдиев легин е пазил границите на империята в продължение на няколко века, а Римската гробница е христоматиен паметник от онези славни за града времена. Тук в древността е роден последният истински римлянин, победителят на Атила – Флавий Аеций. Също тук е създадена една от първите епархии по нашите земи – Доростолската с първите мъченици на христовата вяра, наречени Доростолските, в чест на които имаме от няколко години учреден празник в тяхна чест с решения на Светия синод на БПЦ.

В годините на Българските царства пресъхналата днес р. Дристра в промеждутъка от време (927-971) е връзка на столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската резиденции в „Дръстър“ (Силистра), където едноименната крепост е приютявала царе и патриарси. Според ст.н.с. дин Георги Атанасов – доайен на Регионален исторически музей Силистра, „Силистра е Дунавска резиденция на Омуртаг, след векове – втора българска столица и столица на независимо деспотство със свой герб – двуглав орел, който едва не стана герб и на сегашната община Силистра през 90-те години на миналия век. Реално нашият град е бил „столичен център“ поне 5 пъти в своята история. И с голяма вероятност през 10-11 в. да е бил най-големият град по днешните български земи“.

В рамките на Османската империя крепостта „Меджид табия“ със своите 25 хил. войници е част от т.нар. четириъгълник със съседите от Шумен, Русе и Варна, осигуряващи граничен комфорт на султана – за отбелязване султан Междид посещава града през 1847 г., за да провери как върви строителството на новата крепост, станала арена на Кримската война 6 години по-късно) и т.н. Не е случайно, че още в периода 1886-1890 Карел Шкорпил прави първите археологически експедиции в района. Междувременно всички над 10 руско-турски войни в рамките на два века се водят на територията на Добруджа, част от която е Силистра.

От публикацията „10 факта от Библията, които църквата се опитва да скрие от нас?!“ от 28 август 2017 г. на сайта www.dobrotoliubie.com става ясно, че днешна Силистра се свързва с още една световно известна личност с принос към история, в частност на християнството: „Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия Завет не ползват действащия тогава в империята римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при император Август, началото на управлението на император Тиберий.

Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от „Рождество Христово – Anno Domini (Nostri Iesu Christi). При подготовката на своите Пасхални таблици той приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера” да се наложи дори в църковните среди“.

В допълнение от Уикипедия: „Дионисий Малки (р. около 470 г. – живял до около 544 г.) е римски абат, известен и като събирател на църковно-правни документи, който по поръчение на римския папа Йоан I през 525 г. съставя т.нар. пасхални таблици. Отказвайки се от дотогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните – римския император Диоклециан (бел. ред. – посетил Силистра, след което заповядва да стартира изграждането на нова отбранителна система в града), Дионисий предлага нова система за отчитане на годините. При нея той изхожда от схващането, че Исус е започнал да проповядва, когато е бил на около 30 години, и че разпятието му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на управлението на император Тиберий.

Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване на датата на Пасха с помощта на слънчевия и лунния календари, той установява, че възкресението на Христос е на 25 март 31 г.,  отчитано от неговото Рождество. През 8-9 век летоброенето, въведено от Дионсиий Малки, ведно с нарастващото влияние на Средновековната католическа църква се разпространява в страните от Западна Европа и заедно с неговите пасхалните таблици постепенно получава повсеместно приложение.

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар