В навечерието на Деня на народните будители в издателството на СУ „Св. Климент Охридски“ излезе от печат книгата „Скалните култови паметници в граничната зона между Втора Мизия и Скития. Светилища църкви манастири“, дело на силистренския историк и археолог Георги Атанасов.
В личния си профил във Фейсбук „Проф. дин Георги Атанасов“ по повод книгата той заяви: „В манастирите през Средновековието се ражда и израства духовният потенциал на България, а в скалните обители се подвизават най-знаковите му представители – Св. Йоан Рилски, Светият отец Антоний от Крепча, Манасий инок в региона на Дръстър/Силистра, Св. Прохор Пчински, Св. Йоан Осоговски, Св. патриарх Йоаким 1, Св. Теодосий Търновски, самият Св. Патриарх Евтимий и пр. и пр. – всички те първообрази и вдъхновители на Възрожденските будители.
В книгата на около 300 стр. със 120 обр. и 8 цветни табла, ще откриете както пълна информация за 114 скални манастира в Североизточна България и Добруджа: през Първото царство – колониите по сухоречията Канагьол, Суха, и Мурфатлар, през Второто царство по р. Провадийска и Черноморието – специално Аладжа манастир. Ще се впечатлите и от техните предходници – манастирите от V-VI в. в по Черноморието, Суха река, Думбравени и др.
Те са едни от най-ранните скални манастири изобщо в Европа, в които
навярно са се подвизавали и знаменитите през този период т.нар. скитски монаси.
Книгата започва с трако-римските скални светилища по р. Табан, общ. Кайнарджа
от VI в.пр.Хр. – IV в.сл.Хр. – посветени вероятно на трако-гетския
бог Залмоксис, чиито жреци са своеобразни първообрази на монашеството“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар