понеделник, 27 ноември 2023 г.

В Калипетрово - диалог за еничари, народен ислям, преобръщане във вярата и надгробно разкаяние с етнолога д-р Йордан Касабов по повод книгата му "Милостта на времето"


През 2023 г. в Силистра излезе книгата на д-р Йордан Касабов, озаглавена "Милостта на времето". За първи път тя бе представена в края на м. август в един от панелите на Международен форум "Българско наследство - Балчик 2023 г." от авторите на предговора на творбата - доц. дфн Тодорка Георгиева и от нейния редактор Йордан Георгиев (www.jordansilistra.blogspot.com/2023/05/blog-post_4.html).

Градският прощъпулник на книгата на единствения в Силистра етнолог ос докторска степен бе два месеца по-късно в зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра. Третата изява в нейна чест бе в библиотеката на НЧ "Пробуда" - село Калипетрово по инициатива на библиотекаря Ирена Владимирова, която бе и водеща на вечерта.

За разлика от предишните представяния това в Калипетрово бе с акцент върху темата за еничарството - привличането към него чрез рекрут - в случая става дума за вземане насила на деца за бъдеща военна служба, и девширме (от арабски буквално „събиране на цветен нектар от пчелите“) - насилствено или осъзнато преобръщане във вярата; видовете в йерархията, униформите, отличителните знаци чрез "шапки" и др. Неофициално се твърди, че че всичко това се отнася до 5-6 млн. души в султанската империя до унищожаването на еничарскияя корпус в края на 20-те години на по-миналия век.

Д-р Касабов обясни на аудиторията, че за своето над 300-годишно участие във във властта на султана еничарите имат пръст в поставянето на позиция на 69 от 71 велики везири. Служили са в около 20 структури на империята. Имали са и свой оркестър с над 60 инструмента, сред тях тъпани, даули, барабани и др. (в този период зурлата още не е на "мода"). Техните маршове са били с особени и характерни движения,заедно с музиката са целели да всяват страх.
Д-р Касабов и негови сподвижници, сред които и Валентин Петко от НД "Традиция" са обиколили около сто села в Североизточна България, изяснявайки по надгробията в тях, че по тези места множество еничари са довършвали цивилния си живот след 25 години служба на султана. По неофициализирана информация с оказва, че всяко трето село в района е еничарско. По знаци в надгробните камъни д-р Касабов преценява, че голяма част от тях прикриват мюсюлманското си минало, подсказвайки за християнски си, респективно българския си произход.

Той смята, че по този начин те търсят разкаяние, че са минали в лоното на исляма - къде по принуда, къде по интерес, предизвикан във времето в стремежа за оцеляване. Изрича и мисълта, че по надписите по камъните - никога на арабица, а ако имали такива са били с катран, който се изтрива с времето, което го води до убеждението, че "тези хора" вътре в себе си са останали християни.

Представени бяха и няколко от известни 66 миниатюри, посветени на вземането на деца за еничари, като позициите на хората в тях, както и на представените действия може да се съди за това кое как се случвало. Дори и в случаите, когато рисунките са правени с пропагандна цел. Разказът продължи с придобитото знание по темата, според което става ясно, че бъдещите еничари са преминавали голяма подготовка на три етапа в най-различни посоки, включително за усвояване на точни, военни и хуманитарни науки.

Впечатление от събитието разказва и местната авторка на 11 книги Милка Трендафилова: "Д-р Йордан Касабов е историк, етнолог и изследовател, който десетилетия наред дири белези на българското навсякъде около нас. Последната му книга, както и всички преди нея, се раждат в резултат на будната му и неспокойна съвест на учен в търсене на отговори на въпроси, свързани със съдбата на българите по време на османското владичество, също преди и след него. Търси ги и ги намира в шевици, престилки, ризи, гайтани и др., а сега и в надгробните каменни плочи. Търси ги там, където българите са приели насилствено исляма, за да оцелеят, запазили дълбоко в душата си християнството, а според твърденията му на база проучванията - и от българските си корени, с уговорката, че не са имали необходимостта и смелостта приживе да го афишират.
Голяма част от тях, включително еничарите, по надгробните каменни паметници са оставили скрити изображения на кръстове, точки (бел.ред.-в книгата се прави по повод тях препратка към печати от времето на Георги Сава Раковски и връзката с масоните, както и по-късно по повод делото на сем. Рьорих и тяхната сподвижничка Людмила Живкова), пликове (торби) и др., показващи чрез знаци, че са християни. В някои от случаите това е и като последно причастие пред Бога и защото те искат да отидат при Него със собствената си вяра, с чиста душа и сърце при своите и да се знае и помни тук на земята какви си остават.

Д-р Касабов работи предимно на терен и така издирва белезите на българското от извора, защото родословното дърво не расте само, а трябва корените му непрекъснато да се подхранват с букви, думи, с паметни знаци на видимото и невидимото, за да не умре, а да се развива и израства все повече и повече. Той събира капка по капка наследството ни чрез различните му форми и проявления, за да замеси големия български хляб, предавайки го на следващите поколения". 

Няма коментари:

Публикуване на коментар