В Калипетрово бе представен авторският сборник с народни песни на Милка Трендафилова

 В характерен за село Калипетрово стил – дружески и задушевно, премина поредната културна проява на НЧ „Пробуда“ и Духовен център „Митрополит Иларион“ при Православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ – представянето на десетата книга от творческата биография на местната авторка Милка Трендафилова – сборникът песнопойка „Иван Тодорка думаше“. Библиотекарката Ирена Владимирова представи книгата със 130 авторски народни песни. Етнологът д-р Йордан Касабов, който е консултант на книгата и автор на увода в нея, допълни представата за нея с необикновеното й съдържание.

Към повода за литературната среща свой принос с изказвания имаха представители на Клуб „Иван Байчев“ – Силистра, Литературно сдружение „Реката и приятели“ – Силистра, Съюз на независимите български писатели, от Литературен клуб „Евгения Марс“ – Калипетрово, и др. Специален гост бе Клемон Боло-Суков от Бургундия, Франция, който е докторант в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ (Пловдив), и в момента е на обиколка за проучване на народни традиции в Крайдунавска Добруджа.

Народната певица Митанка Петрова, която е родственица на знаковата за Калипетрово изпълнителка на народни песни Васила Вълчева, обяви пред публиката, че е изпълнила завета на славната си вуйна – да издаде заедно със свои песни голяма част от творчеството на „добруджанската омирка“, на чието име в Калипетрово се провежда конкурс за млади певци. На нея Трендафилова е подарила 4 от своите песни, две от които бяха представени на аудиторията. Други 7 също имат свои мелодии, но все още не са изпълнявани пред слушатели.

Кристиана Еникова – млада народна певица от Музикална школа „Звездица“, и самодейците от ФГ „Калипетрово“ (двете формации са към НЧ „Пробуда“) с музикален педагог и художествен ръководител Валентин Сарафов поздравиха присъстващите с хороводни песни. Поздравления към Трендафилова отправиха инж. Николай Неделчев – областен управител на област Силистра, и Никола Узунов – кмет на село Калипетрово.

От Трендафилова участвалите в представянето научиха, че в заглавието са имената на свекъра и свекървата на авторката. Както и, че песните са създадени по нейно вътрешно вдъхновение, като някои са писани по 4-5 една след друга. Песните обхващат целия цикъл на човешкия живот – от раждането до погребението. Има песен обаче и за коронавируса. Част от творбите са на основата на наблюдения по конкретен случай в село Калипетрово. Има и такива, които са посветени на конкретни личности – революционерите за свободата на Добруджа Дочо Михайлов и Стойчо Алексиев, който е и съосновател на днешното читалище в Калипетрово; на протопрезвитер Добрич Чаков – председател на църковното настоятелство, и др.

За авторката „Народната песен е светилище на духовността“ и за нея в предисловието си тя заявява: „На седенки, белянки и седянки, сватби, празници и погребения; по жътва и сборове – все песен се е пяла. Тя е в кръвта ни и е като хляба – никога не омръзва и като него вечно ще я има“. А отделно от народа се знае, че „Ако не се е случка случила, не се е песен запяла“. Както се казва, във всяка песен има житейска история и послание, поради което тя се превръща в повод за съпреживяване, при това нееднократно, а всеки път когато се изпълнява.

Всяка песен в сборника има свое заглавие, което е отново в духа на песенната традиция на българите. Разбира се, в част от песните има повторяемост на мотиви, сюжетни линии и форми на изразяване, което е характерно по принцип за опитите за съвременно подражание на вече наложен стил на изразяване в песни, измислени от автори. В същото време обаче те са доказателство, че в песенното ни творчество има стил, който е запазена марка, без да е задължително всеки стихотворец да съумява да я следва.

В „Отзив“-а за книгата етнологът д-р Йордан Касабов отбелязва: „Трендафилова много добре познава народното творчество в своята моногамна група, излязла от ендогамията на своето усещане, поради което често в сборника се усеща изригването на характерни белези на човешки съдби, предадени с изключителна душевност, резултат от това, че авторката е наясно с народопсихологията на своята общност, която е с конкретен белег в родното й село“.