В края на миналата седмица с еднократна прожекция през кино „Латона“ в Силистра премина филмовият разказ „Ваклуш“, посветен от режисьора Николай Василев на една интересна и малко позната в Крайдунавска Добруджа личност. Става дума за Ваклуш Толев, който е покойник от 2013 г., когато умира на 90 г. След кремацията по негов завет прахта му е разпръсната при Орфеевите скали в Родопа планина. На широката публика в други краища на страната, където е гостувал в миналото (след 1990 г.) той е познат като „познат като богослов с оригинален подход и теоритичен принос към религиознанието“. Негова е книгата „История на религиите“ в три тома, която бе предложена за закупуване преди и след представянето на филма лично от неговия режисьор, работил над 20 години върху документалния материал, избран измежду кадри, събрани в 40 терабайта.
Според Уикипедия, Толев,
който е бил малко повече от 10 години политически затворник, , е богослов по
образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с
религиозно-философска и културно-историческа тематика. С диагноза в досието си „непоправим“
е местен в поне 5 български затвора Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Шумен,
Белене, Варна. За този си период обаче Толев казва: „Сменях обителите“. За
автора на кинолентата той е „труден герой“, който, въпреки всичко, което е
преживял, твърди: „има развитие – няма страдание“. И още, Василев го определя
като впечатляваща личност, чийто дори външен вид показва, че е в същността си е
истински мъдрец.
Избраните кадри, снимани
при различни обстоятелства, показват живота, идеите и уникалността на родения в
Поповица, Пловдивско, мислител, чиято духовност след много четене се събужда в
затвора. Така след време неговият свят е там, където са енергиите. Също и където
е знанието – на практика това е новата енергия на 21-ия век, която е нещо
повече от любовта. Запомнящо се е прозрението, че светът е пияна маймуна,
инжектирана с бяс, трябва да я наблюдаваш, докато си играе и в подходящия
момент да я хванеш. На Толев е съветът „Не мисли за злото“.
Чрез представянето на
филма повечето от присъстващите за пръв път разбраха, че библейски образи като
Адам и Ева са съответно носители на ума и на емоцията. Както и, че „егоизмът е
метастаза на егото“. Както още: програмирани сме да имаме нравственост, внушена
отвън, а Сизиф е метафизичната идея за прераждането на човека. Т.е. неговата
история с непрекъснатото придвижване на камъка по нанагорнището е символ на
обучителния процес. В митологията това е Атлас, държащ света на раменете си. В
същото време Исус държи планетата в ръка. И може би едно от най-важните
послания – бог е в нас, той не е конфекция, посредством която общуваме с него,
все едно чрез посредник.
Отново по Уикипедия: „В пътя си на будител и духовен Учител
Ваклуш Толев (бел.-според
него, корена
„вак, бак“ на името му
идва от санскрит със значение „висша духовна сила“) оформя оригиналните си възгледи, исторически
прочит, социални идеи и тълкувания в самостоятелно учение с личностен, социален
и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – израз на работещата вече
в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта. По идея на
Ваклуш Толев е създадено Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за
разгръщане на духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в
духовно-културната еволюция на човечеството“.
По думите на Толев, в Третото хилядолетие човечеството влиза с нова
нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник“.
Отново той предвижда, че „в Третото хилядолетие враждуването ще бъде само
вътрешно – в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта“. В
общочовешки план Ваклуш Толев сезира Комисията за правата на човека към ООН за
включване на допълнителна клауза в Хартата за правата на човека, която да
защити правата и на душата. Защото смята, че „Свещен е човекът, а не
институцията!“, с което извежда правото и основанието да се променят законите
на Институцията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар