Фолклористка от Шуменци превърна свой дом в битов музей

Село Шуменци, община Тутракан, област Силистра. Къща от периода на късния социализъм - голяма, широка, представителна, изискана като вид и разположение, научи ВЕРСИНАЖ. И срещу слънцето, разбира се, защото то е най-важно за българина - и не само за него.

Точно част от такъв дом, граден с много любов в близкото минало, бе превърнат в музей с бит от доброто старо време. По този начин една своя поредна мечта реализира Калина Михайлова - педагожка по образование и през последните години - фолклористка по призвание. В този бит се оглежда майсторлъкът на добруджанката от района, откъдето идва родата й след преселението от Северна Дборуджа през 1940 г., до Крайдунавска Добруджа, където продължава животът на севернодобруджанци.

Пъстри престилки и сукмани, шарени черги, изписани ракли, изкусни по своята изработка месали, пищни като цветоусещане и богати на геометрия възглавници, и още - запазено в годините "обзавеждане" - всичко това място дели мегдан в стаите. А в средата - софрата - средище и място за общуване по време на хранене и в най-важноите моменти, току до огнището. С уговорката - че тя, своеобразният свят олтар, никога не се покрива с кърпа или месал, но от нея винаги се изгребват до троха останките от величието хляб насъщен - символ в различни обреди и ритуали на много народи.

След своите изложби в селото, в Тутракан, в Русе, Силистра (на няколко пъти - представяне на книга на етнолога Йордан Касабов, на среща с автори на книги послучай 80 години на Крайовския договор и др.), Балчик (участие във Форум "Българско наследство") и Брюксел (по покана на Европейския парламент), Калина Михайлова вече има и своя домашна подредба със събирани повече от 20 години дрехи и покъщнина, съхраняващи българщината. Сполай на всички, които ще имат възможност да се докоснат до тази непреходна святост! 

Собственият музей на бита е своеобразно продължение на предишната дейност на Калина Михайлова - като кметица на селото в мандат 2015-2019 тя посвети една година от своето кметуване на българското председателство на Европейския съвет, обличайки се за всеки празник в народна носия. Отделно под нейна егида като презвитера - съпругът й Михаил е свещеник в Русенска епархия, преминават и редица патриотични и фолклорни празници, обединяващи селото.