187 години от рождението на Васил Левски: така се нуждаем от човек, на когото да повярваме, Апостоле!

18 юли 2024 г. Областният управител на област Силистра Илиян Великов и главният секретар на Областна администрация Силистра Ивелин Статев участваха в събитие за отбелязване на 187-ата година от рождението но Васил Левски. То бе организирано от община Силистра, представена от заместник-кмета Стилиян Стойчев, който произнесе слово, и от Димитър Трендафилов - председател на Общинския съвет. Събитието стана факт с партньорството на Общински комитет "Васил Левски", от чието име за Левски говори неговият заместник-председател инж. Веселин Андреев, както и Общински комитет "Христо Ботйов".

 

На караул бяха членове от един от клубовете на младите възрожденци - при ПМГ „Св. Климент Охридски“ с преподавател Иван Ненов, който е към Общобългарския комитет, носещ името на великия карловец. Песен в негова чест представи трио "ЕЛМИНА". Венци и цветя пред паметника на Левски поднесоха представители на институции, културни и образователни звена, Военно окръжие Силистра, както и граждани.

 

По подобен начин в деня на рождението на Левски бе отбелязана паметта му и бе почетено делото му в различни населени места в област Силистра. Преди всичко там, където освен улици неговото име носят училища - в Дулово, Главиница и Яребица; и читалища - в Българка, Прохлада, Боил и Царев дол. Паметници на Левски освен в Силистра, Дулово, Тутракан и Главиница, има и в Алфатарското село Васил Левски. В Силистра и в село Ветрен са две знакови паметни плочи в чест на сподвижници на Апостола на свободата - съответно Гено Чолаков и Велико Скуртулов.

В своето слово инж. Веселин Андреев заяви: Уважаеми съграждани, навършват се 187 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Апостола, символ на свобода, честност, съвест, смелост, твърдост, вяра и жертвоготовност. Дръзнал да се опълчи на Империята, повярвал и успял да събуди роба, да вдъхне вярата, че свободата му не е химера; че недопустимото е възможно само ако делото е общо. Но как се убеждава народ, газен и унижаван пет века?

Невероятно е поне за мен как този мъж "с ръст среден, тънък и строен; с  очи сиви - почти сини, с мустаци червеникави, с коса руса и лице бяло", този обикновен човек - без диплома и академии, без пари и богатство изгражда многобройна мрежа от комитети, гръбнак на бъдещо всенародно въстание. Създава и своя стратегия не само за освобождението на Отечеството, но и за неговото устройство и управление, като "Чиста и свята република", в която всичко се решава с висшегласие и всички са равин пред закона.

Как думите му "прости и кратки, изпълнени с упование и надежди сладки" покълват "и семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата". И пак да цитираме Вазов: "Апостола е пратен от съдбата начело на рой проповедници и мъченици на свободата за разклати масите, за предизвика събитията, да създаде бъдещето".  Каква енергия, каква воля, търпение, всеотдайност и жертвоготовност! Твърда увереност, че саможертвата е пламък, който разпалва огъня на делото. И бесилото е +връх, откъдето виждаше духа към безсмъртието по прекия път". 

Затова двете дати, между които е заключен животът на Левски, всеки българин трябва да помни, защото те ни изправят през много въпроси: "Помним ли заветите му?", "Къде са нашите тефтерчета?", "Къде е чистата и свята Република?", "Смирени ли сме или сме примирени?", "Как да се освободим от апатията, безразличието и от чувството, че нищо не зависи от нас?". За хора като Левски, казват, че се раждат веднъж на сто години. Днес честваме 187-ата година от неговото рождение...Така се нуждаем от човек, на когото да повярваме, така се нуждаем от теб, Апостоле!".